Роберт Кочарян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роберт Кочарян
Robert Kocharyan's Interveiw, 2003.jpg
2-ри президент на Армения
Мандат 9 април 1998 – 9 април 2008
Предшественик Левон Тер-Петросян
Наследник Серж Саркисян
Министър-председател на Армения
Мандат 20 март 1997 – 10 април 1998
Предшественик Армен Саркисян
Наследник Армен Дарбинян
1-ви президент на Нагорно-Карабахската република
Мандат 29 декември 1994 – 20 март 1997
Наследник Леонард Петросян
Лични данни
Роден
31 август 1954 г. (64 г.)
Религия Арменска апостолическа църква
Съпруга Бела Кочарян
Деца 3
Полит. партия
няма
Университет Национален политехнически университет на Армения
Подпис Robert Kocharyan signature.png
Роберт Кочарян в Общомедия

Роберт Седракович Кочарян (на арменски: Ռոբերտ Սեդրակի Քոչարյան) е арменски политик, който служи като втори президент на Армения от 1998 до 2008 г. Преди това служи като президент на Нагорно-Карабхската република от 1994 до 1997 г. На 7 декември 2018 г. е арестуван.

През по-голямата част от управлението му, между 2001 и 2007 г., икономиката на Армения расте средно с 12% годишно,[1] главно поради строителния бум.[2] По време на президентството му се случват две от най-кървавите събития в историята на независима Армения: стрелбата в арменския парламент през 1999 г. и убиването на десетина души по време на протестите в Армения през 2008 г.[2] Той се счита за отговорен и за двете събитията от опозицията, особено от първия президент на Армения, Левон Тер-Петросян, и партията му.[3]

До балотаж се стига както на изборите за президент през 1998 г., така и на изборите през 2003 г. Резултатите се оспорват от кандидатите на опозицията и се критикуват от международни организации. По време на управлението си, Кочарян и семейството му натрупват голямо богатство и създават бизнес, оценен на милиони долари.[4]

На 26 юли 2018 г. Специалната следствена служба на Армения обвинява Кочарян с „отхвърляне на конституционния ред на Армения“ през последните седмици на управлението му. Службата поисква от Съда на Ереван да го задържат под стража.[5] На 27 юли е арестуван, а на 13 август е освободен след съдебно решение, но остава с обвиненията, за които е арестуван.[6] На 7 декември 2018 г. Кочарян е арестуван отново след съдебно решение.[7] Апелативният съд на Армения отказва да го освободи от ареста на 7 февруари 2019 г.[8]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роберт Кочарян е роден в Степанакерт, Нагорно-карабахска автономна област, Азербайджанска ССР, СССР. Завършва средното си образование там, а от 1972 до 1974 г. служи в Съветската армия. След като две години работи в различни предприятия в родния си град, през 1977 г. се записва в електротехническия факултет на Национания политехнически институт в Ереван. През 1982 г. завършва с отличие. След като за кратко работи в електрическо предприятие в Степанакерт, започва да заема различни позиции в Общинския комитет на комсомолската организация в града. През 1987 г. става ръководител на партийната организацията на копринената фабрика в Нагорни Карабах. На 19 февруари 1988 г. става водач на движението за Република Нагорни Карабах, което цели отцепване от Азербайджанската ССР и обединение с Армения. В периода 1989 – 1995 г. е избран два пъти за член на президиума на Върховния съвет на Армения.

Женен е за Бела Кочарян, от която има три деца: Седрак, Гаяне и Левон, всичките родени в Степанакерт. Кочарян владее руски и английски.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Кочарян през декември 2001 г.

След като предшественика му, Левон Тер-Петросян, е свален от длъжността на президент, Кочарян е избран за втори президент на независима Армения на 30 март 1998 г., след като побеждава основния си съперник Карен Демирчян в ранните президентски избори, помрачени от нередности и нарушения от двете страни, докладвани от международни организации. Появяват се оплаквания, че Кочарян не е бил арменски гражданин поне 10 години, както изисква конституцията,[9] макар самата държава да е само на 7 години. Все пак, арменската конституция признава Арменската ССР за предшественик на Армения.

По време на управлението му, няколко водачи от опозицията в арменския парламент и министър-председателят са убити от въоръжени мъже в хода на стрелбата в арменския парламент през 1999 г. Тогава самият Кочарян преговаря с терористите за освобождаване на заложници.

