Въглеводород: Разлика между версии
м почервеняване и уголемяване на (изключение) |
м →Архимедови въглеводороди: +препратки |
||
Ред 90: | Ред 90: | ||
{|prettytable |
{|prettytable |
||
| [[Image:Cuboctahedron.gif|thumb|121px|Кубоктаедър]] |
| [[Image:Cuboctahedron.gif|thumb|121px|[[Кубоктаедър]]]] |
||
||[[Image:Rhombicuboctahedron.gif|thumb|121px|Ромбикубоктаедър]] |
||[[Image:Rhombicuboctahedron.gif|thumb|121px|[[Ромбикубоктаедър]]]] |
||
||[[Image:Snubhexahedronccw.gif|thumb|121px|Скосен куб <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
||[[Image:Snubhexahedronccw.gif|thumb|121px|[[Скосен куб]] <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
||
||[[Image:Icosidodecahedron.gif|thumb|121px|Икосидодекаедър]] |
||[[Image:Icosidodecahedron.gif|thumb|121px|[[Икосидодекаедър]]]] |
||
||[[Image:Snubdodecahedronccw.gif|thumb|121px|Скосен додекаедър <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
||[[Image:Snubdodecahedronccw.gif|thumb|121px|[[Скосен додекаедър]] <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
||
|- |
|- |
||
|[[Image:Truncatedtetrahedron.gif|thumb|121px|Пресечен тетраедър]] |
|[[Image:Truncatedtetrahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен тетраедър]]]] |
||
||[[Image:Truncateddodecahedron.gif|thumb|121px|Пресечен додекаедър]] |
||[[Image:Truncateddodecahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен додекаедър]]]] |
||
||[[Image:Truncatedhexahedron.gif|thumb|121px|Пресечен куб]] |
||[[Image:Truncatedhexahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен куб]]]] |
||
||[[Image:Truncatedoctahedron.gif|thumb|121px|Пресечен октаедър]] |
||[[Image:Truncatedoctahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен октаедър]]]] |
||
||[[Image:Truncatedicosahedron.gif|thumb|121px|Пресечен икосаедър]] |
||[[Image:Truncatedicosahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен икосаедър]]]] |
||
|- |
|- |
||
|| |
|| |
||
|[[Image:Rhombicosidodecahedron.gif|thumb|121px|Ромбикосидодекаедър]] |
|[[Image:Rhombicosidodecahedron.gif|thumb|121px|[[Ромбикосидодекаедър]]]] |
||
||[[Image:Truncatedcuboctahedron.gif|thumb|121px|Пресечен кубоктаедър]] |
||[[Image:Truncatedcuboctahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен кубоктаедър]]]] |
||
||[[Image:Truncatedicosidodecahedron.gif|thumb|121px|Пресечен икосидодекаедър]] |
||[[Image:Truncatedicosidodecahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен икосидодекаедър]]]] |
||
|} |
|} |
||
Версия от 15:27, 6 септември 2011
Въглеводородите са основен клас органични съединения. Почти всички други органични вещества могат да се разглеждат като производни на въглеводородите. По химичен състав те са най-простите органични съединения, тъй като молекулите им са изградени само от въглеродни и водородни атоми.
Видове въглеводороди
Класификацията на въглеводородите се извършва върху основата на различието в строежа на молекулите им и по конкретно във вида на въглеродната верига и в природата на химичните връзки между въглеродните атоми във веригата.
- Ациклични (мастни)
- Циклични
- Циклоалкани
- Ароматни - Арени
Броят на въглеродните атоми във въглеродните вериги на въглеводородите от един и същ вид може да бъде различен. Това е причина за явлението хомология. Въглеводородите от един и същ хомоложен ред имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Също така притежават сходен молекулен строеж и сходни свойства.
Молекулен строеж
Въглеродните атоми в молекулите на въглеводородите се намират в различно хибридно състояние - sp3, sp2 и sp, с характерните различия в електроотрицателността.
В молекулите на алканите въглеводните атоми са само в sp3-хибридно състояние. При алкените и алкадиените въглеродните атоми са в sp3 и в sp2-хибридно състояние, алкините в sp3 и sp-хибридно състояние, а в бензеновото ядро на арените - само в sp2-хибридно състояние.
Хибридното състояние на въглеродните атоми определя вида на ковалентните връзки във веригите. Връзките C—H във всички въглеводороди са прости (σ-) връзки независимо от хибридното състояние на въглеродния атом. Връзката C—C при алканите е също проста (σ-) връзка. При алкените между въглеродните атоми в sp2-хибридно състояние се образува двойна (σ-сигма и π-пи) връзка. В молекулите на алкините между въглеродните атоми в sp-хибридно състояние съществува тройна (σ- и 2π-) връзка. В бензеновото ядро на арените връзката между въглеродните атоми е също сложна. Образувана е от σ- и делокализирана π-връзка.[1]
Химични свойства
Реакционната способност на въглеводородите на отделните хомоложни редове намалява с увеличаване на молекулната маса. Ако при обикновени условия се съпостави реакционната способност на отделните видове въглеводороди се установява следното: Алканите се отличават с много малка реакциона способност (парафини - от parum affinis - без сродство). Останалите въглеводороди проявяват по-голяма реакционна способност от алканите.
За въглеводородите са характерни няколко основни типа химични реакции.
- Заместителни реакции: при тях участват алканите, алкините и арените.
- Присъединителни реакции: характерни са предимно за алкените, алкадиените и алкините.
- Умерено окисляване: характерно за алканите, алкените, алкините и алкиларените.
- Горене: Запалени на въздуха, всички въглеводороди горят. Реакцията е силно екзотермична.
Употреба
Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични горива в енергетиката те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, алкохоли и феноли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини и техни производни, полимери, лекарствени вещества, препарати за селското стопанство и други.
Полихедрани
Правилни полихедрани
Платонови въглеводороди
Въглеведороди на Кеплер-Поансо
Решение
Решението е трудно, защото тези полихедрани са вдлъбнати. Не може да брои атоми. Използва се броя на върховете.
Правилни съединителни въглеводороди
- съединение от два октаедра (стела октангула или осмоъгълна звезда)
- съединение от пет тетраедра (хироикосаедър)
- съединение от десет тетраедра (икосиикосаедър)
- съединение от пет куба (ромбиедър)
- съединение от пет октаедра (малък икосиикосаедър)
Полуправилни полихедрани
Архимедови въглеводороди
Правила
- 0 - 4
- 1 - 3
- 2 - 2
- 3 - 1
- 4 - 0
- 5 - -1
- 6 - -2
- 7 - -3
- 8 - -4
- 9 - -5
- 10 - -6
- 11 - -7
- 12 - -8
- 13 - -9
- 14 - -10
- 15 - -11
- 16 - -12
- 17 - -13
- 18 - -14
- 19 - -15
- 20 - -16 ...
Разпространение и получаване
Въглеводородите се получават главно от природните източници - нефт, нефтен газ и земен газ. Нефтът е смес главно от алкани, циклоалкани и ароматни въглеводороди. В коксовия газ се съдържат газообразни алкани и предимно метан.
Източници
- ↑ Цитирано по: Химия за 10 клас; Автори: Г. Близнаков, Л. Недялкова, Е. Гергова, П. Рибарска; София, 1994, стр.159.