Стоян Венев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Хора от Област Кюстендил, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Стоян Венев Илиев''' е [[България|български]] [[художник]] - живописец и карикатурист, |
'''Стоян Венев Илиев''' е [[България|български]] [[художник]] - живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]] (1954), [[Герой на социалистическия труд]] (1964 и 1984). |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 14:43, 8 февруари 2015
Стоян Венев | |
Роден | 21 септември 1904 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Академия | Национална художествена академия |
Награди | Димитровска награда (1950, 1953) |
Стоян Венев в Общомедия |
Стоян Венев Илиев е български художник - живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания Народен художник (1954), Герой на социалистическия труд (1964 и 1984).
Биография
Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.
Завършва живопис в Художествената академия - София при проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.
Първите изложби, в които участва, са през 30-те години. В изложбите участва съвместно със скулптура Иван Фунев. Няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.
След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.
Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).
Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.
През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.
Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.
Творчество
- „Прощаване“ – 1952 г.
- „Bесела година“ – 1958 г.
- „Септемврийски нощи“ – 1962 г.
- „Хайдути“ – 1966 г.
- „Песен за юнака“ – 1967 г.
Литература
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.104-106;
- Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. - В: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405-411.
Външни препратки
- Картини на Стоян Венев в галерия „Виктория“
- Карикатури на Стоян Венев в галерия „Ракурси“
- Людмила Първанова, „Майстора спасил Стоян Венев от бой“, в-к „Стандарт“, 21 ноември 2004
- Людмила Габровска, „Стоян Венев зарязва парламента заради четките“, в-к „Новинар“, 20 ноември 2004