Република Самарина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Самарина
1917 — 1917

Местоположение на Република Самарина

Предложение за автономен Пинд, представено на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война
Континент Европа
Столица Самарина
Официални езици армънски
Религия православно християнство
Днес част от Флаг на Гърция Гърция
редактиране

Република Самарина е провъзгласена на 29 август 1917 г. в Самарина от седем арумънски представители на 13 арумънски села от района на Пинд. В ролята на временен комитет, изпращат прокламация, с която искат помощ и защита от италианското консулство в Янина. Седмината са д-р Димитрие Диаманди, Янакули Дабура, Михали Тегяни, Таки Ниби, Зику Арая, Алкивиад Диаманди и Стерие Караджани.[1]

Един от членовете на временния комитет Алкивиад Диаманди отива в Янина за отговор. Такъв е получен на следващия ден от румънското и италианското консулство, а именно че действията им са погрешни и неподходящи и не са одобрени от никого, т.е. не могат да получат подкрепа от никоя страна от Антантата.[1] Ден по-късно италианската армия напуска територията на Пинд и Самарина, под натиска на водещите страни в Антантата - Британия и Франция. Предходно в избухналата национална схизма, гръцкият крал Константинос I абдикира на 30 май 1917 г., а спечелилият политическата борба негов опонент Елевтериос Венизелос успява да присъедини Кралство Гърция към Антантата на 2 юли 1917 г. срещу твърди гаранции на водещите страни от Антантата за запазване на окупираната от Гърция територия на така наречената Северна Гърция по време на Балканските войни.

От 3 до 7 септември 1917 г. гръцки части навлизат във всички села без да срещнат съпротива и на 7 септември арестуват 6 души в Самарина - Зику Арая, директор на Самаринското румънско училище,[2] Гули Папагеоре, учител в румънското училище в Самарина, Янаке Дабура, бивш кмет на Самарина и селяните Герасим Зика, Янаки Зуки и Костаки Сурби.[3]

През 1917 година по време италианската окупация на Северен Епир, италианците в опита си да задържат контрола си над Отрантския проток чрез Валона, се опитват да спечелят власите на своя страна на базата на исторически и езикови връзки.[4][5] Власи от няколко села в Пинд искат автономия под италиански протекторат, обръщайки се и към Румъния за помощ. Изпратени са писма до различни страни от кметовете и представители на 13 села: Самарина, Авдела, Периволи, Вовуса, Мецово, Палеосели, Падес, Турия, Бряза, Лаиста, Добриново, Арматова и Смикси.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония