Семерджиево
| Семерджиево | |
|---|---|
  Семерджиево  Семерджиево |
|
| Общи данни | |
| Население | 1110 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 28,327 km² |
| Надм. височина | 163 m |
| Пощ. код | 7072 |
| Тел. код | 08150 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 66158 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
|
Община – кмет |
Русе Пенчо Милков (БСП, АБВ, ДРП „Българската пролет“, …) |
|
Кметство – кмет |
Семерджиево Мюжгян Халилова (ДПС) |
Семерджиево е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село в Северен централен район, община и област Русе, намиращо се на 23 км югоизточно от град Русе. Разположено е в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина около 150 м.
На 4 км е гара Ястребово на жп линията Русе-Варна. Има редовни автобусни връзки с Глоджево, Ветово, Червена вода, Ястребово и Русе.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Семерджиево има останки от селища от бронзовата епоха (открити са двойни бронзови брадви). Първоначално селото се е намирало в местността „Банга“. На днешното място се измества по време на Османското владичество. В турски документ от 1694 г. се среща под името Семерджи. По думите на историци някъде от 17 век датира и функциониращата до днес Джамия в центъра на селото, известна с най-високото минаре (кула) в района. През 1903 г. е основана потребителната кооперация „Плуг“. През 1895 г. е открито килийно училище в частна къща с пръв учител Иван Несторов. През 1905 г. е построена килия към черквата.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 1810 |
 |
| 1946 | 1835 | |
| 1956 | 1660 | |
| 1965 | 1756 | |
| 1975 | 1723 | |
| 1985 | 1597 | |
| 1992 | 1469 | |
| 2001 | 1278 | |
| 2011 | 1045 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1045 | 100.00 |
| Българи | 285 | 27.27 |
| Турци | 662 | 63.34 |
| Цигани | 26 | 2.48 |
| Други | 19 | 1.81 |
| Не се самоопределят | 16 | 1.53 |
| Не отговорили | 37 | 3.54 |
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В селото се намира едно от средищните основни училища в областта ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Семерджиево. Функционира и детска градина „Иглика“.
Читалище „Просвета“ е основано през 1927 г. Носител е на орден Кирил и Методий II степен, 1977 г. Функционира детски фолклорен състав към читалище „Просвета“. Деца от селото участват и във фолклорните мероприятия, организирани от ДКВТ „Гюнеш“ – Русе.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Най-старата културна забележителност на селото е Джамията, датираща от края на 17 век.
Друг религиозен паметник е църквата „Свети Димитър“ от 1911 г. с ценна дърворезба от Ц. Нейков.
Селото разполага и с 3 парка, единият в централната част на селото, вторият пред Кметството и третият Паркът-стадион на влизане откъм Русе, където ФК „Вихър“ Семерджиево провеждат своите мачове.
От изхода на селото към Вятово започва т.н. „Делиорман“ или най-северният дял на Лудогорието, където жителите всяка пролет честват 1 и 6 май.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Честване на 6 май – „Гергъовден и Хъдреллез“;
Отбелязване на Сбора на селото на 6 септември.
Концерти по случай Курбан Байрям и Коледа – Нова година.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото съществуват партийни организации на БСП, ГЕРБ, ДОСТ, ДПС, и др.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- генерал Веселин Пенгезов – председател на Софийския апелативен съд и член на Висшия съдебен съвет на Р България.
- Никола Вълчев – кмет повече от 30 години и специалист по гражданско състояние до началото на демократичните промени
- Любка Вълчева – учител и читалищен деец с множество национални и регионални признания и грамоти
- Сюлейман Сабриев – виден математик, както и духовен водач.
- Хафъз Хюсеин – завършил Висше духовно образование и е бил мюфтия на Търговище, Силистра, Разград, и др.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Написана е книга за с. Семерджиево от Кою Савов – директор на НОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Семерджиево през комунистическия период.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Справка за населението на село Семерджиево, община Русе, област Русе, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 10 февруари 2019. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Ruse Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 10 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 февруари 2019. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
Портал „
Портал „