Свети Йоан Кръстител (Тасос)
| „Свети Йоан Кръстител“ Αγίου Ιωάννης | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Тасос |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Филипийска, Неаполска и Тасоска |
| Архиерейско наместничество | Тасоско |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1835 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Йоан Кръстител“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Ιωάννης Λιμένα) е православна църква край Тасос (Лименас), главното градче на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1]
Църквата е разположена югоизточно от Лименас, край морския бряг. На това място е известна църква „Свети Йоан Кръстител“, построена от великия примикюр Йоан преди 1384 година, година в която храмът е дарен на Пантократор. Вдясно от входа има надпис „1835 ΙΟΥΝΟΥΑΡΙΟΥ“ и кръст в долния десен ъгъл. Вляво от входа има друг нечетлив надпис, като се чете само думата „ΜΑΣΤΟΡΟΥ“ в югозападния ъгъл.[1]
В архитектурно отношение е еднокорабен храм с дървен покрив, без трем. Външните размери са 7,50 m x 5,80 m, а площта е 43,50 m2. Стените са дебели 0,65 m западната и 0,80 m другите.[1] Разликата показва, че в 1835 година е обновена по-стара сводеста църква, може би тази на великия примикюр. Храмът е с две стъпала по-нисък от околното ниво. Вратата е двойна и необичайно висока.[2]
Църквата е осветена от два малки прозореца с мраморни рамки, един на север и един на юг. Подът е покрит с бели плочи. Иконостасът е дъсчен с царски двери и места за четири царски икони – „Света Богородица“, „Исус Христос“, „Свети Йоан“ и една липсваща. Светилището е с ширина от 1,53 m. Конхата достига до земята и има централен мраморен олтар върху конична мраморна основа, вероятно раннохристиянски. Вляво и вдясно има две полукръгли ниши, като протезисът е по-голям. Осветлението на светилището е минимално през висок процеп в апсидата. Покривът е покрит в 1978 година с листове вълнообразни азбестоциментови плочи (еленит).[2]
В храма има ценни свещници, полилеи и два сребърни диска.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 422.
- ↑ а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 423.
| |||||||||||
| |||||||||||
