Нови пазар: Разлика между версии
м форматиране: 23x дв. интервал, 18x тире, 9x кавички, 8x нов ред, 5x интервали, 2x заглавие-стил (ползвайки Advisor.js); кор. |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| картинка = Novi-Pazar-Ilikeliljon.jpg |
| картинка = Novi-Pazar-Ilikeliljon.jpg |
||
| картинка-описание = Панорамен изглед към града |
| картинка-описание = Панорамен изглед към града |
||
| екатте = 52009 |
| екатте = 52009 |
||
| население-нси = 12 000 |
| население-нси = 12 000 |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| сев-ширина = 43.350 |
| сев-ширина = 43.350 |
||
| изт-дължина = 27.200 |
| изт-дължина = 27.200 |
||
| адрес-община = ул. |
| адрес-община = ул. „Васил Левски“ № 3 |
||
| bgmaps = x = 968626E3&y = 908226E210 |
| bgmaps = x = 968626E3&y = 908226E210 |
||
| sat = 43.65,27.2 |
| sat = 43.65,27.2 |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
}} |
}} |
||
'''Нови пазар''' е град в [[област Шумен]], Североизточна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[община Нови пазар]]. Населението на града към края на 2009 година е 12 673 жители<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население |
'''Нови пазар''' е град в [[област Шумен]], Североизточна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[община Нови пазар]]. Населението на града към края на 2009 година е 12 673 жители<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php Население – градове в България – „WorldCityPopulation“]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref>, което го прави второто по големина населено място в областта. |
||
==География== |
==География== |
||
Градът е разположен в котловината между [[Шуменско плато|Шуменското]], [[Лудогорско плато|Лудогорското]] и [[Провадийско плато|Провадийското]] плато, в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Съседни на Нови пазар градове са [[Каспичан]] и [[Плиска]], намира се на около 22 |
Градът е разположен в котловината между [[Шуменско плато|Шуменското]], [[Лудогорско плато|Лудогорското]] и [[Провадийско плато|Провадийското]] плато, в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Съседни на Нови пазар градове са [[Каспичан]] и [[Плиска]], намира се на около 22 KM източно от град [[Шумен]]. През града преминава [[Крива река (река)|Крива река]], която се влива в [[Провадийска река|Провадийската река]], част от [[Черноморска отточна област|Черноморската отточна област]]. |
||
==История== |
==История== |
||
{{основна|Динея}} |
{{основна|Динея}} |
||
[[Файл:Novi-pazar-clocktower-2.jpg|left|thumb|150px|Часовниковата кула в центъра на града]] |
[[Файл:Novi-pazar-clocktower-2.jpg|left|thumb|150px|Часовниковата кула в центъра на града]] |
||
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434 експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[Племе|племената]] и народите населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до |
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434-те експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[Племе|племената]] и народите, населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до късното [[средновековие]]. Множеството [[селище|селища]], [[крепост]]и и [[некропол]]и, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто]] българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града<ref>http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2</ref>. Открито е крайпътно римско селище, свързващо [[Марцианопол]] и [[Абритус]] на име [[Динея]]. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости ([[4 век|4]] – [[6 век]]), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село [[Войвода (село)|Войвода]]). |
||
===Възраждане=== |
===Възраждане=== |
||
През [[1840]] година |
