Регионален исторически музей (Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
(Шумен)
History museum Shumen.jpg
Сградата на историческия музей в Шумен.
Местоположение в Шумен
Местоположение Шумен
България
Тематика история
Основан 29 юни 1904 г.;
преди 115 години
 (1904-06-29)
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 94
Работно време
Лятно работно време април – октомври
10.00 – 18.00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време ноември – март
9.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: в събота и неделя с предварителна заявка)
Допълнителна информация
Директор Георги Майсторски
Адрес бул. „Славянски“ 17
Шумен 9700
Телефон 054/87 54 87
Сайт Официален сайт
Регионален исторически музей
(Шумен)
в Общомедия

Регионалният исторически музей в Шумен е сред най-старите и големи музеи в България.

Създаден е през 1904 г. В него се съхраняват над 150 000 експоната от петото хилядолетие пр. н.е. до 20 век.[1]

В структурата на музея са включени 2 национални резервата – национален историко-археологически резерват „Плиска“ и национален историко-археологически резерват „Мадара“, както и археологически резерват „Шуменска крепост“, 4 къщи-музеи – Панайот Волов, Добри Войников, Лайош Кошут и Панчо Владигеров, късноантична крепост „Войвода“ и гробничен комплекс „Ивански“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Начало на музейното дело в Шумен поставя учителят Сава Доброплодни. Провежда през 1857 г. първата експедиция до руините на Преслав. С материалите, които са събрани от нея, е подредена училищна музейна сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище.[3] До Освобождението продължава събирането и съхраняването на старини. След като Карел Шкорпил открива останки от Плиска, се стига до идеята на Рафаил Попов за създаване на археологическо дружество. През 1902 г. е учредено дружеството. На 29 юни 1904 г. в културния център на града е открит окръжен музей. Сегашната сграда на музея е построена специално за музея през 1981 г.[1]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

В музея се съхраняват над 150 000 експоната, подредени в 8 зали. Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. От 31 март 2017 г. е оворен за посещение и комплекс „Авшарян“[4], който е част от Регионалния исторически музей в Шумен от април 2016 г.[5]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията в зала „Праистория“ представя материалната и духовна култура от неолитното селище при Ловец, халколитното селище при голямата и малката пещера при Мадара, представени са и експонати от могилата Коджадермен, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир, Смядово и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод.[6]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В зала „Античност“ е експонирана тракийска гробница от ІV в. пр. Хр., открита в надгробна могила край Смядово.[7] Това е единствената гробница на Балканския полуостров, която е експонирана в музей.[8]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Средновеквието е представено в две вкспозиционни зали. В първата зала са представени експонати от създаването на Първата българска държава и находки от Плиска.[9] Във втората се представят експонати от Второто българско царство намерени в Преслав, Мадара, Шуменската крепост и аул на хан Омуртаг.[7][10]

История на българските земи ХV – ХІХ в.[редактиране | редактиране на кода]

В залата се разказва историята на българските земи в периода от ХV – ХІХ в. В експозицията са показани снимки, документи и предмети от историята на Шумен по време на османското владичество.[7][11]

Българско Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

В зала „Възраждане“ е представена историята на българското Възраждане, като е отделено особено внимание на просветната дейност и на първия български оркестър, чийто ръководител е Добри Войников.[12]

Християнска култура ХVІІ – ХІХ в.[редактиране | редактиране на кода]

Залата е обособена през 1991 г., когато е направена специална експозиция, посветена на християнската култура от ХVІІ – ХІХ в. Показани са икони, книги за литургии, царски двери.[7]

Съкровищница[редактиране | редактиране на кода]

В залата се съхранява богата нумизматична колекция от над 100 000 монети, част от които са уникални. Монетите са изложени в хронологичен вид. Тук се съхранява най-голямата в страната колекция от български и византийски оловни печати. Експонирани са хронологически, материали от благородни метали и уникати. Експонирана е част от богатата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от ХVІ–ХІХ в.[13]

Временни изложби[редактиране | редактиране на кода]

Временни изложби се представят във фоайето и мраморното фоайе на музея.[14]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Регионалният исторически музей в Шумен е културен и научен институт, издаващ собствено научно издание извършва „Известия на исторически музей – Шумен“. Разполага с библиотека с над 25 000 тома научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета и фотолаборатория.[1] Извършват се проучвания на територията на Шуменския регион.[3]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 94, заедно с Шуменската крепост.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в История на музея. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  2. Регионален исторически музей – Шумен. // Шумен 2019 – Кандидат за европейска столица на културата. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  3. а б Национално обединение Съхрани българскаото. Регионален исторически музей, Шумен. В: Сб. „100-те национални туристически обекта“. с. 376
  4. Отвориха за посетители къща „Авшарян“, първата експозиция е „Градски бит“. // shum.bg, 31 март 2017 г. Посетен на 27 декември 2018 г. (на български)
  5. Показват градския бит на Шумен до 30-те г. на ХХ в. в комплекс „Авшарян“. // shum.bg, 29 март 2017 г. Посетен на 27 декември 2018 г. (на български)
  6. Зала Праистория. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  7. а б в г Регионален исторически музей, Шумен. // Официален туристически портал на България. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  8. Дерменджиева, Стела, Атанас Дерменджиев. 100 национални туристически обекта. „Световна библиотека“. С., 2009. с. 68
  9. Средновековие. // Регионален исторически музей – Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  10. Средновековие. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  11. Зала История на българските земи ХV – ХІХ в.. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  12. Зала Възраждане. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  13. Съкровищница. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  14. Регионален исторически музей. // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012. (на български)
  15. 94. Регионален исторически музей, Шумен. // Български туристически съюз. Посетен на 28.11.2012. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „История на България“         Портал „История на България