Никола Филчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) редакционно |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| студенти = |
| студенти = |
||
| публикации = |
| публикации = |
||
| известен-с = Бивш главен прокурор на България |
| известен-с = Бивш главен прокурор на България |
||
| пост = [http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 Ръководител катедра |
| пост = [http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 Ръководител катедра „Наказателноправни науки“ в ЮФ при УНСС] |
||
| членства = |
| членства = |
||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
⚫ | Проф. '''Никола Филчев Борисов''' е български [[юрист]]; бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999), а от 1999 до 2006 е [[Главен прокурор на България]]. От 2006 до 2008 е посланик в [[Казахстан]]. Понастоящем е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет на УНСС]]<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278</ref> |
||
⚫ | Проф. '''Никола Филчев Борисов''' е български юрист |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. във [[Варна]], където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си |
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. във [[Варна]], където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си във [[ХТМУ|ВХТИ]], но се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]], където завършва право през [[1972]] г. От [[1973]] г. е съдия във Варна (Варненския районен съд). А от [[1977]] г. е научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките. |
||
⚫ | През [[1986]] г. защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]]. Хабилитиран е през [[1990]] г. От януари [[1991]] г. е съдия във Върховния съд на [[Република България]] – наказателна колегия. Доцент по наказателно право и зам.-председател на Специализирания научен съвет по правни науки. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г насам. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>. |
||
⚫ | През [[1986]] г. защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]]. Хабилитиран е през [[1990]] г. От януари [[1991]] г. е съдия във Върховния съд на [[Република България]] |
||
Професор по наказателно право, автор на множество статии и монографии в областта на наказателното право. |
Професор по наказателно право, автор на множество статии и монографии в областта на наказателното право. |
||
Разведен е, има син. |
Разведен е, има син. |
||
Версия от 21:14, 16 декември 2015
Никола Филчев Никола Филчев Борисов | |
български юрист | |
Роден | |
---|---|
Право | |
Област | Наказателно право |
Работил в | ЮФ при УНСС |
Известен с | Бивш главен прокурор на България |
Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999), а от 1999 до 2006 е Главен прокурор на България. От 2006 до 2008 е посланик в Казахстан. Понастоящем е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС[1]
Биография
Никола Филчев е роден през 1948 г. във Варна, където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си във ВХТИ, но се прехвърля в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва право през 1972 г. От 1973 г. е съдия във Варна (Варненския районен съд). А от 1977 г. е научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.
През 1986 г. защитава докторска дисертация по наказателно право. Хабилитиран е през 1990 г. От януари 1991 г. е съдия във Върховния съд на Република България – наказателна колегия. Доцент по наказателно право и зам.-председател на Специализирания научен съвет по правни науки. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г насам. Специализирал е в Русия и Германия. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[2].
Професор по наказателно право, автор на множество статии и монографии в областта на наказателното право.
Разведен е, има син.
Бележки
- ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.