През [[1840]] година в града се открива [[килийно училище]] (сега къща-[[музей]]), през [[1826]] година в центъра на града е построена ''часовникова кула'', днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през [[1872]] година. |
||
==Население== |
==Население== |
||
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[Втората световна война]] (1946-2009): |
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[Втората световна война]] (1946-2009): |
||
{| rules="all" cellspacing="0" cellpadding="4" style="margin:auto; border:1px solid #999; border-right:2px solid #999; border-bottom:2px solid #999; clear:both;" |
{| rules="all" cellspacing="0" cellpadding="4" style="margin:auto; border:1px solid #999; border-right:2px solid #999; border-bottom:2px solid #999; clear:both;" |
||
|+ style="font-weight: bold; font-size: 1.1em; margin-bottom: 0.5em"| Население на Нови пазар |
|+ style="font-weight: bold; font-size: 1.1em; margin-bottom: 0.5em"| Население на Нови пазар |
||
! [[1946]]!! [[1956]] !! [[1965]] !! [[1975]] !! [[1985]] !! [[1992]] !! [[2001]] !! [[2005]] !! [[2007]] !! [[2009]] |
! [[1946]]!! [[1956]] !! [[1965]] !! [[1975]] !! [[1985]] !! [[1992]] !! [[2001]] !! [[2005]] !! [[2007]] !! [[2009]] |
||
|- style="background:#efefef;" |
|- style="background:#efefef;" |
||
| align=center| {{formatnum:5 477}} || align=center| {{formatnum:9 138}} || align=center| {{formatnum:12 467}} || align=center| {{formatnum:15 754}} || align=center| {{formatnum:16 320}} || align=center| {{formatnum:14 284}} || align=center| {{formatnum:13 542}} || align=center| {{formatnum:13 025}} || align=center| {{formatnum:12 858}} || align=center| {{formatnum:12 673}} |
| align=center| {{formatnum:5 477}} || align=center| {{formatnum:9 138}} || align=center| {{formatnum:12 467}} || align=center| {{formatnum:15 754}} || align=center| {{formatnum:16 320}} || align=center| {{formatnum:14 284}} || align=center| {{formatnum:13 542}} || align=center| {{formatnum:13 025}} || align=center| {{formatnum:12 858}} || align=center| {{formatnum:12 673}} |
||
|- |
|- |
||
| colspan="11" style="text-align:center;"| |
| colspan="11" style="text-align:center;"| |
||
Национален статистически институт<ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население |
Национален статистически институт<ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref>, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref></small> |
||
|} |
|} |
||
==Религия== |
==Религия== |
||
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. |
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. |
||
<nowiki> </nowiki>Православието е водещата религия. В града има един православен храм |
<nowiki> </nowiki>Православието е водещата религия. В града има един православен храм „Св. Петка“, построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници. |
||
'''Списък на свещениците служили в храм |
'''Списък на свещениците служили в храм „Св. Петка“ – гр. Нови пазар''' |
||
1. Свещеник Рафаил |
1. Свещеник Рафаил ( 1852 г. ? – неизв. ) |
||
2. Свещеник Илия Вълчев от с. Кортен |
2. Свещеник Илия Вълчев от с. Кортен ( до 1860 г. ? ) |
||
3. Свещеник Димитър Събев |
3. Свещеник Димитър Събев ( 1860 – 1869 ) |
||
4. Свещеник Никола Варбичански от с. Върбица |
4. Свещеник Никола Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) |
||
5. Свещеник Стефан Варбичански от с. Върбица |
5. Свещеник Стефан Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) |
||
6. Свещеник Климент Каспичански |
6. Свещеник Климент Каспичански ( април 1879 ) |
||
7. Свещ. Михаил Львович 131–ви Тирасполски полк |
7. Свещ. Михаил Львович 131–ви Тирасполски полк ( май-юни 1879 ) |
||
8. Свещ. Желязко Градев |
8. Свещ. Желязко Градев ( юли 1879 – февр. 1881 ) |
||
9. Свещ. Димитрий Неделчев |
9. Свещ. Димитрий Неделчев ( окт. 1881 – 1898 ) |
||
10. Свещ. Константин Дъновски от гр. Варна |
