Сбор (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сбор (Област Пазарджик))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Сбор (Област Кърджали).

Сбор
Общи данни
Население 231 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 249 (НСИ)
Землище 27,767 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 4449
Тел. код 035256
МПС код РА
ЕКАТТЕ 65468
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(независим)

Сбор е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сбор е разположено на 2 км от пътя Пазарджик – Панагюрище. Населението на Сбор не надвишава 300 души, като така е сред най-малките в община Пазарджик. Релефът му е предимно низинен, но на север се усещат леките възвишения на Средна гора. Климатът на селото е по-точно преходно-континентален към субтропичен тип средиземноморски. Всеки, посетил селото, има чувството че сякаш времето от 50 – 60 години насам е спряло. Основно къщите там са много ниски и кирпичени, а 3/4 от населението е на над 60 години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на с. Сбор е заселено още от врмето на траките. Стари тракийски селища е имало: 1. на северозапад от селото на 2 км при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от 2 могили; 2. североизточно от селото на 1 километър разстояние в дерето, в местността Оманларе, при некропол от могила, с остатък от римска баня, делви, римски монети и др.; 3. източно от селото, долу по р. Луда Яна, в м. Чукарите, Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късноримското или ранно византийското селище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7 могили при едновременна крепост /Асара/ в землището на с. Цар Асен.

Какви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно. Но след турското завоевание тук се заселват турци-юруци както в Долно Левски. В 1691 г. в селото с име Джумалъ, юруците били 14. Възможно е из близките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи, че е имало и джамия, също и гробища по̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се, че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село, където също била построена джамия като теке в памет на убит, вероятно знатен турчин. Там около тая джамия ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник – петък, не само на местните турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село, на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както е наречено в 1934 г.

В подкрепа на това народно предание иде турският документ от 1576 г. – списък на едрите овцевъдци в нахията (подоколия) Коюнтепеси, където се пише за село Енидже-и Джумалик (Нова Джумая), в което имало 5 българи и турчин едри овцевъдци; българин бил дерменджи (воденичар). От това се заключава, първо, че селото на Келтепе се наричало също Джумая и е пренесено на мястото на днешното село и е наречено Енедже-и Джумалик, като впоследствие отпада Енедже-и остава Джумалъ, както го нарича Стефан Захариев[1], а по-късно – Джумая. Второ, и второто село е било със смесено население, защото има много българи едри овцевъдци, макар че изобщо турците и в 2-те села не са били малко защото имената на местностите в землището им са почти всички от турски произход. Вероятно в новото село са преселили не само българи от старото село, но по-късно и от други близки средногорски български махали или села, напр. Калагларе, защото юруците-турци, заети повече в животновъдството си, са имали нужда за земеделските им цели от български работни ръце, без да е имало турски чифлик, както е било напр. в с. Карабунар. Наличността на български воденичар показва, че още тогава (XVI в.) селото е имало воденица на Луда Яна.

Развитие и днешно състояние. Население.[редактиране | редактиране на кода]

Касае се най-напред за произхода на българското население. Произходът на днешните родове – всички преселници —- е следният: от стария род Айнаджиски, чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала, се развили днешните родове: Дулчовци, Лучовци, Делипенчовци, Керкеланите, Дуловци, Чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци, дошъл от близкото Калагларско Орехово, се развили следните родове: Джалъзите, Чоловци, Шуманете, Колчовци и Мусиевци. От друг стар род Кехайовци, (Коевци), чийто прапрадядо Велко Кехаята, овчар на турци, дошъл от с. Айваджик (Дюлево), Панагюрско. Преди около 300 г. се развили родовете: Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село Раковица, Елинпелинско, най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая, произлизат по-новите родове: Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300 г. е дошъл от от с. Мухово, Ихтиманско. А родовете Пешловци, Веляците и Нейкови произхождат от неизвестен по-стар корен. В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите – български цигани, които били повече от 10 къщи, но около 1940 г. се изселили в Пазарджик и с. Гелеменово, та днес (към 2010 г.) са останали само 2 къщи. Временно са се заселвали в Джумая цигани мохамедани-бургуджии, които изчезнали. Както се вижда, населението на Джумая се е събрало от разни места, но все от Средногорието, затова по език и бит то е средногорско население.

Помни се, че селото е нападано от чума, затова е бягало за спасение на север в Домуздере. Помни се също, че е нападано и от кърджалийски банди, които се движели повечето по пътя край Луда Яна от Пловдив за Панагюрище. Турците били построили в селото две кули за защита срещу кърджалиите и имало кърджалийски гроб – на убит кърджалия от джумайските турци.

