Гоцев връх: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 3x тире, 2x А|АБ, кавички (ползвайки Advisor.js) |
м Замяна на Шаблон:Връх инфо с Шаблон:Планина |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Планина |
|||
{{Връх инфо | |
|||
| име |
| име = Гоцев връх {{Br}}/старо име Алиботуш/ |
||
| |
| изглед = Gotsev vruh IMG 4398.jpg |
||
⚫ | |||
| координати = {{Coord|41|22|37.3|N|23|37|14.4|E|}} |
|||
| |
| карта = |
||
| местоположение = [[Област Благоевград]], [[България]] |
|||
| |
| част-от = [[Славянка]] (Алиботуш) |
||
| |
| височина = 2212 |
||
| първо-изкачване = |
|||
⚫ | |||
| карта-файл2 = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 14:46, 16 февруари 2015
Гоцев връх /старо име Алиботуш/ | |
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към Царев връх. | |
Местоположение | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Област Благоевград, България |
Част от | Славянка (Алиботуш) |
Надм. височина | 2212 m |
Гоцев връх (Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Алиботуш) – 2212 метра. До 1951 година той носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев. Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.
Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, катко и село Каракьой на гръцка територия. Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“.[1]
Бележки
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.
|