Рюхов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рюхов
на руски: Рюхов
— село —
Русия
52.774° с. ш. 32.7212° и. д.
Рюхов
Брянска област
52.774° с. ш. 32.7212° и. д.
Рюхов
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
РайонУнечски район
Надм. височина199[1] m
Население619[2] души (2010)
Пощенски код243313[3]
Телефонен код+7 48351
Часова зонаUTC+3:00

Рюхов (на руски: Рюхов) е село в Березинскиото селско поселение (вид община от множество малки населени места) в Унечски район на Брянска област в Русия.[4][5]

Старите имена на селото са Рухов и Рухово.[6][7][8]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15258806009.[9]

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в централната част на Брянска област на 5 km югоизточно по права линия от административния център на Унечския район – град Унеча – и на 2 km от административния център на селското поселение (общината) – махала (на руски: деревня) Березина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край днешното село Рюхов на разстояние 0,6 km северозападно се намира градище от XII-XIII век.[10] Освен това има и археологическо селище от XI-XIV век, намиращо се в северозападните покрайнини на днешното село, на 0,04 km северозападно от моста, източно от градището.[10] Край селото на 2 km в източна посока има курганска могила от XI-XIII век.[10]

В документ от 1527 г. (т. нар. Литовска метрика) на Полксо-литовската държава се споменава за село Рюхов.[11] Т. е. то е било полско-литовско село.

След отцепването на запорожките казаците от Полско-литовската държава през 1649 г., селото се озовава в тяхната новосъздадена държава – Казашкото хетманство.[12] Тъй като Казашкото хетманство от Переяславското споразумение от 1654 г. е било васално на Московското царство, а по-късно в периода 1764-1781 г. е напълно анектирано от Руската империя образувайки Малоруската губерния,[13] то село Рюхов става от казашко – руско.

През XVII век селото e било рангово владение на съответния заемащ-длъжността Стародубски кмет (на руски: магистрат).[12] След това става лично владение на съдията на Стародубския полк – Самуил Иванов – за неговите заслуги.[12] След неговата смърт, селото владяла вдовицата му до нейната кончина.[14]

След това с универсал (указ) от 10.08.1704 г. на хетман Иван Мазепа село Рюхов се дава „по милостта на войската“[Бележка 1] като временно феодално владение на стародубския полковник – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 г. – 19 март 1706 г.).[12] Към този момент, Михаил Миклашевски вече бил притежавал доста имоти в селото, които му били продадени от Мария Магдален Мазепина (майка на хетман Иван Мазепа и игуменка на Киевския Възнесенски девически манастир (днес не действащ; срещу мъжкия манастир Киевско-Печорска лавра) и на Глуховския Успенски девически манастир).[15][16]

През 1706 г. Михаил Миклашевски е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[12][17] Многобройните му владения, включително село Рюхов, са управлявани от вдовицата му,[12][17][18] която успява да измоли от хетмана село Рюхов не само да остане владение на семейството ѝ, ами да ѝ бъде лично дарено на нейно име като постоянно наследствено феодално владение („вечно владение“), което се случва с хетмански универсал (указ) на хетман Иван Мазепа от 15.09.1706 г.[19][20] След нейната кончина, владенията са разделени между синовете им Андрей, Степан и Иван.[21] Село Рюхов се наследява от Иван Михайлович Миклашевски (ок. 1700–1740 г.) и на него му се издава потвърдителен универсал от хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.[22]

След смъртта на Иван Михайлович Миклашевски село Рюхов се владее от сина му – Павел Иванович Миклашевски, който първоначално го бил преотстъпил на доведения си баща – Стефан Петрункович, но след неговата кончина, селото се връща в ръцете на Павел.[23][24]

Селото се запазва във владение на дворянския род Миклашевски до краха на Руската империя през 1917 г.

