Златноливаденски манастир: Разлика между версии

Златноливаденски манастир
(Чирпански манастир)
„Свети Атанасий“
	Златноливаденски манастир ; (Чирпански манастир); „Свети Атанасий“
	Златноливаденски манастир ; (Чирпански манастир); „Свети Атанасий“ Местоположение в България Координати: 42°06′20.4″ с. ш. 25°25′29.89″ и. д. / 42.105667° с. ш. 25.424972° и. д.
Вид	Православен манастир
Местоположение	с.Златна ливада, България
Изграждане	344 г.
Състояние	Действащ женски
	Златноливаденски манастир ; (Чирпански манастир); „Свети Атанасий“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:54, 11 ноември 2014

Златноливаденския манастир „Свети Атанасий“ известен и като Чирпански манастир е женски православен манастир.

Местоположение

Манастирът се намира близо до село Златна ливада в Южна България. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.

История

Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийският патриарх Свети Атанасий Велики. На път от Верея за Сердикийският събор той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римската крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците Ариани. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера — старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и въстановяван от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. През турското робство последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон Паисий Хилендарски, хайдушки войводи, Васил Левски и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата, на местният партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил че ако не спре поруганието ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че това е най-старият манастир в Европа, той е обновен по инициатива на министерство на Културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийски патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики рисувана в Александрия, друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от Реймското евангелие. Оригиналът е в библиотеката на Реймс, а копието е направено е от наши художници които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език над която повече от 200 години във вярност към бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира — при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис — по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната — и за седмица, идват и поклоници от чужбина дори от католически страни като Полша например.

Архитектура

Манастирският комплекс включва църква (въстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е сред монашеските килии.

Легенди

Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре туморни заболяваниия, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект.

Храмов празник

В обителта свети Атанасий се чества два пъти:

18 януари - датата на последното завръщане на светеца след като е бил 5 пъти гонен от арианите от епископския си пост.
2 май - деня на неговата смърт.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Златноливаденски манастир.

Златноливаденски манастир - bulgariamonasteries.com

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{обработка|форматиране}}
 {{Сграда
-| име = Златноливаденски манастир <br/> „Свети Атанасий“
+| име = Златноливаденски манастир {{Br}}(Чирпански манастир)<br/> „Свети Атанасий“
 | картинка =  Zlatna Llivada Monastery st Atanasii.jpg
 | картинка-описание =
@@ Ред 28: / Ред 27: @@
 ==Местоположение==
-Манастирът се намира близо до село [[Златна ливада]] в Южна [[България]]. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на [[Стара река]], недалеч от вливането и&#768; в [[Марица]]. Манастирският комплекс включва църква (въстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила построени по желание на [[Людмила Живкова]] в 1979 г. [[Стара река]] дели пещерата постница и обителта, а скривалището на [[Васил Левски]] е сред монашеските килии.
+Манастирът се намира близо до село [[Златна ливада]] в Южна [[България]]. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на [[Стара река]], недалеч от вливането и&#768; в река [[Марица]], на 14 км от град [[Чирпан]] и на 53 км южно от [[Стара Загора]].
 ==История==
 Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийският патриарх [[Атанасий I|Свети Атанасий Велики]]. На път от [[Стара загора|Верея]] за [[Църковен събор (поместен)|Сердикийският събор]] той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римската крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците [[Арианство|Ариани]]. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера&nbsp;— старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и въстановяван от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. През турското робство последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон [[Паисий Хилендарски]], хайдушки войводи, [[Васил Левски]] и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата,  на местният партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил че ако не спре поруганието ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години,  когато е оценено, че '''това е най-старият манастир в Европа''', той е обновен по инициатива на министерство на Културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийски патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики рисувана в [[Александрия]], друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от [[Реймско евангелие|Реймското евангелие]]. Оригиналът е в библиотеката на [[Реймс]], а копието е направено е от наши художници които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга  на български език над която повече от 200 години във вярност към бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира&nbsp;— при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис&nbsp;— по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната&nbsp;— и за седмица, идват и поклоници от чужбина дори от католически страни като Полша например.
+==Архитектура==
+Манастирският комплекс включва църква (въстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила построени по желание на [[Людмила Живкова]] в 1979 г. [[Стара река]] дели пещерата постница и обителта, а скривалището на [[Васил Левски]] е сред монашеските килии.
 ==Легенди==