Българите населявали горната, северната махала на селото, а турците – долната махала. Българите и турците са живели дружелюбно, българите имали право да отглеждат свине.

Предполага се, че през XIX в. българското население в Джумая се е увеличавало. Към 1865 г. според Ст. Захариев /с. 37/ селото е имало: турци 50 къщи с 160 жители само мъже /300 – 320 с жените/ с джамия и мехтеп /училище/ с 20 ученици и българи 40 къщи с 150 жители само мъже /300 общо с жените/. Общо цялото население на Джумая било 600 – 620 жители. По време на Освободителната война турците избягали, като след войната 5 – 6 къщи турци се върнали, но след 1 – 2 години виждат, че не ще могат повече да останат, затова окончателно се изселват. Техните места естествено се заемат от местното българско население и при преброяването през 1884 г. от всичко 540 жители 536 са българи и само 4 цигани. При това се вижда, че в сравнение с 1865 г. населението на Джумая поради изселването на турците въпреки увеличението на българите е по-малко. Обаче до 1946 г. населението на селото непрекъснато се увеличава – в 1900 г. то е 721 души, 1920 г. – 947 души, 1934 г. – 1154, 1946 г. – 1266, 1956 г. – 986, 1965 г. – 742. В селото има около 170 къщи, като до 2009 г. само половината са обитаеми.

Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението, но това между 1946 – 1965 г. е твърде голямо - масово, 50 – 60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селскостопанските местности в землището на с. Сбор, изброени от север на юг, са следните: Келтепе – кории и ниви, Комина – кории, Къркъма – лозе и ниви, Королевица – ниви, Еленка – ниви и самозолесили се ниви, Черни ниви – ниви, Гюреш кър – ниви, Илафтърла – ниви, Копанищата – ниви и самозолесили се ниви, Балакларе – овошни градини череши, Безчийницата – овошни градини /череши/ и ниви, Под селото – ниви, Селските ливади – ливади, Алчакчаир – ниви и ливади, Узунов алчак – ниви, Моловица – гори, Айкъна – ниви, Воденичарска курия – гора, Къшла дере – гора, Домус дере – гора, Априлски бозалък – ниви, Курджа дере – ниви и мера, Лазаров келник – ниви, Крушата – ниви, Градината – самозалесили се ниви, палешникова курия, Сакарджа – ниви и гора, Гюмето – лозя, Аджийски ниви – ниви, Шопови чукари – ниви и мери, Толовица – ниви, Луда Яна – ниви, Ненчов гроб – ниви и пасища, Голямата поляна – ниви и пасища, Кара гьол – ниви, Юруков бряст – ниви, Нейкови дъбици – ниви, Джубулка – ниви, Чатърлъка – ниви и пасища, Чукур чир – ниви и овощнаи градини /череши/, Гробищата – ниви, Герена – ниви, Баталите – ниви, Келника – ниви и лозя, Немски ниви – ниви, Шилев гичин – ливади и мери. Към 2009 г. поради лошото стопанисване на земята от създадената през 1996 г. ЗК „Съгласие“ много от обработваемата земя е залесена от храсти, шипки и капини и трудно може да бъде бъде доведена до състояние за обработка.

В далечното минало турците са били главно животновъди; по подражание и нужда – също и българите. Тогава пасищата и горите за паша са били по-обширни. До 1959 г. селото е имало 1780 дка мера. Сега има 300 дка естествени ливади. До 1989 г. е било добре развито овцевъдството и птицевъдството.

Постепенно взема връх земеделието, главно житарството, което и днес заема най-голяма част /5000 дка/ от всичката обработваема площ на Сбор – 13 960 дка.

Турската власт някога е налагала култивирането на памука. За лозарството има прекрасни условия /топогравски, почвени и климатични/, но до 1974 г. не е било така развито, както в другите крайща на Средногорието.До 1974 г. е съществувало лозе само в Келника, а от 1974 г. са засадени Гюмето, Келника, Градината /или мерлото/.лозята вече са около 1400дка, като към 2009 г. лозята в Къркъма и Градината /или Мерлото/са занемарени и не се обработват.

От 1905 г. е въведена тютюневата култура, а след Първата световна война – слънчогледът и по-късно овощарството първо покрай Луда Яна – ябълси и сини сливи, но сега те не съществуват. По-късно са засадени черешовите градини в Балакларе и Безчийницата. През 2000 г. от ЗК „Съгласие“ е засадена и най-младата овощна градина в местността Чукур чир.

