Ветрен (община Царево село): Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sr:Ветрен |
м Робот: Преместване на 5 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3086667. |
||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория: Села в Община Царево село]] |
[[Категория: Села в Община Царево село]] |
||
[[fr:Vetren (Deltchevo)]] |
|||
[[mk:Ветрен]] |
|||
[[ro:Vetren, Republica Macedonia]] |
|||
[[sq:Vetreni]] |
|||
[[sr:Ветрен]] |
|||
Версия от 12:51, 13 март 2013
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
Ветрен (изписване до 1945 година Вѣтренъ, Шаблон:Lang-mk) е село в Община Царево село на Република Македония, което се намира в областта Пиянец (или Осоговия) до границата с Република България. Северните махали на селото са на българска територия - село Ветрен. Така това е единственото разделено село между двете страни.
История
В началото на 20 век Ветрен е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ветрен е малко село с 96 души жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на Ветрен е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветрен има 104 българи екзархисти.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители, всички македонци.[3]
Външни препратки
Личности
- Родени във Ветрен
- Шаблон:BGR-флаг Петър Георгиев, български революционер, действал с чета през май 1899 година в планините Плачковица и Кадиица.[4]
- Починали във Ветрен
- Шаблон:BGR-флаг Васе Шуперлията (? - 1900), български революционер
Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.229.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.140-141.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
| ||||||||
