Разлика между версии на „Митологическа школа“

Направо към навигацията Направо към търсенето
премахнах текст без конкретно поискани източници от над 14 дни
(факт)
(премахнах текст без конкретно поискани източници от над 14 дни)
{{Обработка|проверка на списъка с препратки в раздела „Вижте също“ за отношение към статията}}[[Файл:L'abbé Barthélemy,par Pierre-Simon-Benjamin Duvivier 1795.jpg|thumb|right|200px|Благодарение на [[сизиф]]овските усилия на йезуита и член на [[Френска академия|Френската академия]] [[Жан-Жак Бартелеми]] са издирени и спасени за науката древните текстове на свещената книга на [[зороастризъм|зороастризма]] от [[Абрахам Анкетил-Дюперон]]]]
'''Митологическата школа''' е {{факт|направление в [[хуманитарни науки|хуманитаристиката]] което възниква на основата на системния интерес към народното творчество, продиктуван от диренията на т.нар. [[хайделбергска школа]] и [[Братя Грим]] - най-известните събирачи на народни умотворения от началото на [[19 век]].|2016|2|11}} Възникването на '''митологичната школа''' е свързаносвързана с първото обяснение на редица [[феномен]]и съпътствали възникването на цивилизациите още от древността, а именно и най-вече [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] с [[Омир]]овите [[Илиада]] и [[Одисея]], [[древноримска митология|древноримската митология]], както [[Библия]]та и [[Авеста]]та.<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите (предговор) |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref>
 
== Предистория и развитие ==
{{факт|През XVIII век в [[Западна Европа]] по време на [[Просвещение]]то нараства интереса към миналото с цел обяснение на неговото наследство в областта на [[религия]]та и в частност на [[митология]]та. В началото на 19 век се поява и романтичното хайделбергско движение в областта на [[философия на науката|философията на науката]] и изкуството. Братя Грим се фокусират и насочват усилията си към събиране на народни умотворения (приказки и саги) като стремеж към разкриване на германското минало от предримския латински безписмен период. Това движение се пренася и в останалите развити европейски страни и особено във водещата сила в [[Свещен съюз|Свещения съюз]]. Обяснението на митовете като световен феномен от представителите на школата заразява [[идея|идейно]] и дейците изявяващи се на литературното поприще. Митологичната школа влияе върху творчеството на редица представители на [[руска класическа литература|руската класическа литература]] - [[Василий Жуковски]], [[Александър Пушкин]], [[Николай Гогол]]. В [[Карелия]] по това време от събирането на руни е създадена от [[Елиас Льонрот]] епическата поема [[Калевала]]. Пак от това време датират опитите на [[Стефан Веркович]] да сглоби загубените първи "[[Веди]]" от "[[Веда Словена]]" по/от фолклора на родопските помаци.|2016|2|11}}
 
{{факт|Към средата на XIX век изявени представители на митологическата школа са немските учени Кун, Шварц, Мангард, французина Пикте, руските учени [[Фьодор Буслаев]], [[Александър Афанасиев]], [[Орест Милер]] и разбира се корифеят на [[сравнително езикознание|сравнителното езикознание]], лингвистът въвел в науката понятието [[арии]] - [[Макс Мюлер]].|2016|2|11}}
 
== Източници ==
<references />
* [[На какво се крепи XIX век]]
* [[Митът на XX век]]
{{Мъниче}}
 
[[Категория:Антропология]]
[[Категория:Митология]]

Навигация