Правда (област Силистра): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Правда е в [[Лудогорие|Лудогорието]], намира се на по 17км. разстояние от градовете [[Дулово]] и [[Главиница]]. |
Село Правда е в [[Лудогорие|Лудогорието]], намира се на по 17км. разстояние от градовете [[Дулово]] и [[Главиница]].<br /> |
||
То е най-голямото по площ село в Дуловската община.<br /> |
То е най-голямото по площ село в Дуловската община.<br /> |
||
Наброява 1 743 жители (към 2014 г.).<br /> |
Наброява 1 743 жители (към 2014 г.).<br /> |
||
Ред 23: | Ред 22: | ||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
||
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни.<br /> |
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни.<br /> |
||
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. <br /> |
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно.<br /> |
||
Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. <br /> |
|||
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.<br /> |
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.<br /> |
||
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].<br /> |
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].<br /> |
||
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България. <br /> |
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България. <br /> |
||
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат. <br /> |
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат. <br /> |
||
Версия от 18:43, 25 август 2014
- Тази статия е за селото в Североизточна България. За селото в Търновско вижте Правда (Област Велико Търново).
Правда | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1754 души[1] (15 март 2024 г.) 44,2 души/km² |
Землище | 39,676 km² |
Надм. височина | 188 m |
Пощ. код | 7690 |
Тел. код | 08640 |
МПС код | СС |
ЕКАТТЕ | 57995 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Силистра |
Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Правда Турхан Мустафа (ДПС) |
Правда е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, Област Силистра.
География
Село Правда е в Лудогорието, намира се на по 17км. разстояние от градовете Дулово и Главиница.
То е най-голямото по площ село в Дуловската община.
Наброява 1 743 жители (към 2014 г.).
Населението е предимно от турски произход.
История
Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, тур.), в буквален превод - праведни.
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно.
Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град Чумра (Çumra), обл. Кония.
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на Крайовската спогодба през 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.
Културни и природни забележителности
Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра).
Редовни събития
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, тур.) - мелница.
Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.
Други
Кухня
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.
Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
Външни препратки
|