Бохемия: Разлика между версии
м {{lang-cs}} |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
[[File:Wappen Königreich Böhmen.png|мини|200px|Герб на Бохемия]] |
[[File:Wappen Königreich Böhmen.png|мини|200px|Герб на Бохемия]] |
||
[[File:CZ-cleneni-Cechy-wl.png|мини|200px|Карта на Бохемия]] |
[[File:CZ-cleneni-Cechy-wl.png|мини|200px|Карта на Бохемия]] |
||
'''Бохемия''' ({{lang-cs|Čechy}}; на [[немски език|немски]]: ''Böhmen'') е историческа област в западната и централната част на съвременнната държава [[Чехия]] ( |
'''Бохемия''' ({{lang-cs|Čechy}}; на [[немски език|немски]]: ''Böhmen'') е историческа област в западната и централната част на съвременнната държава [[Чехия]] ({{lang-cs|Česko}}). Бохемия има площ от 52 750 [[квадратен километър|km²]] и население от 6,25 милиона души и граничи с [[Германия]] на север, юг и запад, [[Полша]] на североизток, областта [[Моравия]] на изток и [[Австрия]] на юг. |
||
Бохемия не е административна единица на днешна Чехия, а е поделена между [[Прага|Пражки столичен окръг]], [[Среднобохемски край|Средночешки]], [[Пилзенски край|Пилзенски]], [[Карловарски край|Карловарски]], [[Устецки край|Устецки]], [[Либерецки край|Либерецки]] и [[Краловохрадецки край|Краловохрадецки]] краеве, както и части от [[Пардубицки край]], [[Височински край]] и [[Южночешки край]]. |
Бохемия не е административна единица на днешна Чехия, а е поделена между [[Прага|Пражки столичен окръг]], [[Среднобохемски край|Средночешки]], [[Пилзенски край|Пилзенски]], [[Карловарски край|Карловарски]], [[Устецки край|Устецки]], [[Либерецки край|Либерецки]] и [[Краловохрадецки край|Краловохрадецки]] краеве, както и части от [[Пардубицки край]], [[Височински край]] и [[Южночешки край]]. |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
След като се освобождават от аварско владичество през [[7 век]], славяните в Бохемия попадат под властта на династията [[Пршемисловци|Пршемисъл]], която продължава до [[1306]] г. Обитателите на областта приемат [[християнство]]то през [[9 век]], което води до близки отношения с Източното Франкско кралство при [[Каролинги]]те. По-късно при [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] Бохемия е автономна част. |
След като се освобождават от аварско владичество през [[7 век]], славяните в Бохемия попадат под властта на династията [[Пршемисловци|Пршемисъл]], която продължава до [[1306]] г. Обитателите на областта приемат [[християнство]]то през [[9 век]], което води до близки отношения с Източното Франкско кралство при [[Каролинги]]те. По-късно при [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] Бохемия е автономна част. |
||
Първи [[Болеслав I Страшни|Болеслав I]] използва титлата ''„Крал на Бохемия“'' след [[940]] г., но неговите наследници носят титлата княз. С кралско звание са удостоени князете [[Вратислав II]] и [[Владислав II (Бохемия)|Владислав II]], но едва при [[Отокар II]] (царувал [[1253]] |
Първи [[Болеслав I Страшни|Болеслав I]] използва титлата ''„Крал на Бохемия“'' след [[940]] г., но неговите наследници носят титлата княз. С кралско звание са удостоени князете [[Вратислав II]] и [[Владислав II (Бохемия)|Владислав II]], но едва при [[Отокар II]] (царувал [[1253]] – [[1278]]). В средата на [[13 век]] започва значителна [[немци|немска]] имиграция в района, а през [[1348]] г. в [[Прага]] е открит първият университет в [[Централна Европа]]. При [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] Бохемия достига своя политически и териториален апогей, а самият крал става император на Свещената Римска империя. |
||
Чешко движение срещу чужденците, главно немци, е подтикнато от религиозното движение на [[Ян Хус]], предшественик на [[Мартин Лутер]], който в крайна сметка е изгорен на клада. Неговите последователи продължават конфликта, превърнал се впоследствие в [[Хуситски войни]]. |
Чешко движение срещу чужденците, главно немци, е подтикнато от религиозното движение на [[Ян Хус]], предшественик на [[Мартин Лутер]], който в крайна сметка е изгорен на клада. Неговите последователи продължават конфликта, превърнал се впоследствие в [[Хуситски войни]]. |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
При [[Хабсбурги]]те автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на [[18 век]], борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция. |
При [[Хабсбурги]]те автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на [[18 век]], борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция. |
||
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Бохемия става част от новосъздадената [[Чехословакия]], а преди [[Втора световна война|Втората световна война]] граничните райони на Бохемия, населени от немско мнозинство, са анексирани от [[Германия]] |
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Бохемия става част от новосъздадената [[Чехословакия]], а преди [[Втора световна война|Втората световна война]] граничните райони на Бохемия, населени от немско мнозинство, са анексирани от [[Германия]] – първият и единствен случай в историята на областта, в който тя е разделена. По време на войната Бохемия и Моравия са протекторат под немска окупация. |