10. Свещ. Константин Дъновски от гр. Варна ( ян. 1899 – фев. 1901 ) |
||
11. Свещ. Михаил Димитров от гр. Самоков |
11. Свещ. Михаил Димитров от гр. Самоков ( фев. 1901 – фев. 1913 ) |
||
12. Свещ. Ананий Анастасов от Македония |
12. Свещ. Ананий Анастасов от Македония ( фев. 1913 – ян. 1916 ) |
||
13. Прот. Димитър Дафинов от с. Михалич |
13. Прот. Димитър Дафинов от с. Михалич ( дек. 1915 – юни 1935 ) |
||
14. Свещ. Атанас Радушев |
14. Свещ. Атанас Радушев ( май 1928 – ное 1943 ) |
||
15. Свещеноиконом Рафаил Петров Иванов |
15. Свещеноиконом Рафаил Петров Иванов ( юни 1935 – ян. 1983 ) |
||
16. Свещеноиконом Дамян Драгоев |
16. Свещеноиконом Дамян Драгоев ( сеп. 1945 – ян. 1979 ) |
||
17. Свещеноиконом Павел Димитров Андреев |
17. Свещеноиконом Павел Димитров Андреев ( апр. 1972 – дек 1993 ) |
||
18. Прот. Стефан Каменов от с. Мировци |
18. Прот. Стефан Каменов от с. Мировци ( юни 1976 – март 1997 ) |
||
19. Свещеноиконом Йордан Георгиев Найденов |
19. Свещеноиконом Йордан Георгиев Найденов ( фев. 1984 – фев. 1991 ) |
||
20. Иконом Димо Стоянов Костов от с. Дончево |
20. Иконом Димо Стоянов Костов от с. Дончево ( ян. 1994 – досега ) |
||
21. Свещ. Петър Стефанов Кунев от гр. Плиска |
21. Свещ. Петър Стефанов Кунев от гр. Плиска ( май 1994 – юни 1998 ) |
||
22. Прот. Андрей Тошев Стефанов от гр. В. Търново ( март 1997 – досега ) |
22. Прот. Андрей Тошев Стефанов от гр. В. Търново ( март 1997 – досега ) |
||
В града функционира и джамия. |
В града функционира и джамия. |
||
==Култура== |
==Култура== |
||
[[File:Novi-pazar-art-gallery.jpg|thumb|220px|Галерия |
[[File:Novi-pazar-art-gallery.jpg|thumb|220px|Галерия „Петър Персенгиев“]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
В града функционират 4 средни училища: [[СОУ „Васил Левски“ (Нови пазар)|СОУ „Васил Левски“]], [[СОУ „Хан Исперих“]], [[ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“]] и [[Професионална гимназия по селско стопанство (Нови пазар)|Професионална гимназия по селско стопанство]]. |
В града функционират 4 средни училища: [[СОУ „Васил Левски“ (Нови пазар)|СОУ „Васил Левски“]], [[СОУ „Хан Исперих“]], [[ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“]] и [[Професионална гимназия по селско стопанство (Нови пазар)|Професионална гимназия по селско стопанство]]. |
||
1 основно училище: [[ ОУ „Никола Й. Вапцаров“ ]] |
1 основно училище: [[ ОУ „Никола Й. Вапцаров“ ]] |
||
Ред 84: | Ред 83: | ||
===Театри=== |
===Театри=== |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
===Музеи=== |
===Музеи=== |
||
В града има картинна галерия, която носи името на известния художник '''Петър Персенгиев'''. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей. |
В града има картинна галерия, която носи името на известния художник '''Петър Персенгиев'''. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей. |
||
== |
==Побратимени градове== |
||
През месец юли 2012 г. е подписан договора за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Румен Панайотов и |
През месец юли 2012 г. е подписан договора за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Румен Панайотов и Алинур Акташ. |
||
* {{Флагче|Турция}} [[Инегьол]], [[Турция]] |
* {{Флагче|Турция}} [[Инегьол]], [[Турция]] |
||
==Редовни събития== |
==Редовни събития== |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
* Пазарен ден е [[петък]] |
* Пазарен ден е [[петък]] |
||
* От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: |
* От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: „Танцуващи клавиши“ за [[акордеон]]исти, основан от Стефан Петков, и „Вълшебни ритми“ за [[гайда]]ри. |
||
* 01-02 |
* 01-02 май – Страната пее – събор на целия град, изнесен в местността Станата (6 km от центъра на града). |
||
== |
==Известни личности== |
||
; Родени в Нови пазар |
