Роберт Кочарян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберт Кочарян
Ռոբերտ Քոչարյան
2-ри президент на Армения
Мандат 9 април 1998 – 9 април 2008
Предшественик Левон Тер-Петросян
Наследник Серж Саркисян
Министър-председател на Армения
Мандат 20 март 1997 – 10 април 1998
Предшественик Армен Саркисян
Наследник Армен Дарбинян
1-ви президент на Нагорно-Карабахската република
Мандат 29 декември 1994 – 20 март 1997
Наследник Леонард Петросян
Лични данни
Роден
Религия Арменска апостолическа църква
Съпруга Бела Кочарян
Деца 3
Полит. партия
няма
Университет Национален политехнически университет на Армения
Подпис Robert Kocharyan signature.png
Роберт Кочарян в Общомедия

Роберт Седракович Кочарян (на арменски: Ռոբերտ Սեդրակի Քոչարյան) е арменски политик, който служи като втори президент на Армения от 1998 до 2008 г. Преди това служи като президент на Нагорно-Карабхската република от 1994 до 1997 г. На 7 декември 2018 г. е арестуван.

През по-голямата част от управлението му, между 2001 и 2007 г., икономиката на Армения расте средно с 12% годишно,[1] главно поради строителния бум.[2] По време на президентството му се случват две от най-кървавите събития в историята на независима Армения: стрелбата в арменския парламент през 1999 г. и убиването на десетина души по време на протестите в Армения през 2008 г.[2] Той се счита за отговорен и за двете събитията от опозицията, особено от първия президент на Армения, Левон Тер-Петросян, и партията му.[3]

До балотаж се стига както на изборите за президент през 1998 г., така и на изборите през 2003 г. Резултатите се оспорват от кандидатите на опозицията и се критикуват от международни организации. По време на управлението си, Кочарян и семейството му натрупват голямо богатство и създават бизнес, оценен на милиони долари.[4]

На 26 юли 2018 г. Специалната следствена служба на Армения обвинява Кочарян с „отхвърляне на конституционния ред на Армения“ през последните седмици на управлението му. Службата поисква от Съда на Ереван да го задържат под стража.[5] На 27 юли е арестуван, а на 13 август е освободен след съдебно решение, но остава с обвиненията, за които е арестуван.[6] На 7 декември 2018 г. Кочарян е арестуван отново след съдебно решение.[7] Апелативният съд на Армения отказва да го освободи от ареста на 7 февруари 2019 г.[8]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роберт Кочарян е роден в Степанакерт, Нагорно-карабахска автономна област, Азербайджанска ССР, СССР. Завършва средното си образование там, а от 1972 до 1974 г. служи в Съветската армия. След като две години работи в различни предприятия в родния си град, през 1977 г. се записва в електротехническия факултет на Национания политехнически институт в Ереван. През 1982 г. завършва с отличие. След като за кратко работи в електрическо предприятие в Степанакерт, започва да заема различни позиции в Общинския комитет на комсомолската организация в града. През 1987 г. става ръководител на партийната организацията на копринената фабрика в Нагорни Карабах. На 19 февруари 1988 г. става водач на движението за Република Нагорни Карабах, което цели отцепване от Азербайджанската ССР и обединение с Армения. В периода 1989 – 1995 г. е избран два пъти за член на президиума на Върховния съвет на Армения.

Женен е за Бела Кочарян, от която има три деца: Седрак, Гаяне и Левон, всичките родени в Степанакерт. Кочарян владее руски и английски.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Кочарян през декември 2001 г.

След като предшественика му, Левон Тер-Петросян, е свален от длъжността на президент, Кочарян е избран за втори президент на независима Армения на 30 март 1998 г., след като побеждава основния си съперник Карен Демирчян в ранните президентски избори, помрачени от нередности и нарушения от двете страни, докладвани от международни организации. Появяват се оплаквания, че Кочарян не е бил арменски гражданин поне 10 години, както изисква конституцията,[9] макар самата държава да е само на 7 години. Все пак, арменската конституция признава Арменската ССР за предшественик на Армения.

По време на управлението му, няколко водачи от опозицията в арменския парламент и министър-председателят са убити от въоръжени мъже в хода на стрелбата в арменския парламент през 1999 г. Тогава самият Кочарян преговаря с терористите за освобождаване на заложници.