||
След разпадането на Чехословакия, Бохемия става част от [[Чехия]] от началото на [[1993]] г. |
След разпадането на Чехословакия, Бохемия става част от [[Чехия]] от началото на [[1993]] г. |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
Image:Věnceslav Černý - Příchod věrozvěstů Cyrila a Metoděje na Moravu.jpg|Пристигането на мисионерите [[Кирил и Методий]] в Моравия<br/>''автор: Венцеслав Черни'' |
Image:Věnceslav Černý - Příchod věrozvěstů Cyrila a Metoděje na Moravu.jpg|Пристигането на мисионерите [[Кирил и Методий]] в Моравия<br/>''автор: Венцеслав Черни'' |
||
Image:Böhmen Reichskleinodien - Krone 1.jpg|Короната на свети Вацлав |
Image:Böhmen Reichskleinodien - Krone 1.jpg|Короната на свети Вацлав |
||
Image:Věnceslav Černý - Poselstvo české v Basileji r. 1433.jpg|Чешкото пратеничество при [[Василевс]]а през 1433<br/>''автор: Венцеслав Черни'' |
Image:Věnceslav Černý - Poselstvo české v Basileji r. 1433.jpg|Чешкото пратеничество при [[Василевс]]а през 1433<br/>''автор: Венцеслав Черни'' |
||
Image:Věnceslav Černý - Porada Jiříka z Poděbrad s Aeneášem Sylviem.jpg|Хусисткият крал [[Иржи (Подебради)|Иржи]] в беседа с [[Пий II|Енеа Силвио Пиколомини]]<br/>''автор: Венцеслав Черни'' |
Image:Věnceslav Černý - Porada Jiříka z Poděbrad s Aeneášem Sylviem.jpg|Хусисткият крал [[Иржи (Подебради)|Иржи]] в беседа с [[Пий II|Енеа Силвио Пиколомини]]<br/>''автор: Венцеслав Черни'' |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
{{Чехия исторически области}} |
{{Чехия исторически области}} |
Версия от 18:30, 6 септември 2017
- Тази статия е за историческата област. За средновековната държава вижте Земи на Чешката корона.
Бохемия (Шаблон:Lang-cs; на немски: Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременнната държава Чехия (Шаблон:Lang-cs). Бохемия има площ от 52 750 km² и население от 6,25 милиона души и граничи с Германия на север, юг и запад, Полша на североизток, областта Моравия на изток и Австрия на юг.
Бохемия не е административна единица на днешна Чехия, а е поделена между Пражки столичен окръг, Средночешки, Пилзенски, Карловарски, Устецки, Либерецки и Краловохрадецки краеве, както и части от Пардубицки край, Височински край и Южночешки край.
Големи градове в областта са Прага, Либерец, Усти над Лабем, Ческе Будейовице, Пилзен.
История
Римляните наричат областта Boiohaemum на келтското племе бойи, което я обитава. От 1 век пр.н.е. по тези земи се настаняват германи. След като те мигрират на югозапад, към 6 век Бохемия е населена от славяни, предците на днешните чехи.
След като се освобождават от аварско владичество през 7 век, славяните в Бохемия попадат под властта на династията Пршемисъл, която продължава до 1306 г. Обитателите на областта приемат християнството през 9 век, което води до близки отношения с Източното Франкско кралство при Каролингите. По-късно при Свещената Римска империя Бохемия е автономна част.
Първи Болеслав I използва титлата „Крал на Бохемия“ след 940 г., но неговите наследници носят титлата княз. С кралско звание са удостоени князете Вратислав II и Владислав II, но едва при Отокар II (царувал 1253 – 1278). В средата на 13 век започва значителна немска имиграция в района, а през 1348 г. в Прага е открит първият университет в Централна Европа. При Карл IV Бохемия достига своя политически и териториален апогей, а самият крал става император на Свещената Римска империя.
Чешко движение срещу чужденците, главно немци, е подтикнато от религиозното движение на Ян Хус, предшественик на Мартин Лутер, който в крайна сметка е изгорен на клада. Неговите последователи продължават конфликта, превърнал се впоследствие в Хуситски войни.
През 1618 борбата за бохемския трон се превръща в Тридесетгодишната война, опустошила чешките земи и довела до изгонването на протестантското благородничество. Под обновената конституция от 1627 чешкият е обявен за официален език на кралството, макар че немският, чиято роля се увеличила, и латинският, се ползвали от аристократите.
При Хабсбургите автономията на Бохемия е редуцирана, което води до националистическо движение сред чехите към края на 18 век, борещо се за възвръщане на бившите права на кралството и по-висш статут на чешкия език, което завършва с неуспяла революция.
След края на Първата световна война Бохемия става част от новосъздадената Чехословакия, а преди Втората световна война граничните райони на Бохемия, населени от немско мнозинство, са анексирани от Германия – първият и единствен случай в историята на областта, в който тя е разделена. По време на войната Бохемия и Моравия са протекторат под немска окупация.
След разпадането на Чехословакия, Бохемия става част от Чехия от началото на 1993 г.
Външни препратки
- Граници на Чешката държава през вековете [1]
-
Пристигането на мисионерите Кирил и Методий в Моравия
автор: Венцеслав Черни -
Короната на свети Вацлав
-
Чешкото пратеничество при Василевса през 1433
автор: Венцеслав Черни