През 2001 г. Кочарян присъства на джаз представление в Ереван и е поздравен от бившия си съученик Погос Погосян с думите „Здрасти Роб“. Небрежният поздрав е приет като обида и бодигардите на Кочарян отвеждат Погосян в тоалетната, където го убиват.[10] Единият от бодигардите се осъден на година лишаване от свобода за убийството.[11]

Избори през 2003 г.[редактиране | редактиране на кода]

Арменските президентски избори през 2003 г. се провеждат на 19 февруари с балотаж на 5 март. През първия етап от гласуването Кочарян получава малко над 50% от гласовете. През втория етап Кочарян се изправя срещу Степан Демирчян, като официалните резултати показват победа за Кочарян с малко над 67% от гласовете.

И двата етапа, изборните наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа докладват значително количество случаи на изборни измами от поддръжниците на Демирчян и многобройни негови поддръжници са арестувани преди началото на балотажа.[12] Демирчян описва изборите като нагласени и призовава поддръжниците си да се обединят срещу резултата.[13] Десетки хиляди арменци протестират през следващите дни и призовават президента Кочарян да се оттегли от поста си.[12] Обаче, Кочарян полага клетва в началото април и конституционният съд подкрепя изборите, като препоръчва провеждането на референдум година по-късно, който да потвърди резултата от изборите.[14][15] На 14 април 2004 г. арменската поетеса Силва Капутикян пише отворено писмо Кочарян трябва да си тръгне, в което осъжда суровите методи на президента, използвани за потушаване на демонстрации от 12 – 13 април 2004 г. Тя също връща своя орден на Св. Месроп Маштоц, който ѝ е бил връчен от Кочарян преди няколко години.[16]

Избори през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 19 февруари 2009 г. се провеждат следващите избори за президент в Армения. Кочарян, който не може да се кандидатира за трети пореден мандат,[17] подкрепя кандидатурата на министър-председателя Серж Саркисян.[18]

След изхода от изборите, протести, организирани от поддръжници на неуспешния кандидат Левон Тер-Петросян, избухват в Ереван, придружавани от масови безредици. На 1 март демонстрантите са разпръснати от полицията и военните. Десет души са убити в схватките между полицията и тълпите, а Кочарян обявява 20-дневно извънредно положение.[19] Следват масови арести и чистка на видни членове на опозицията, както и практическа забрана за всякакви по-нататъшни противоправителствени протести.[20][21]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Кочарян с Владимир Путин, март 2002 г.

Като президент Кочарян продължава да преговаря за мирното разрешаване на статута на Нагорни Карабах с азербайджанските президенти Хейдар Алиев и Илхам Алиев. През октомври 1999 г. Кочарян става първият президент на Армения, посетил Азербайджан.[22] Преговори между Кочарян и Илхам Алиев се провеждат през септември 2004 г. в Астана, Казахстан в кулоарите покрай срещата на високо равнище на Общността на независимите държави. През февруари 2006 г. Кочарян и Алиев се срещат в Рамбуйе, Франция, за да дискутират фундаменталните принципи на евентуално споразумение по конфликта, включително изтегляне на войски, стациониране на международни мироопазващи войски и бъдещия статут на Нагорни Карабах.[23] Френският президент Жак Ширак се среща с двамата лидери поотделно и споделя надежда, че преговорите ще бъдат ползотворни. Въпреки първоначалния оптимизъм, преговорите от Рамбуйе не водят до никакво споразумение, като ключовите проблеми, включително статута на Нагорно Карабах и изтеглянето на арменските войски, остават нерешени. Следващата сесия на преговорите се провежда през март 2006 г. във Вашингтон, САЩ.[23] Руският президент Владимир Путин оказва натиск и на двете страни, искайки да решат спора си.[24] По-късно през 2006 г. се състоят още срещу между президентите на двете страни. Според някои оценки, тези преговори не постигат никакъв напредък.[25]

През септември 2006 г., в поздравителното си обръщение[26] по случай 15-годишнината на Нагорно-Карабахската република, Кочарян заявява: „Хората на Карабах направиха своя исторически избор, защитиха своите национални интереси във войната, която им беше наложена. Днес те строят свободна и независима държава.“. Той съобщава, че е задължение на Армения и арменците да работят за укрепването и развитието на Нагорни Карабах, както и за международното признаване на независимостта на републиката.[27]

