Гоцев връх: Разлика между версии

Гоцев връх
/старо име Алиботуш/
	Гоцев връх ; /старо име Алиботуш/
	Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу – Сухото езеро. В далечината вляво – главното било на Алиботуш към Царев връх.
	Местоположение на картата на България Област Благоевград Координати: 41°22′37.39″ с. ш. 23°37′14.2″ и. д. / 41.377053° с. ш. 23.620612° и. д.
Общи данни
Местоположение	Област Благоевград, България
Част от	Славянка (Алиботуш)
Надм. височина	2212 m

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:52, 8 февруари 2016

Гоцев връх (Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Алиботуш) – 2212 метра в България.

Местоположение

Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.^[1]

Име

До 1951 година върхът носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.

Туризъм

Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“.

Маршрути

Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави, катко и село Каракьой на гръцка територия.

Източници

↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.

Външни препратки

Портал „Македония“

[1] Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.

[1]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 ==Местоположение==
-Гоцев връх се издига на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''.  Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос ''Козята стена''. Изграден е главно от протерозойски [[мрамор]]и. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит]]ни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.
+Гоцев връх се издига на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''.  Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос ''Козята стена''. Изграден е главно от протерозойски [[мрамор]]и. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит]]ни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.</ref>
 ==Име==
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 ==Туризъм==
-* Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] „Покорител на 10-те планински първенци“.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.</ref>
+* Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] „Покорител на 10-те планински първенци“.
 ===Маршрути===
 Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите [[Славянка (хижа)|Славянка]] (над село [[Парил]]) и [[Извора (хижа)|Извора]] (над село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]), бивши гранични застави, катко и село [[Каракьой]] на гръцка територия.