Гоцев връх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
{{Покорител на десетте планински първенци в България}}
{{Покорител на десетте планински първенци в България}}
{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:Върхове в Славанка]]
[[Категория:Върхове в България]]
[[Категория:Върхове в България]]
[[Категория:Върхове в Гърция]]
[[Категория:Върхове в Гърция]]
[[Категория:Граница между България и Гърция]]
[[Категория:Граница между България и Гърция]]
[[Категория:Славянка]]
[[Категория:Гоце Делчев]]
[[Категория:Гоце Делчев]]

Версия от 10:13, 7 февруари 2016

Гоцев връх
/старо име Алиботуш/
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към Царев връх.
Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към Царев връх.
41.3771° с. ш. 23.6206° и. д.
Местоположение на картата на България Област Благоевград
Общи данни
МестоположениеОбласт Благоевград, България
Част отСлавянка (Алиботуш)
Надм. височина2212 m

Гоцев връх (Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Алиботуш) – 2212 метра в България.

Местоположение

Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.

Име

До 1951 година върхът носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.

Туризъм

  • Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“.[1]

Маршрути

Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, катко и село Каракьой на гръцка територия.

Източници

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.

Външни препратки