През 1945 г. се основава ТКЗС „Заветите на септември“. То е създадено като производствен отдел към кредитната кооперация „Съгласие“, която е създадена през 1929 г. и към нея е имало и винарски отдел. А през 1959 г. се присъединяват към НПВЛК, гр. Септември заедно със с. Гелеменово и сборското ТКЗС се присъединява към ТКЗК „Ернст Телман“. До 1989 г. в селото са се отглеждали разнообразни земеделски култури като: житни култури, царевица, лозя, череши, ябълки, сливи, фъстъци, дини, домати, тютюн и др. От 1989 до 2009 г. в селото се обработват малко декари – предимно с житни култури, които не могат да задоволят нуждите на селото и да осигурят препитание на живеещите в него.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Вероизповедание – 100% християни. Първата черква „Св. Иван Предтеча“ е строена в 1874 г., но през Априлското въстание е била изгорена. След това на същото място през 1899 г. е построена сега съществуващата църква. За първи път от август месец 2014 г. започна ремонт на покривната конструкция на църквата, но все още ноември 2014 г. не е завършен.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В турско време за училище се използвали стаи в частни къщи. За пръв учител се сочи Петко Даскала от гр. Панагюрище. Първата училищна сграда е строена 2 години след Освобождението. Ново начално училище се строи през 1927 г., като общинско място е подарено с разрешение на XVII обикновено народно събрание, първа редовна сесия от 1914 г. През 1959 г. е направена пристройка към него за прогимназия. Училището съществува до 1964 г. и е закрито; оттогава 70 ученика ходят на училище в с. Долно Левски /сегашното с. Левски/. Училището се е казвало „Петко Р. Славейков“.

Читалище „Просвета“ е основано в 1928 г. В първите години се е помещавало в стая на училището. През 1978 г. започва строителството на ново читалище на мястото на старото. Новото читалище е открито на 11 март 1982 г.

в землището на село Сбор се намира и местността Воденичарска курия, която има статут на защитена територия.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Село Сбор има фолклорна група за народни песни и танци. В нея участват деца и възрастни жители на селото. Групата е участвала в много фестивали из страната.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 6 септември селото чества своя празник. От 2002 г. е възобновен празникът посрещане на Св.Георги-той се прави на 5 май край селото около обреден камък и с това посрещане хората са измолвали от Св. Георги дъжд. В празникът вземат участие всички, като жените правят обредни пити и се пеят песни за Св. Георги.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята на с. Сбор е специфична с това, че продуктите за приготвяне на ястията са предимно собствено производство. Ето и няколко рецепти, характерни за с. Сбор.

Сач пиле /Топени петури/

Продукти: 1кг. брашно, 1 ч.ч. хладка вода, 1 щ. сол, 1ч.л. оцет, 200 гр. натрошено сирене и 150 гр. масло

Начин на приготвяне: от брашното, водата, солта, оцета замесваме тесто за баница. Разточват се кори за баница малко по-дебели и се препичат отгоре на печката. В дълбока тава или тиган се запържва маслото и се налива 1 л. вода и започва да се редят запечените кори по следния начин: ред кори, ред сирене и така нататък. Сервира се горещо.

Гръчена баница

Продукти: 1 кг. брашно, 300 гр. вода; за сиропа: 1 кг. захар, 700 мл. вода

Начин на приготвяне: замесва се тесто от брашното и водата и се разточват кори, които се оставят разперени да позасъхнат около половин час и след това се гърчат в подмазана тава, после се поръсват с олио и се пече до зачервяване. Като изстине, се залива с горещ сироп от захарта и водата. Тази баница се е приготвяла навремето за сватби, когато се е ходило при кумовете.

Кисела каша

Продукти: 1 л. зелева чорба, 1 с.л. брашно, 1 стрък праз, 5 с.л. олио

Начин на приготвяне: загряваме олиото и в него запържваме ситно нарязания стрък праз. След като се запържи празът, се добавя брашното и се запържва, разрежда се със зелевия сок и се вари до сгъстяване.

Клин чорба

За тази супа се използва кисело мляко което има силен кисел вкус

Продукти: 1 стрък пресен лук, 1 кофичка кисело мляко, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.ч. ориз, 1 к.л. червен пипер, сол и джоджен, 4 – 5 с.л.олио

Начин на приготвяне: запържваме лука в олиото, добавяме брашното и след него червения пипер, изсипваме млякото и разреждаме с вода. След като заври, добавяме ориза и накрая нарязания джоджен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза (Виена), стр. 37.