Ращак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ращак
Раштак
— село —
Иконостасът на „Възнесение Господне“
Иконостасът на „Възнесение Господне
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Скопски
Община Гази Баба
Географска област Църногория
Надм. височина 584 m
Население (2002) 367 души
МПС код SK
Ращак в Общомедия
Народна носия от Ращак

Ращак (на македонска литературна норма: Раштак) е село в община Гази Баба на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ращак е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е построена в 1861 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращакъ живеят 230 българи християни и 270 арнаути мохамедани.[2]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращак има 368 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Растак (Rastak) като албанско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращак като смесено българо-албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Ращак има 367 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 362
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ращак
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Поптръпчев, български свещеник[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Попов, комунист, деец на ВМРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква Вознесение Христово – Св.Спас. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 10 април 2014 г.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.206
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.


     Портал „Македония“         Портал „Македония