Никола Филчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
редакционно
Ред 16: Ред 16:
| студенти =
| студенти =
| публикации =
| публикации =
| известен-с = Бивш главен прокурор на България
| известен-с = Бивш главен прокурор на България
| пост = [http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 Ръководител катедра "Наказателноправни науки" в ЮФ при УНСС]
| пост = [http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 Ръководител катедра „Наказателноправни науки“ в ЮФ при УНСС]
| членства =
| членства =
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }}
| повлиял = }}
}}
}}
Проф. '''Никола Филчев Борисов''' е български [[юрист]]; бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999), а от 1999 до 2006 е [[Главен прокурор на България]]. От 2006 до 2008 е посланик в [[Казахстан]]. Понастоящем е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет на УНСС]]<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278</ref>


Проф. '''Никола Филчев Борисов''' е български юрист. Бивш заместник-министър на правосъдието (1997-1999), а от 1999 до 2006 е [[Главен прокурор на България]]. От 2006 до 2008 е посланик в [[Казахстан]]. Понастоящем е ръководител на катедра "Наказателноправни науки" в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет на УНСС]]<ref>http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278</ref>


== Биография ==
== Биография ==
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. във [[Варна]], където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си във [[ХТМУ|ВХТИ]], но се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|СУ "Св. Климент Охридски"]], където завършва право през [[1972]] г. От [[1973]] г. е съдия във Варна (Варненския районен съд). А от [[1977]] г. е научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. във [[Варна]], където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си във [[ХТМУ|ВХТИ]], но се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]], където завършва право през [[1972]] г. От [[1973]] г. е съдия във Варна (Варненския районен съд). А от [[1977]] г. е научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.

През [[1986]] г. защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]]. Хабилитиран е през [[1990]] г. От януари [[1991]] г. е съдия във Върховния съд на [[Република България]] – наказателна колегия. Доцент по наказателно право и зам.-председател на Специализирания научен съвет по правни науки. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г насам. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>.


През [[1986]] г. защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]]. Хабилитиран е през [[1990]] г. От януари [[1991]] г. е съдия във Върховния съд на [[Република България]] - наказателна колегия. Доцент по наказателно право и зам.-председател на Специализирания научен съвет по правни науки. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] г насам. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | труд = | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] | език = | цитат = }}</ref>.
Професор по наказателно право, автор на множество статии и монографии в областта на наказателното право.
Професор по наказателно право, автор на множество статии и монографии в областта на наказателното право.

Разведен е, има син.
Разведен е, има син.



Версия от 21:14, 16 декември 2015

Никола Филчев
Никола Филчев Борисов
български юрист

Роден
25 юли 1948 г. (75 г.)
Право
ОбластНаказателно право
Работил вЮФ при УНСС
Известен сБивш главен прокурор на България

Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999), а от 1999 до 2006 е Главен прокурор на България. От 2006 до 2008 е посланик в Казахстан. Понастоящем е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС[1]

Биография

Никола Филчев е роден през 1948 г. във Варна, където по-късно завършва химически техникум. Продължава образованието си във ВХТИ, но се прехвърля в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва право през 1972 г. От 1973 г. е съдия във Варна (Варненския районен съд). А от 1977 г. е научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.

През 1986 г. защитава докторска дисертация по наказателно право. Хабилитиран е през 1990 г. От януари 1991 г. е съдия във Върховния съд на Република България – наказателна колегия. Доцент по наказателно право и зам.-председател на Специализирания научен съвет по правни науки. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г насам. Специализирал е в Русия и Германия. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[2].

Професор по наказателно право, автор на множество статии и монографии в областта на наказателното право.

Разведен е, има син.

Бележки

  1. http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278
  2. Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за