Наум Охридски: Разлика между версии
Портал Македония |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
{{Седмочисленици}} |
{{Седмочисленици}} |
||
{{Преславска книжовна школа}} |
{{Преславска книжовна школа}} |
||
{{Портал |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Седмочисленици]] |
[[Категория:Седмочисленици]] |
Версия от 21:46, 3 февруари 2017
- Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
Наум Преславски | |
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm | |
православен светец | |
---|---|
Роден | около 830 |
Починал | 23 декември 910 |
Главно светилище | „Свети Наум“ |
Наум Преславски в Общомедия |
Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 е ръкоположен в Рим.
През 886 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Външни препратки
|