Митологическа школа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
премахнах текст без конкретно поискани източници от над 14 дни |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:L'abbé Barthélemy,par Pierre-Simon-Benjamin Duvivier 1795.jpg|thumb|right|200px|Благодарение на [[сизиф]]овските усилия на йезуита и член на [[Френска академия|Френската академия]] [[Жан-Жак Бартелеми]] са издирени и спасени за науката древните текстове на свещената книга на [[зороастризъм|зороастризма]] от [[Абрахам Анкетил-Дюперон]]]] |
{{Обработка|проверка на списъка с препратки в раздела „Вижте също“ за отношение към статията}}[[Файл:L'abbé Barthélemy,par Pierre-Simon-Benjamin Duvivier 1795.jpg|thumb|right|200px|Благодарение на [[сизиф]]овските усилия на йезуита и член на [[Френска академия|Френската академия]] [[Жан-Жак Бартелеми]] са издирени и спасени за науката древните текстове на свещената книга на [[зороастризъм|зороастризма]] от [[Абрахам Анкетил-Дюперон]]]] |
||
'''Митологическата школа''' е |
'''Митологическата школа''' е свързана с първото обяснение на редица [[феномен]]и съпътствали възникването на цивилизациите още от древността, а именно и най-вече [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] с [[Омир]]овите [[Илиада]] и [[Одисея]], [[древноримска митология|древноримската митология]], както [[Библия]]та и [[Авеста]]та.<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите (предговор) |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref> |
||
== Предистория и развитие == |
|||
{{факт|През XVIII век в [[Западна Европа]] по време на [[Просвещение]]то нараства интереса към миналото с цел обяснение на неговото наследство в областта на [[религия]]та и в частност на [[митология]]та. В началото на 19 век се поява и романтичното хайделбергско движение в областта на [[философия на науката|философията на науката]] и изкуството. Братя Грим се фокусират и насочват усилията си към събиране на народни умотворения (приказки и саги) като стремеж към разкриване на германското минало от предримския латински безписмен период. Това движение се пренася и в останалите развити европейски страни и особено във водещата сила в [[Свещен съюз|Свещения съюз]]. Обяснението на митовете като световен феномен от представителите на школата заразява [[идея|идейно]] и дейците изявяващи се на литературното поприще. Митологичната школа влияе върху творчеството на редица представители на [[руска класическа литература|руската класическа литература]] - [[Василий Жуковски]], [[Александър Пушкин]], [[Николай Гогол]]. В [[Карелия]] по това време от събирането на руни е създадена от [[Елиас Льонрот]] епическата поема [[Калевала]]. Пак от това време датират опитите на [[Стефан Веркович]] да сглоби загубените първи "[[Веди]]" от "[[Веда Словена]]" по/от фолклора на родопските помаци.|2016|2|11}} |
|||
{{факт|Към средата на XIX век изявени представители на митологическата школа са немските учени Кун, Шварц, Мангард, французина Пикте, руските учени [[Фьодор Буслаев]], [[Александър Афанасиев]], [[Орест Милер]] и разбира се корифеят на [[сравнително езикознание|сравнителното езикознание]], лингвистът въвел в науката понятието [[арии]] - [[Макс Мюлер]].|2016|2|11}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Ред 19: | Ред 13: | ||
* [[На какво се крепи XIX век]] |
* [[На какво се крепи XIX век]] |
||
* [[Митът на XX век]] |
* [[Митът на XX век]] |
||
{{Мъниче}} |
|||
[[Категория:Антропология]] |
[[Категория:Антропология]] |
||
[[Категория:Митология]] |
[[Категория:Митология]] |
Версия от 13:01, 2 май 2016
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на списъка с препратки в раздела „Вижте също“ за отношение към статията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Митологическата школа е свързана с първото обяснение на редица феномени съпътствали възникването на цивилизациите още от древността, а именно и най-вече древногръцката митология с Омировите Илиада и Одисея, древноримската митология, както Библията и Авестата.[1]
Източници
- ↑ Токарев, Сергей. Религията в историята на народите (предговор). Народна младеж, 1983, София.
Вижте също
- Мене, текел, фарес
- Пръстенът на Нибелунгите
- Тъй рече Заратустра
- Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка
- Тайната доктрина
- Златната клонка
- На какво се крепи XIX век
- Митът на XX век
Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.