Гоцев връх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 3x тире, 2x А|АБ, кавички (ползвайки Advisor.js)
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Връх инфо с Шаблон:Планина
Ред 1: Ред 1:
{{Планина
{{Връх инфо |
| име = Гоцев връх {{Br}}/старо име Алиботуш/
| име = Гоцев връх {{Br}}/старо име Алиботуш/
| височина = 2212 m
| изглед = Gotsev vruh IMG 4398.jpg
| изглед-описание = Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към [[Цари връх|Царев връх]].
| координати = {{Coord|41|22|37.3|N|23|37|14.4|E|}}
| място = [[Област Благоевград]], [[България]]
| карта =
| местоположение = [[Област Благоевград]], [[България]]
| планина = [[Славянка]] (Алиботуш)
| част-от = [[Славянка]] (Алиботуш)
| картинка = Gotsev vruh IMG 4398.jpg
| височина = 2212
| първо-изкачване =
| картинка-описание = Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към [[Цари връх|Царев връх]].
| карта-файл2 =
}}
}}



Версия от 14:46, 16 февруари 2015

Гоцев връх
/старо име Алиботуш/
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към Царев връх.
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към Царев връх.
Карта
Местоположение
Общи данни
МестоположениеОбласт Благоевград, България
Част отСлавянка (Алиботуш)
Надм. височина2212 m

Гоцев връх (Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Алиботуш) – 2212 метра. До 1951 година той носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев. Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.

Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, катко и село Каракьой на гръцка територия. Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“.[1]

Бележки

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.