До 1781 г. селото е влизало в състава на Новоместката сотня на Стародубския полк.[25] След това до 1919 г. то е било част от Черниговска губерния.[10]

През 1744 г. се споменава за „Илинска църква“, а през 1796 г. за дървен „Покровски храм“ (не са се съхранили).[10]

През XIX век в селото е работила дестилерия.[10] До началото на XX век се развивал занаятът на бъчварството.[10]

В края на XIX век се открива земско (общинско) училище.[10]

В средата на XX век по времето на Руската съветска федеративна социалистическа република тук е работил колхозът „7-ми конгрес на Съветите“.[10]

От 1919 г. до 1927 г. селото е част от Гомелска, а от 1927 г. до 1929 г. – от Брянска губерния.[10] През 1929 г. е създадена Западна област с център Смоленск, която включвала бившата Брянска губерния.[10] От септември 1937 г. до юли 1944 г. селото е част от Орловска област.[10] На 5 юли 1944 г. е създадена Брянска област, в която попада селото и до днес.[10]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 1723 г. в селото има 27 двора, а през 1781 г. – 52 двора.

Броят на населението: 555 души (1859 г.),[26] 887 души (1892 г.),[27] 1073 души (1926 г.), 596 души (1979 г.), 676 души (98% руснаци) през 2002 г.,[28] 619 души през 2010 г.[29]

Днес[редактиране | редактиране на кода]

В селото днес се намират Дом на културата, библиотека и начално училище.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ На украински език в оригинала се пише: „до ласки войсковой“ – това означава, че владението се отстъпва с милостта/благоволението на Запорожката войска (държавата) и важи до второ нареждане; т. е. става въпрос за нещо временно. За разлика от това, понякога, населени места и територии са били предоставяни на феодали вечно – т. е. безсрочно; в указите тогава се пише: „въ спокойное въладенiе“, „въ спокойное и безпрепятственное владѣнiе“ или „вечное владѣнiе“.

Източници

  1. ↑ Рюхово // Фото-планета. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  2. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 104. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  3. ↑ Индекс село Рюхов, Унечский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2019-09-04. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  4. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 103-104. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  5. ↑ АДМИНИСТРАЦИЯ БРЯНСКОЙ ОБЛАСТИ. РАСПОРЯЖЕНИЕ Администрации Брянской области от 05.05.2008 № 383-р "ОБ УТВЕРЖДЕНИИ РЕЕСТРА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРРИТОРИАЛЬНЫХ ЕДИНИЦ, СЕЛЬСОВЕТОВ (ПОССОВЕТОВ), НАСЕЛЕННЫХ ПУНКТОВ БРЯНСКОЙ ОБЛАСТИ" // 2008-05-05. Архивиран от оригинала на 2016-04-01. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  6. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248.
  7. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами. Т. 3 (Л – О). Киев, Типо-Литография "С. В. Кульженко", 1912 г. с. 478. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  8. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 541. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  9. ↑ с Рюхов // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-06-30. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о РЮХОВ БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт) // Путешествие по Брянску. Архивиран от оригинала на 2022-12-01. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  11. ↑ Русина, Олена Володимирівна. Сіверська земля у складі Великого князівства Литовського. Київ, Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України, 1998. ISBN 966-02-0737-7. с. 212. Посетен на 2023-08-07. (на украински)
  12. ↑ а б в г д е Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 433-435. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  13. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  14. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 25. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  15. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 757-759. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  16. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  17. ↑ а б Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  18. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248.
  19. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  20. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 183-184. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  21. ↑ Лазаревскій, Александр Матвеевич. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 249.
  22. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 184-185. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  23. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 486. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  24. ↑ Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 751. Посетен на 2023-07-29. (на руски)
  25. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 385. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  26. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. 3203|Рюхов, с. вл.|при р. Трубеже. с. 172. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  27. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. 2069 – Рюховъ с. с. 78. Посетен на 2023-08-07. (на руски)
  28. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  29. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 104. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рюхов“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рюхов&oldid=12111433“.