Маргарита Драчка

Маргарита Драчка
кралица на Неапол
Родена	28 юли 1347 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Починала	6 август 1412 г. Барониси, Италия
Погребана	Салерно, Италия
Религия	католицизъм
Управление
Период	12 май 1382 – 24 февруари 1386
Коронация	25 ноември 1382
Герб
Семейство
Род	Анжу-Сицилиански дом
Баща	Карл Дурацо
Майка	Мария от Калабрия
Съпруг	Карл III Анжуйски (1369)
Деца	Джована II Анжуйска Ладислав Анжуйски
Маргарита Драчка в Общомедия

Маргарита Драчка, известна повече като Маргарита от Дурацо или Маргарита ди Дурацо, е неаполитанска и унгарска кралица и принцеса на Ахея от дуръската линия на династията на Сицилианските Анжуйци. Тя е втора съпруга на Карл III Анжуйски, крал на Неапол. Управлява Неапол като регент на сина им крал Ладислав Анжуйски.

Произход

Родена е на 28 юли 1347 година в Неапол. Дъщеря е на Карл, херцог на Дурацо, и на Мария Калабрийска. По бащина линия Маргарита е правнучка на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария Арпад, а по майчина линия е правнучка на техния син крал Робер Анжуйски и на арагонската инфанта Йоланда.

Брак и възкачване на престола

Крал Карл III Анжуйски, съпруг на Маргарита

През февруари 1369 г. 22-годишната Маргарита е омъжена за 24-годишния си първи си братовчед Карл Анжуйски. Бракът им е уреден от лелята на Маргарита – неаполитанската кралица Джована I Анжуйска, чийто наследник на престола по това време е самият Карл.

През 1380 г. неаполитанската кралица Джована I е обявена за еретичка от папа Урбан VI, който на 1 юли 1881 обявява съпруга на Маргарита за законен владетел на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява френския принц Луи I Анжуйски, брат на френския крал, и го обявява за свой наследник. Подкрепен от папата и унгарските си роднини, Карл Анжуйски успява да детронира леля си и след като я убива през 1382 г., заема престола на Неапол като Карл III Анжуйски, а Маргарита е обявена за негова кралица.

Кралица на Неапол

През 1383 г. Карл III Анжуйски наследява Ахейското княжество, а през същата година, като глава на Анжуйската династия, получава и предложение да заеме унгарския престол. За целта обаче той трябва да се изправи срещу братовчедка си – унгарската кралица Мария Анжуйска.

Маргарита се опитва да убеди съпруга си да не предприема тази авантюра, но Карл III се впуска в битката за унгарския престол и през 1385 г. успява да детронира Мария Унгарска от престола и сам поема унгарската корона като Карой II. На следващата година обаче съпругът на Маргарита е убит във Вишеград, като убийството му е организирано от майката на Мария Анжуйска – Елизабета Котроманич. Убийството на съпруга ѝ поставя Маргарита в позиция на регент на невръстния им син Ладислав Анжуйски, който трябва да управлява в Неапол, докато властта в Унгария отново преминава към Мария Анжуйска.

Начело на Неаполитанското кралство, Маргарита започва да подготвя отмъщението за смъртта на съпруга си и на свой ред организира убийството на Елизабета Котроманич.

Маргарита умира от чума на 6 август 1412 г. Погребана е в катедралата „Св. Матей“ в Салерно.

Надгробен паметник на Маргарита Драчка в Салерно

Деца

Маргарита и Карл имат три деца:

• Мария (1369 – 1371);
• Джована II Анжуйска – (1373 – 1435); кралица на Неапол
• Ладислав (Ласло) Неаполитански (1377 – 1414);крал на Неапол

• 
  Ладислав Анжуйски
• 
  Джована II Анжуйска

Източници

• Salvatore Fodale: Margarete 11). In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 237f.
• Brigitte Sokop: Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser. 3. Aufl. Wien 1993.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margaret of Durazzo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​