Задържане[редактиране | редактиране на кода]

На 26 юли 2018 г. Специалната следствена служба на Армения обвинява Кочарян с „отхвърляне на конституционния ред на Армения“ през последните седмици на управлението му. Службата поисква от Съда на Ереван да го задържат под стража. На 27 юли е арестуван, а на 13 август е освободен след съдебно решение, но остава с обвиненията, за които е арестуван. На 7 декември 2018 г. Кочарян е арестуван отново след съдебно решение. Апелативният съд на Армения отказва да го освободи от ареста на 7 февруари 2019 г.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Country Information. // United Nations in Armenia. Посетен на 21 юли 2016.
  2. а б Abrahamyan, Gayane. Rotating Around Presidents: Kocharyan’s „shadow“ a curse or a blessing for Armenia?. // ArmeniaNow, 20 ноември 2012. Посетен на 2 март 2014.
  3. Armenia Marks Parliament Attack Anniversary. // 28 октомври 2009. Посетен на 6 април 2013.
  4. [Join Us: Hetq to Investigate Assets of Robert Kocharyan and Family  hetq]. // hetq.
  5. Kocharian Charged Over 2008 Crackdown. // «Ազատ Եվրոպա/Ազատություն» ռադիոկայան. Посетен на 7 февруари 2019. (на арменски)
  6. Armenia's ex-president Kocharyan freed from custody: lawyer. // Reuters. 13 август 2018. Посетен на 7 февруари 2019.
  7. Armenian ex-president Kocharyan detained after court ruling – lawyer. // Reuters. 7 декември 2018. Посетен на 7 февруари 2019.
  8. а б Armenia 2nd President’s attorney: Robert Kocharyan is political prisoner. // news.am. Посетен на 7 февруари 2019.
  9. Staff (4 February 1998) „Armenian president resigns“ BBC World Service
  10. Barsoumian, Nanore. To Maim and Kill with Impunity. // The Armenian Weekly. 27 януари 2012. Посетен на 7 февруари 2019.
  11. Kocharian Bodyguard Gets Suspended Sentence. // Asbarez.com. 21 февруари 2002. Посетен на 7 февруари 2019.
  12. а б Stern, David. Anger at 'flawed' poll in Armenia. // Financial Times, 7 март 2003. с. 4.
  13. Incumbent 'wins' Armenia vote. // BBC Online, 6 март 2003. Посетен на 23 май 2009.
  14. Armenia: President Sworn In Amid Protests. // The New York Times, 10 април 2003. Посетен на 23 май 2009.
  15. Constitutional court stirs Armenian political controversy. // Eurasianet.org, 23 април 2003. Посетен на 23 май 2009.
  16. Kocharyan Must Go by S. Kaputikyan//Shrjadardz Armenian Magazine, #2, 2004, с. 21
  17. The Constitution of the Republic of Armenia (27 November 2005), Chapter 3: The President of the Republic, Article 50
  18. Robert Kocharyan To Support Serzh Sargsyan, Panorama.am
  19. State of emergency declared in Armenia. // RTÉ News, 1 март 2008. Посетен на 9 септември 2010.
  20. "Armenia: Police Beat Peaceful Protesters in Yerevan", Human Rights Watch (NY), 2 март 2008.
  21. Ter-Petrosian ‘Under House Arrest,’ Rally Broken Up, Radio Free Europe/Radio Liberty, 1 март 2008.
  22. Первый визит президента Армении в Азербайджан
  23. а б Ghazinyan, Aris (10 February 2006) „Drawing the Line: Maps meet principles in the search for a settlement over Nagorno Karabakh“ Armenia Now
  24. Staff (23 February 2006) „Putin Going to Invite Kocharyan to Moscow to Discuss Karabakh Issue“ YERKIR Armenian Online Newspaper
  25. Staff (21 February 2007) „Peter Semneby: EU tries to create trust between Karabakh and Azerbaijan“ More than 4 bln dollars were stollen by his clan in Armenia YERKIR Armenian Online Newspaper
  26. (1 September 2006) „Congratulations on Independence Day“ Azat Artsakh Newspaper
  27. Staff (1 September 2006) „Robert Kocharyan: Nagorno Karabakh People Made Their Historical Choice, Protected Its National Interests in the Forced War. Today They Built Free and Independent State“ ARMINFO News Agency