Димитър Добрев (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Добрев.

---

Димитър Добрев
български морски офицер
Звание	Капитан I ранг
Служи на	България
Род войски	ВМС
Военно формирование	7-и пехотен полк Щаб на флота
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 февруари 1868 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	11 април 1944 г. Търново, Царство България

Димитър Добрев Добрев е български морски офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската (1885), Руско-японската (1904 – 1905), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Образование

През 1883 г. завършва успешно реално училище в Москва (реална гимназия).

През 1883 г. постъпва във Военното училище в София.

В периода 1896 – 1897 г. Добрев следва и завършва успешно Торпеден офицерски клас към Кралското и Императорско училище в Пола, Австро-Унгария.

На 15 октомври 1903 г. Добрев пристига в Санкт Петербург и е зачислен в Артилерийския офицерски клас на Руския императорски флот в Кронщат, който след една година успешно завършва.

Кариера

Като доброволец в чин юнкер участва в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1^-ви пехотен софийски полк, като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11^-а рота, с която участва в боя при Гургулят, за което е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен. След войната се връща във Военното училище и продължава образованието си. Kато юнкер участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, като е сред юнкерите, които предвождани от Радко Димитриев, влизат в двореца и заставят княза да абдикира и участва в конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата е отстранен от Военното училище, но по-късно е амнистиран, в резултат на което завършва училището.

На 1 януари 1889 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и още през същата година постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“.

В началото на 1904 г. Добрев решава да участва в Руско-японската война. Той изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено да участва във Втора Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб на Руската империя. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на подводниците. Този род на Военноморските сили току-що прохожда, при това с много аварии, поради което интересът на Добрев говори за напредничевите му възгледи.

През август 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с броненосеца „Николай I“ и крайцера „Владимир Мономах“. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток.

На 15 май 1905 г. като член на екипажа на стария крайцер „Дмитрий Донски" Добрев е участник в Цушимското сражение. Същият ден крайцерът е потопен и Добрев попада в японски плен.

На 30 октомври е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на 30 ноември 1905 г. През месец февруари 1906 г. се завръща в България, където е награден с българския орден „Св. Александър“ IV степен с мечове и с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант „за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14 – 15 май 1905 г.“

След завръщането си в България Димитър Добрев последователно заема следните длъжности:

• Началник на Машинното училище при Флота на НЦВ (1906 – 1908 г.),
• Началник на Подвижната отбрана,
• Командир на крайцера „Надежда“.
• Старши адютант в щаба на Флота на Негово Величество.

През 1911 г. е уволнен от Флота на Негово Величество.

През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за началник на Семафорно-наблюдателната служба, а след това е преназначен за началник на Подвижната отбрана.

Командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.

По време на Междусъюзническата война (1913) командва българския отряд бойни (кр „Надежда" и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в Севастопол, за да не попаднат в ръцете на настъпващия противник. На преходите и в Севастопол се изявава не само като командир, но и като дипломат.

През 1914 г. капитан I ранг Димитър Добрев напуска Флота на Негово Величество и дълги години работи като адвокат във Велико Търново.

Военни звания

• Подпоручик (1 януари 1891)
• Мичман I ранг (1 януари 1894)
• Лейтенант (1 януари 1900)
• Капитан-лейтенант (1 януари 1906)
• Капитан II ранг (4 септември 1910)
• Капитан I ранг (28 юли 1913)

Награди

• Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове (1906)
• Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант, Руска империя (1906)
• Военен орден „За храброст“ III степен (1912)

Вижте също

• Список офицеров и чиновников Российской империи, вернувшихся из японского плена во Владивосток (1905 – 1906)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 271 – 274.
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Доц. Вл. Павлов: Участието на кап. I ранг Д. Добрев в Руско-японската война

• Портал „Военна история на България“