През 2001 г. Кочарян присъства на джаз представление в Ереван и е поздравен от бившия си съученик Погос Погосян с думите „Здрасти Роб“. Небрежният поздрав е приет като обида и бодигардите на Кочарян отвеждат Погосян в тоалетната, където го убиват.[10] Единият от бодигардите се осъден на година лишаване от свобода за убийството.[11]

Избори през 2003 г.[редактиране | редактиране на кода]

Арменските президентски избори през 2003 г. се провеждат на 19 февруари с балотаж на 5 март. През първия етап от гласуването Кочарян получава малко над 50% от гласовете. През втория етап Кочарян се изправя срещу Степан Демирчян, като официалните резултати показват победа за Кочарян с малко над 67% от гласовете.

И двата етапа, изборните наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа докладват значително количество случаи на изборни измами от поддръжниците на Демирчян и многобройни негови поддръжници са арестувани преди началото на балотажа.[12] Демирчян описва изборите като нагласени и призовава поддръжниците си да се обединят срещу резултата.[13] Десетки хиляди арменци протестират през следващите дни и призовават президента Кочарян да се оттегли от поста си.[12] Обаче, Кочарян полага клетва в началото април и конституционният съд подкрепя изборите, като препоръчва провеждането на референдум година по-късно, който да потвърди резултата от изборите.[14][15] На 14 април 2004 г. арменската поетеса Силва Капутикян пише отворено писмо Кочарян трябва да си тръгне, в което осъжда суровите методи на президента, използвани за потушаване на демонстрации от 12 – 13 април 2004 г. Тя също връща своя орден на Св. Месроп Мащоц, който ѝ е бил връчен от Кочарян преди няколко години.[16]

Избори през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 19 февруари 2009 г. се провеждат следващите избори за президент в Армения. Кочарян, който не може да се кандидатира за трети пореден мандат,[17] подкрепя кандидатурата на министър-председателя Серж Саркисян.[18]

След изхода от изборите, протести, организирани от поддръжници на неуспешния кандидат Левон Тер-Петросян, избухват в Ереван, придружавани от масови безредици. На 1 март демонстрантите са разпръснати от полицията и военните. Десет души са убити в схватките между полицията и тълпите, а Кочарян обявява 20-дневно извънредно положение.[19] Следват масови арести и чистка на видни членове на опозицията, както и практическа забрана за всякакви по-нататъшни противоправителствени протести.[20][21]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Кочарян с Владимир Путин, март 2002 г.

Като президент Кочарян продължава да преговаря за мирното разрешаване на статута на Нагорни Карабах с азербайджанските президенти Хейдар Алиев и Илхам Алиев. През октомври 1999 г. Кочарян става първият президент на Армения, посетил Азербайджан.[22] Преговори между Кочарян и Илхам Алиев се провеждат през септември 2004 г. в Астана, Казахстан в кулоарите покрай срещата на високо равнище на Общността на независимите държави. През февруари 2006 г. Кочарян и Алиев се срещат в Рамбуйе, Франция, за да дискутират фундаменталните принципи на евентуално споразумение по конфликта, включително изтегляне на войски, стациониране на международни мироопазващи войски и бъдещия статут на Нагорни Карабах.[23] Френският президент Жак Ширак се среща с двамата лидери поотделно и споделя надежда, че преговорите ще бъдат ползотворни. Въпреки първоначалния оптимизъм, преговорите от Рамбуйе не водят до никакво споразумение, като ключовите проблеми, включително статута на Нагорно Карабах и изтеглянето на арменските войски, остават нерешени. Следващата сесия на преговорите се провежда през март 2006 г. във Вашингтон, САЩ.[23] Руският президент Владимир Путин оказва натиск и на двете страни, искайки да решат спора си.[24] По-късно през 2006 г. се състоят още срещу между президентите на двете страни. Според някои оценки, тези преговори не постигат никакъв напредък.[25]

През септември 2006 г., в поздравителното си обръщение[26] по случай 15-годишнината на Нагорно-Карабахската република, Кочарян заявява: „Хората на Карабах направиха своя исторически избор, защитиха своите национални интереси във войната, която им беше наложена. Днес те строят свободна и независима държава.“. Той съобщава, че е задължение на Армения и арменците да работят за укрепването и развитието на Нагорни Карабах, както и за международното признаване на независимостта на републиката.[27]