; Родени в Нови пазар |
||
* [[Иван Радов]] (ІІ.1844 |
* [[Иван Радов]] (ІІ.1844 – 1.V.1912) – учител, свещеник, народен представител |
||
* [[Иван Абаджиев]] (р. 1932), щангист |
* [[Иван Абаджиев]] (р. 1932), щангист |
||
* [[Марин Вачков]] (1922-1998), политик |
* [[Марин Вачков]] (1922-1998), политик |
||
Ред 113: | Ред 109: | ||
* [[Жеко Радев]] (1875-1934), географ |
* [[Жеко Радев]] (1875-1934), географ |
||
* [[Леон Суружон]] (1913-2007), цигулар |
* [[Леон Суружон]] (1913-2007), цигулар |
||
* [[Симеон Русакиев]] (1910 |
* [[Симеон Русакиев]] (1910 – 1991), професр |
||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
Ред 119: | Ред 115: | ||
*[http://www.novipazar.acstre.com/ Официален сайт на общината] |
*[http://www.novipazar.acstre.com/ Официален сайт на общината] |
||
*[http://npazar.court-sh.org/ Официален сайт на районния съд] |
|||
*[http://www.novi-pazar.eu/ Сайт на община Нови пазар] |
|||
*[http:// |
*[http://mbalnp.com/ Официален сайт на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Добри Беров“ ЕООД] |
||
⚫ | |||
*[http://mbalnp.com/ Официален сайт на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Добри Беров" ЕООД] |
|||
⚫ | |||
==Източник== |
==Източник== |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{Навигационен шаблон |
{{Навигационен шаблон |
||
Ред 142: | Ред 136: | ||
{{Населени места в Община Нови пазар}} |
{{Населени места в Община Нови пазар}} |
||
}} |
}} |
||
[[Категория:Нови пазар|*]] |
[[Категория:Нови пазар|*]] |
Версия от 16:07, 29 юни 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нови пазар.
Нови пазар | |
Панорамен изглед към града | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 12 481 души[1] (15 март 2024 г.) 350 души/km² |
Землище | 35,622 km² |
Надм. височина | 156 m |
Пощ. код | 9900 |
Тел. код | 0537 |
МПС код | Н |
ЕКАТТЕ | 52009 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Шумен |
Община – кмет | Нови пазар Георги Георгиев (БСП за България; 2019) |
Адрес на общината | |
ул. „Васил Левски“ № 3 | |
Уебсайт | www.novipazar.acstre.com/BG.php |
Нови пазар в Общомедия |
Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Нови пазар. Населението на града към края на 2009 година е 12 673 жители[2][3][4], което го прави второто по големина населено място в областта.
География
Градът е разположен в котловината между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 KM източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част от Черноморската отточна област.
История
Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434-те експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Представена е културата на племената и народите, населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Множеството селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града[5]. Открито е крайпътно римско селище, свързващо Марцианопол и Абритус на име Динея. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости (4 – 6 век), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село Войвода).
Възраждане
През 1840 година в града се открива килийно училище (сега къща-музей), през 1826 година в центъра на града е построена часовникова кула, днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през 1872 година.
Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):
1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
5 477 | 9 138 | 12 467 | 15 754 | 16 320 | 14 284 | 13 542 | 13 025 | 12 858 | 12 673 | |
Национален статистически институт[6], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[7] |
Религия
Населението в Нови пазар е съставено основно от българи, като има също и турци, цигани и арменци. Православието е водещата религия. В града има един православен храм „Св. Петка“, построен през 1850 година по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.
