Порфирий Стаматов: Разлика между версии
Георги Стаматов (писател) |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| роден-място = [[Белгород Днестровски]], [[Руска империя]] |
| роден-място = [[Белгород Днестровски]], [[Руска империя]] |
||
| починал-дата = [[11 юни]] [[1925]] |
| починал-дата = [[11 юни]] [[1925]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = [[Русия]] |
||
}} |
}} |
||
'''Порфирий Христофоров Стаматов''' е [[България|български]] и [[Русия|руски]] [[юрист]]. Той е министър на правосъдието на България през [[1881]] г. Баща на писателя [[Георги Стаматов (писател)|Георги Стаматов]]. |
'''Порфирий Христофоров Стаматов''' е [[България|български]] и [[Русия|руски]] [[юрист]]. Той е министър на правосъдието на България през [[1881]] г. Баща на писателя [[Георги Стаматов (писател)|Георги Стаматов]]. |
||
Версия от 07:06, 15 септември 2010
| Порфирий Стаматов | |
| български и руски юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Георги Стаматов |
Порфирий Христофоров Стаматов е български и руски юрист. Той е министър на правосъдието на България през 1881 г. Баща на писателя Георги Стаматов.
Биография
Порфирий Стаматов е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1840 г. в Белгород Днестровски, Бесарабия, в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев през 1864 г. и право в Новоруския университет в Одеса през 1868 г. Работи като съдия в Одеса.
След Освобождението на България е член и председател на Върховния касационен съд в София (1880-1886). През 1881 г. за кратко е министър на правосъдието в правителството на Казимир Ернрот. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в Тифлис, Саратов и Одеса.[1]
Порфирий Стаматов умира на 11 юни 1925 г.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Христо Стоянов | → | председател на Върховния съд (7 април 1880 – 7 декември 1886) | → | Христо Стоянов |
| Петко Каравелов | → | министър на правосъдието (9 май 1881 – 13 юли 1881) | → | Георги Теохаров |