Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг): Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) м премести „Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг)“ като „Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг)“: кавички |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
През м. април 1944 г. на партизанска среща в с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]] отряда е наименува Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От м. май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в [[Партизански отряд „Дядо Вълко“]]. За периода 1941-1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 21-24</ref> |
През м. април 1944 г. на партизанска среща в с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]] отряда е наименува Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От м. май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в [[Партизански отряд „Дядо Вълко“]]. За периода 1941-1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 21-24</ref> |
||
Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. [[Дъбен]], с. [[Добревци (Област Ловеч)|Добревци]], с. [[Орешене (Област Ловеч)|Орешене]] и с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]]. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р Стоян Стоянов (Божо). Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката [[Брусенска битка]] <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 38-52</ref>, в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на [[Златна Панега]], с. [[Радовене]], с. [[Торос]], с. [[Славщица]] и с. [[Пещерна]]. |
Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. [[Дъбен]], с. [[Добревци (Област Ловеч)|Добревци]], с. [[Орешене (Област Ловеч)|Орешене]] и с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]]. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р [[Стоян Василев|Стоян Стоянов (Божо)]]. Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката [[Брусенска битка]] <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 38-52</ref>, в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на [[Златна Панега]], с. [[Радовене]], с. [[Торос]], с. [[Славщица]] и с. [[Пещерна]]. |
||
На 9 септември 1944 г. отряда овлядява и установява властта на [[ОФ]] в гр. [[Червен бряг]], с. [[Румянцево]] и с. [[Торос]]. На 11 септември влиза в [[Плевен]]. |
На 9 септември 1944 г. отряда овлядява и установява властта на [[ОФ]] в гр. [[Червен бряг]], с. [[Румянцево]] и с. [[Торос]]. На 11 септември влиза в [[Плевен]]. |
||
Версия от 16:15, 25 януари 2011
Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг)“ е подразделение на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА. Действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина по време на партизанското движение в България през Втората световна война. [1]
През есента на 1941 г. в района на Червен бряг излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията Телиш - Роман, София - Варна, изгорен е германски склад на гара Червен бряг.
На 22 август 1943 г. на партизанска среща в м. „Дреновица“ над с. Горник се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. [2]
През м. април 1944 г. на партизанска среща в с. Стояновци отряда е наименува Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От м. май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в Партизански отряд „Дядо Вълко“. За периода 1941-1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.[3]
Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. Дъбен, с. Добревци, с. Орешене и с. Стояновци. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р Стоян Стоянов (Божо). Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката Брусенска битка [4], в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на Златна Панега, с. Радовене, с. Торос, с. Славщица и с. Пещерна.
На 9 септември 1944 г. отряда овлядява и установява властта на ОФ в гр. Червен бряг, с. Румянцево и с. Торос. На 11 септември влиза в Плевен.