Радослав (севастократор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Радослав Смилец)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Севастократор Радослав[1][2] е български болярин, севастократор от XIII-XIV век.Той е вторият по старшинство брат от тримата братя Смилец, Радослав и Войсил, които са известни в средновековната ни история с борбите и домогванията си за българския престол срещу династията на Тертеровци на границата между XIII-XIV век. Най-големият от братята, Смилец, успява да се възкачи на трона на българските царе от 1292 до 1298 година, след чиято смърт татарската хегемония се усилва дотолкова, че на престола се възкачва татаринът Чака. Братята Радослав и Войсил, които междувременно се били сродили с византийския двор, бягат във Византия и оттам с помощта на Палеолозите повеждат борба за възстановяване на правата си върху българския трон. В 1300 година Чака е свален и обезглавен, а тронът е зает от Теодор Светослав. Претенции за трона предявява и Радослав, който носел титлата севастократор (т.е. втори след царя - тази титла била давана обичайно на престолонаследника). Той потегля с византийски и български войски за Търново, да заяви претенциите си, но е разбит, пленен и ослепен още в началото на похода си от Елтимир, чичото на Теодор Светослав. Родовите владения на братята били дадени на Елтимир, вероятно като награда за верността му. Повече нищо не е известно за по-нататъшната съдба на Радослав, но най-вероятно е той да е умрял в изгнание при брат си Войсил във Византия.