Списък на свещениците служили в храм „Св. Петка“ – гр. Нови пазар
1. Свещеник Рафаил ( 1852 г. ? – неизв. ) 2. Свещеник Илия Вълчев от с. Кортен ( до 1860 г. ? ) 3. Свещеник Димитър Събев ( 1860 – 1869 ) 4. Свещеник Никола Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) 5. Свещеник Стефан Варбичански от с. Върбица ( 1869 – 1879 ) 6. Свещеник Климент Каспичански ( април 1879 ) 7. Свещ. Михаил Львович 131–ви Тирасполски полк ( май-юни 1879 ) 8. Свещ. Желязко Градев ( юли 1879 – февр. 1881 ) 9. Свещ. Димитрий Неделчев ( окт. 1881 – 1898 ) 10. Свещ. Константин Дъновски от гр. Варна ( ян. 1899 – фев. 1901 ) 11. Свещ. Михаил Димитров от гр. Самоков ( фев. 1901 – фев. 1913 ) 12. Свещ. Ананий Анастасов от Македония ( фев. 1913 – ян. 1916 ) 13. Прот. Димитър Дафинов от с. Михалич ( дек. 1915 – юни 1935 ) 14. Свещ. Атанас Радушев ( май 1928 – ное 1943 ) 15. Свещеноиконом Рафаил Петров Иванов ( юни 1935 – ян. 1983 ) 16. Свещеноиконом Дамян Драгоев ( сеп. 1945 – ян. 1979 ) 17. Свещеноиконом Павел Димитров Андреев ( апр. 1972 – дек 1993 ) 18. Прот. Стефан Каменов от с. Мировци ( юни 1976 – март 1997 ) 19. Свещеноиконом Йордан Георгиев Найденов ( фев. 1984 – фев. 1991 ) 20. Иконом Димо Стоянов Костов от с. Дончево ( ян. 1994 – досега ) 21. Свещ. Петър Стефанов Кунев от гр. Плиска ( май 1994 – юни 1998 ) 22. Прот. Андрей Тошев Стефанов от гр. В. Търново ( март 1997 – досега )
В града функционира и джамия.
Култура
Образование
В града функционират 4 средни училища: СОУ „Васил Левски“, СОУ „Хан Исперих“, ПГХТД „Проф. д-р Асен Златаров“ и Професионална гимназия по селско стопанство. 1 основно училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ 1 помощно училище: ПУ „Станата“
Театри
Дават се представления на известни артисти и трупи от цялата страна. Официалната театрална трупа на гр. Нови пазар е „Мелпоарт“ с режисьор Злати Златев. Трупата има много изяви на големи театрални конкурси. В града има любителска и детска трупа с ръководител Мехнур Галиб.
Музеи
В града има картинна галерия, която носи името на известния художник Петър Персенгиев. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей.
Побратимени градове
През месец юли 2012 г. е подписан договора за побратимяване между Нови пазар и турския град Инегьол между кметовете на двете общини Румен Панайотов и Алинур Акташ.
Редовни събития
- 14 октомври е храмов празник и ден на града. Всяка година в дните около празника се провежда традиционният панаир.
- Пазарен ден е петък
- От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: „Танцуващи клавиши“ за акордеонисти, основан от Стефан Петков, и „Вълшебни ритми“ за гайдари.
- 01-02 май – Страната пее – събор на целия град, изнесен в местността Станата (6 km от центъра на града).
Известни личности
- Родени в Нови пазар
- Иван Радов (ІІ.1844 – 1.V.1912) – учител, свещеник, народен представител
- Иван Абаджиев (р. 1932), щангист
- Марин Вачков (1922-1998), политик
- Александър Върбанов (р. 1964), щангист
- Маргарита Георгиева (р. 1951), филолог
- Мариус Куркински (р. 1969), актьор и режисьор
- Марин Петров (р. 1988), футболист
- Жеко Радев (1875-1934), географ
- Леон Суружон (1913-2007), цигулар
- Симеон Русакиев (1910 – 1991), професр
Външни препратки
- Официален сайт на общината
- Официален сайт на районния съд
- Официален сайт на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Добри Беров“ ЕООД
- Сайт на средното общообразователно училище „Васил Левски“
Източник
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Население – градове в България – „НСИ“
- ↑ Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
- ↑ Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
- ↑ http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2
- ↑ Население – градове в България – „НСИ“
- ↑ Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
|