Гена Димитрова: Разлика между версии

Гена Димитрова
	Гена Димитрова
	В ролята на Тоска
Информация
Родена	6 май 1941 г. Беглеж, Царство България
Починала	11 юни 2005 г. (64 г.) Милано, Италия
Стил	опера
Глас	сопран
Активност	от 1965 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
	Гена Димитрова в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:58, 2 април 2021

Гена Мачева Димитрова е българска оперна певица, сопран, една от най-големите опрени певици на всички времена.

Биография

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско.^[1] Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Българската държавна консерватория. Пее „Хей, Балкан, ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва през 1964 г. при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.^[1]

През 1964 – 1966 г. е в майсторски клас към Консерваторията, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли. През 1966 г. е на специализация в Студиото за млади оперни певци към „Ла Скала“ в Милано. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. с ролята на Абигаил в „Набуко“ на Джузепе Верди.^[1]

През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Студиото към „Ла Скала“^[1] при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. През това време участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.^[1] През 1971 г. е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 г., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили.^[1]

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „Тоска“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 г., Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 г., Абигаил в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 г., Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 г..

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Турандот“ в „Ла Скала“, в която участва и тенора Пласидо Доминго.^[1] През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Амнерис в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 г., отново Абигаил в „Ла Скала“ през 1986 г., Турандот в „Метрополитен Опера“ през 1987 г. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Гена Димитрова умира на 11 юни 2005 година в Милано.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Гена Димитрова.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 183 – 191.

[абаджиев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 183 – 191.

[1]

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „[[Тоска (опера)|Тоска]]“ на [[Джакомо Пучини]] във [[Виенска опера|Виенската опера]] през 1978 г., Джоконда в „Джоконда“ на [[Амилкаре Понкиели]] в [[Арена ди Верона]] през 1980 г., Абигаил в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 г., Турандот в „[[Турандот]]“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 г..
-Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на [[Франко Дзефирели]] на „Турандот“ в „Ла Скала“, в която участва и тенора [[Никола Мартинучи]].<ref name="абаджиев"/> През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „[[Макбет]]“ и Амнерис в „[[Аида]]“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в [[Залцбург]] през 1984 г., отново Абигаил в „Ла Скала“ през 1986 г., Турандот в „[[Метрополитън Опера|Метрополитен Опера]]“ през 1987 г. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в [[Ню Йорк]].
+Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на [[Франко Дзефирели]] на „Турандот“ в „Ла Скала“, в която участва и тенора Пласидо Доминго.<ref name="абаджиев"/> През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „[[Макбет]]“ и Амнерис в „[[Аида]]“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в [[Залцбург]] през 1984 г., отново Абигаил в „Ла Скала“ през 1986 г., Турандот в „[[Метрополитън Опера|Метрополитен Опера]]“ през 1987 г. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в [[Ню Йорк]].
 Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на [[Атина]], [[Рим]], [[Будапеща]], [[София]] и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са [[Елена Баръмова]] и Байса Дашням.