Евдокия Петева-Филова: Разлика между версии

Евдокия Петева-Филова
	Евдокия Петева-Филова
българска етнографка и изкуствоведка
Родена	Евдокия Василева Петева 21 март 1901 г. Шумен, Княжество България
Починала	5 март 1973 г. (71 г.) София, България
Националност	България
Учила във	Вюрцбургски университет
Научна дейност
Област	Етнография
Работила в	Народен етнографски музей
Семейство
Баща	Васил Петев
Съпруг	Богдан Филов

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:10, 2 септември 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Филов(а).

Д-р Евдокия Василева Петева-Филова (1901-1973) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р Богдан Филов.

Тя е дъщеря на полк. Васил Петев ^[1], военен наставник на княз Борис Търновски и бивш началник на Военното на Н.В. училище, и на Неда Папазова (Папазоглу)^[2] от Казанлък.

Биография

Евдокия Петева завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, а през 1918-1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в Прага, 1938)^[3]. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев.

През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

Като съпруга на министър-председателя и регента Богдан Филов през 1940-1944 г. е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в колиба с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от хепатит в София в началото на март 1973 г.

Семейство

Евдокия има две сестри - Мария и Стефания (Фана), и един брат - Ботьо Петев.

На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца, родени от брака им (макар Евдокия да е забременявала няколко пъти).

Близките ѝ я наричали „Кита“. Нейни единствени наследници са сестра ѝ Фана (Стефания Хантова, починала) и племенниците ѝ - Неда Петева и Светла Хантова.

Библиография

Евдокия Петева, Български народни металически накити – Известия на Нар. Етнографски музей, том VI, София, 1926, 59-80.
Евдокия Петева, Български народни накити – Известия на Нар. Етнографски музей в София, том VII, София, 1927, 60-106.
Евдокия Петева, Български народни шевици. Албум, част втора, 15 стр. и 30 цв. табл. (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1928.
Еudoxie Peteva, Arte. - in: Bulgaria d'oggi. Enciclopedia italiana di scienze, lettere ed arti, vol. VIII. Milano: Istituto Giovanni Treccani, 1929, pp. 66-102 (con C. Tagliavini e E. Damiani).
Евдокия Петева, Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика. – Известия на Етнографския музей VIII-IХ, С., 1930, 114-134.
Евдокия Петева, Шевични паралели. – Известия на Нар. Етнографски музей Х-ХI, С., 1932, 103-129.
Евдокия Петева-Филова, Емфеници. – Известия на Българското географско дружество I, С., 1933, 271-276.
Евдокия Петева-Филова, Селски бит и изкуство в Софийско. [=Материали за историята на София, VIII], (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1935, VIII+208 с. и 34 табл.
Евдокия Петева-Филова, Керамични форми и орнаменти в България. – Известия на Нар. Етнографски музей ХII, С., 1936, 45-61.
Е. Peteva, L'art populaire en Bulgarie. – Revue international des études balkaniques IV, Belgrade, 1936, 575-579.
Евдокия Петева-Филова, Металически съдове. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIII, С., 1939, 130-181.
Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897-1927. София: "Казанлъшка долина", 1940, 130 стр.
Евдокия Петева-Филова, Едно пътуване през България в 1764 г.. – сп. "Родина", № 3, 1940, 58-66.
Евдокия Петева-Филова, Огнища. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIV, С., 1943, 178-192.
Евдокия Петева-Филова, Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г. София: "Христо Ботев", 1992 (с предговор от Илчо Димитров), 219 стр.
Евдокия Петева-Филова, Никола Образописов. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897-1927. Монография. Послеслов Светла Хантова. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.

Бележки

↑ Петев, Васил Петров във Военноисторически форуми „Бойна слава“.
↑ „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“, stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.
↑ Симеон Недков, „Музейното дело в България между двете световни войни“, 1997.

Външни препратки

Предговор на Е. Петева-Филова към книгата „Никола Образописов“.
Снимка на Е. Петева-Филова и Богдан Филов в дома им, 1943 г., от „Изгубената България“
Ана Стефанова, „Съпругата на Богдан Филов показва българските шевици на света“, в-к „Политика“, 20 май 2016

[1] Петев, Васил Петров във Военноисторически форуми „Бойна слава“.

[2] „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“, stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.

