Христо Куслев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12298341
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
| име = Христо Куслев
| име = Христо Куслев
| портрет = Hristo kuslev.jpg
| портрет = Hristo kuslev.jpg
| px = 240
| описание = български революционер и просветен деец
| описание = български революционер и просветен деец
| наставка =
| наставка =
| роден-дата = [[18 март]] [[1877]]
| роден-дата = [[18 март]] [[1877]]
| роден-място = [[Кукуш]], днес [[Гърция]]
| роден-място = [[Кукуш]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[19 септември]] [[1943]]
| починал-дата = [[19 септември]] [[1943]]
| починал-място = [[Подгорица]], днес [[Черна Гора]]
| починал-място = [[Подгорица]], [[Югославия]]
}}
}}
'''Христо Куслев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Христо Куслев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
Ред 17: Ред 18:
В 1897 година е приет в юнкерското училище в [[София]], но се отказва и с помощта на [[Гьорче Петров]] от 1898 година учителства в [[Лешко]] като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на [[Ефрем Чучков]], [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] и [[Тодор Станков]] при влизането им в Македония през май 1898 година<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.
В 1897 година е приет в юнкерското училище в [[София]], но се отказва и с помощта на [[Гьорче Петров]] от 1898 година учителства в [[Лешко]] като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на [[Ефрем Чучков]], [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] и [[Тодор Станков]] при влизането им в Македония през май 1898 година<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.


През 1900 година завършва VII клас на Солунската гимназия и учителства в [[Долни Порой]]. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села. След това [[Серски революционен окръг|Серският революционен комитет]] го праща учител в [[Цапарево]] и става районен началник на [[Каршияк]]а.
През 1900 година завършва VII клас на Солунската гимназия и учителства в [[Долни Порой]]. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.</ref> След това [[Серски революционен окръг|Серският революционен комитет]] го праща учител в [[Цапарево]] и става районен началник на [[Каршияк]]а.


През септември 1901 година става учител в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на [[Атанас Тешовалията]] в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопско]] и [[Разлог (област)|Разложко]]. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на [[Гоце Делчев]]. От февруари 1903 година става [[Горни Порой|поройски]] войвода.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> Действа в [[Струмица|Струмишко]] начело на малка чета, с която участва и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на същата година.
През септември 1901 година става учител в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на [[Атанас Тешовалията]] в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопско]] и [[Разлог (област)|Разложко]]. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на [[Гоце Делчев]]. От февруари 1903 година става [[Горни Порой|поройски]] войвода.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> Действа в [[Струмица|Струмишко]] начело на малка чета, с която участва и в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на същата година.


През [[1907]] година завършва зъболекарство във [[Виена]], установява се в Подгорица, където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в [[Подгорица]].<ref>Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Кратка биография от сайта на МНИ]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/index.html Христо Куслев, Спомени]</ref>
През [[1907]] година завършва стоматология във [[Виена]], установява се в [[Подгорица]], където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в [[Подгорица]].<ref>Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Кратка биография от сайта на МНИ]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/index.html Христо Куслев, Спомени]</ref>


==Външни препратки==
==Външни препратки==

Версия от 08:10, 5 август 2013

Христо Куслев
български революционер и просветен деец

Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Христо Куслев в Общомедия

Христо Куслев е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Куслев е на шестия ред, първи отляво надясно.

Христо Куслев е роден на 18 март 1877 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Семейството му е търговско. Учи до трети клас в Кукуш, а в 1896 - 1897 учи до VI клас в българската гимназия в Солун. Като ученик в Солун се присъединява към ВМОРО, покръстен от поп Стамат Танчев.

В 1897 година е приет в юнкерското училище в София, но се отказва и с помощта на Гьорче Петров от 1898 година учителства в Лешко като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на Ефрем Чучков, Стоян Георгиев и Тодор Станков при влизането им в Македония през май 1898 година[1]. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.

През 1900 година завършва VII клас на Солунската гимназия и учителства в Долни Порой. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.[2] След това Серският революционен комитет го праща учител в Цапарево и става районен началник на Каршияка.

През септември 1901 година става учител в Крушево, но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на Атанас Тешовалията в Неврокопско и Разложко. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев. От февруари 1903 година става поройски войвода.[3] Действа в Струмишко начело на малка чета, с която участва и в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година.

През 1907 година завършва стоматология във Виена, установява се в Подгорица, където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в Подгорица.[4][5][6][7]

Външни препратки

Бележки

  1. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  3. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  4. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.
  6. Кратка биография от сайта на МНИ
  7. Христо Куслев, Спомени