Задържане[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юли 2018 г. Специалната следствена служба на Армения обвинява Кочарян с „отхвърляне на конституционния ред на Армения“ през последните седмици на управлението му. Службата поисква от Съда на Ереван да го задържат под стража. На 27 юли е арестуван, а на 13 август е освободен след съдебно решение, но остава с обвиненията, за които е арестуван. На 7 декември 2018 г. Кочарян е арестуван отново след съдебно решение. Апелативният съд на Армения отказва да го освободи от ареста на 7 февруари 2019 г.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Country Information. // United Nations in Armenia. Посетен на 21 юли 2016.
  2. ↑ а б Abrahamyan, Gayane. Rotating Around Presidents: Kocharyan’s „shadow“ a curse or a blessing for Armenia?. // ArmeniaNow, 20 ноември 2012. Посетен на 2 март 2014.
  3. ↑ Armenia Marks Parliament Attack Anniversary. // 28 октомври 2009. Посетен на 6 април 2013.
  4. ↑ [Join Us: Hetq to Investigate Assets of Robert Kocharyan and Family  hetq]. // hetq.
  5. ↑ Kocharian Charged Over 2008 Crackdown. // «Ազատ Եվրոպա/Ազատություն» ռադիոկայան. Посетен на 7 февруари 2019. (на арменски)
  6. ↑ Armenia's ex-president Kocharyan freed from custody: lawyer. // Reuters. 13 август 2018. Посетен на 7 февруари 2019.
  7. ↑ Armenian ex-president Kocharyan detained after court ruling – lawyer. // Reuters. 7 декември 2018. Посетен на 7 февруари 2019.
  8. ↑ а б Armenia 2nd President’s attorney: Robert Kocharyan is political prisoner. // news.am. Посетен на 7 февруари 2019.
  9. ↑ Staff (4 February 1998) „Armenian president resigns“ BBC World Service
  10. ↑ Barsoumian, Nanore. To Maim and Kill with Impunity. // The Armenian Weekly. 27 януари 2012. Посетен на 7 февруари 2019.
  11. ↑ Kocharian Bodyguard Gets Suspended Sentence. // Asbarez.com. 21 февруари 2002. Посетен на 7 февруари 2019.
  12. ↑ а б Stern, David. Anger at 'flawed' poll in Armenia. // Financial Times, 7 март 2003. с. 4.
  13. ↑ Incumbent 'wins' Armenia vote. // BBC Online, 6 март 2003. Посетен на 23 май 2009.
  14. ↑ Armenia: President Sworn In Amid Protests. // The New York Times, 10 април 2003. Посетен на 23 май 2009.
  15. ↑ Constitutional court stirs Armenian political controversy. // Eurasianet.org, 23 април 2003. Посетен на 23 май 2009.
  16. ↑ Kocharyan Must Go by S. Kaputikyan//Shrjadardz Armenian Magazine, #2, 2004, с. 21
  17. ↑ The Constitution of the Republic of Armenia (27 November 2005), Chapter 3: The President of the Republic, Article 50
  18. ↑ Robert Kocharyan To Support Serzh Sargsyan, Panorama.am
  19. ↑ State of emergency declared in Armenia. // RTÉ News, 1 март 2008. Посетен на 9 септември 2010.
  20. ↑ "Armenia: Police Beat Peaceful Protesters in Yerevan", Human Rights Watch (NY), 2 март 2008.
  21. ↑ Ter-Petrosian ‘Under House Arrest,’ Rally Broken Up, Radio Free Europe/Radio Liberty, 1 март 2008.
  22. ↑ Первый визит президента Армении в Азербайджан
  23. ↑ а б Ghazinyan, Aris (10 February 2006) „Drawing the Line: Maps meet principles in the search for a settlement over Nagorno Karabakh“ Armenia Now
  24. ↑ Staff (23 February 2006) „Putin Going to Invite Kocharyan to Moscow to Discuss Karabakh Issue“ YERKIR Armenian Online Newspaper
  25. ↑ Staff (21 February 2007) „Peter Semneby: EU tries to create trust between Karabakh and Azerbaijan“ More than 4 bln dollars were stollen by his clan in Armenia YERKIR Armenian Online Newspaper
  26. ↑ (1 September 2006) „Congratulations on Independence Day“ Azat Artsakh Newspaper
  27. ↑ Staff (1 September 2006) „Robert Kocharyan: Nagorno Karabakh People Made Their Historical Choice, Protected Its National Interests in the Forced War. Today They Built Free and Independent State“ ARMINFO News Agency
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Роберт_Кочарян&oldid=9570792“.