[3] Симеон Недков, „Музейното дело в България между двете световни войни“, 1997.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{към пояснение|Филов(а)|Богдан Филов}}
 {{Личност
 | име              = Евдокия Петева-Филова
 | име-оригинал     =
 | категория        = етнограф
-| описание         = български учен-етнограф, критик на изкуството
+| описание         = българска етнографка и изкуствоведка
 | портрет          =
 | портрет-описание =
-| роден-място      = [[Шумен]], [[България]]
+| роден-място      = [[Шумен]], [[Княжество България]]
-| починал-място    = [[Самоков]], [[България]]
+| починал-място    = [[София]], [[НРБ|България]]
+| националност     = {{България}}
+| баща             = [[Васил Петев]]
+| брак             = [[Богдан Филов]]
 | вложки           = {{Личност/Учен | категория   = етнограф
 | област           = [[Етнография]]
-| образование      =
+| образование      = [[Вюрцбургски университет]]
 | учил-при         =
-| работил-в        =
+| работил-в        = [[Етнографски институт с музей|Народен етнографски музей]]
 | студенти         =
 | публикации       =
@@ Ред 24: / Ред 26: @@
 Д-р '''Евдокия Василева Петева-Филова''' (1901-1973) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р [[Богдан Филов]].
-Тя е дъщеря на полк. [[Васил Петев]] <ref>[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=198429&postcount=92/ Петев, Васил Петров] във Военноисторически форуми "Бойна слава".</ref>, военен наставник на [[Борис III|княз Борис Търновски]] и бивш началник на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военното на Н.В. училище]], и на [[Неда Папазова (Папазоглу)]]<ref>http://web.archive.org/20110827215012/stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/</ref> от Казанлък.
+Тя е дъщеря на полк. [[Васил Петев]] <ref>[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=198429&postcount=92/ Петев, Васил Петров] във Военноисторически форуми „Бойна слава“.</ref>, военен наставник на [[Борис III|княз Борис Търновски]] и бивш началник на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военното на Н.В. училище]], и на [[Неда Папазова (Папазоглу)]]<ref>[http://web.archive.org/20110827215012/stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/ „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“], stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.</ref> от Казанлък.
+== Биография ==
+Евдокия Петева завършва с отличие [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в [[Етнографски институт с музей|Народния етнографски музей]]. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938)<ref>Симеон Недков, [http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm „Музейното дело в България между двете световни войни“], 1997.</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка  на първата монография за художника Иван Милев.
-==Биография==
-Евдокия Петева завършва с отличие [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в [[Етнографски институт с музей|Народния Етнографски музей]]. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref> http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка  на първата монография за художника Иван Милев.
 През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
 Като съпруга на министър-председателя и регента [[Богдан Филов]] през 1940-1944 г. е близка на [[Царски дворец (София)|Двореца]] и особено на [[Царица Йоанна]].
-След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. "Кракра" 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка [[Лиляна Димитрова]]. През [[май]] [[1945]] г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в колиба с пръстен под в [[Дулово]], Добруджа (1946), а после в [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 г. я преместват в [[Самоков]], където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата и&#768; за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
+След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка [[Лиляна Димитрова]]. През [[май]] [[1945]] г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в колиба с пръстен под в [[Дулово]], Добруджа (1946), а после в [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 г. я преместват в [[Самоков]], където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата и&#768; за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
 Отказват и&#768; да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните и&#768; жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от [[хепатит]] в София в началото на март [[1973]] г.
@@ Ред 55: / Ред 59: @@
 * Евдокия Петева-Филова, ''Металически съдове''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIII, С., 1939, 130-181.
 * Евдокия Петева-Филова, ''Иван Милев, 1897-1927''. София: "Казанлъшка долина", 1940, 130 стр.
-* Евдокия Петева-Филова, ''Едно пътуване през България в 1764 г.''. – списание "Родина", № 3, 1940, 58-66.
+* Евдокия Петева-Филова, ''Едно пътуване през България в 1764 г.''. – сп. "Родина", № 3, 1940, 58-66.
 * Евдокия Петева-Филова, ''Огнища''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIV, С., 1943, 178-192.
 * Евдокия Петева-Филова, ''Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г.'' София: "Христо Ботев", 1992 (с предговор от [[Илчо Димитров]]), 219 стр.
 * Евдокия Петева-Филова, ''Никола Образописов''. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
 * Евдокия Петева-Филова, ''Иван Милев, 1897-1927''. Монография. Послеслов Светла Хантова. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.
-== Външни препратки ==
-* [http://books.slovo.bg/partnerbooks.php?ID=2962 Предговор на Е. Петева-Филова към книгата „Никола Образописов“].
-* [http://www.lostbulgaria.com/?p=4999 Снимка на Е. Петева-Филова и Богдан Филов в дома им, 1943 г., от "Изгубената България"]
 == Бележки ==
 <references/>
-* Симеон Недков, Музейното дело в България между двете световни войни.
+== Външни препратки ==
+* [https://web.archive.org/web/20071011111422/http://books.slovo.bg/partnerbooks.php?ID=2962 Предговор на Е. Петева-Филова към книгата „Никола Образописов“].
+* [http://www.lostbulgaria.com/?p=4999 Снимка на Е. Петева-Филова и Богдан Филов в дома им, 1943 г., от „Изгубената България“]
+* Ана Стефанова, [http://www.politika.bg/article?id=46835 „Съпругата на Богдан Филов показва българските шевици на света“], в-к „Политика“, 20 май 2016
 {{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n92081531|VIAF=32165657|ISNI=0000 0000 8732 928X|SUDOC=059908599|BNF=cb13568093f}}
@@ Ред 73: / Ред 77: @@
 {{СОРТКАТ:Петева-Филова, Евдокия}}
 [[Категория:Български етнографи]]
-[[Категория:Родени в Шумен]]
+[[Категория:Български изкуствоведи]]
+[[Категория:Български учители]]
+[[Категория:Учени от БАН]]
 [[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]
+[[Категория:Самоковци]]
+[[Категория:Родени в Шумен]]
+[[Категория:Починали в София]]