Албански език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== История == |
== История == |
||
=== Влияние на латинския език === |
=== Влияние на латинския език === |
||
[[Латински език|Латинският език]] влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в. пр. Хр. до VI-VII в. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички |
[[Латински език|Латинският език]] влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в. пр. Хр. до VI-VII в. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Условно те могат да се отнесат към две основни категории – стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени: |
||
* Промяна /''au''/ > /''a''/: ''aurum'' > ''ar'' „злато“; ''gaudium'' > ''gaz'' „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като ''causa'' > kafshë „животно“; ''laudis'' > ''lavd'' „похвала“. |
* Промяна /''au''/ > /''a''/: ''aurum'' > ''ar'' „злато“; ''gaudium'' > ''gaz'' „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като ''causa'' > kafshë „животно“; ''laudis'' > ''lavd'' „похвала“. |
||
* Промяна /''o''/ > /''e''/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *''nos'' > алб. ''ne'' „ние“; ИЕ *''ok^tot'' > алб. ''tetë'' „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: ''pomum'' > ''pemë'' „дърво“; ''hora'' > ''herë'' „време“. |
* Промяна /''o''/ > /''e''/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *''nos'' > алб. ''ne'' „ние“; ИЕ *''ok^tot'' > алб. ''tetë'' „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: ''pomum'' > ''pemë'' „дърво“; ''hora'' > ''herë'' „време“. |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен [[романски езици|романски език]], като: ''bujk'' ‘земеделец’ < ''bubulcus''; ''skift'' ‘ястреб’ < ''accipiter''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shullë'' ‘кучешко грозде’ < ''solanum'' и други.<ref>Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.</ref> Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''gjel'' „петел“ < ''gallus''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''shërbej'' „слугувам“ < ''servire''; ''shpërej'' „надявам се“ < ''sperare''.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински. |
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен [[романски езици|романски език]], като: ''bujk'' ‘земеделец’ < ''bubulcus''; ''skift'' ‘ястреб’ < ''accipiter''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shullë'' ‘кучешко грозде’ < ''solanum'' и други.<ref>Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.</ref> Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''gjel'' „петел“ < ''gallus''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''shërbej'' „слугувам“ < ''servire''; ''shpërej'' „надявам се“ < ''sperare''.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински. |
||
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в. пр. Хр. като ''cingula'' > ''qingëlë'' „колан, пояс“; ''vetus (veteris)'' > ''vjetër'' „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *''cingla'' > рум. ''chinga'' „колан, пояс“; ''veteranus'' > румън. ''batrân'' „стар“. |
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в. пр. Хр. като ''cingula'' > ''qingëlë'' „колан, пояс“; ''vetus (veteris)'' > ''vjetër'' „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *''cingla'' > рум. ''chinga'' „колан, пояс“; ''veteranus'' > румън. ''batrân'' „стар“. |
||
''Латинските заемки в албански по области'' |
''Латинските заемки в албански по области'' |
||
*общество: ''fqinj'' „съсед“ < ''vicinus''; ''fshat'' „село, провинция“ < ''fossatum'' (румън. ''sat''); ''gjyk'' „съдилище“ < ''iudex (iudicem)''; ''këshill'' „съвет“ < ''consilium''; ''kuvënd'' „среща“ < ''conventum'' (рум. ''cuvînt'' ‘дума’); ''ligj'' „закон“ < ''lex (legem)''; ''luftë'' „война“ < ''lucta'' (рум. ''luptă''); ''mbret'' „цар“ < ''imperator''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''popull'' „народ“ < ''populus'' (рум. ''popor''); ''qytet'' „град“ < ''civitas'' (рум. ''cetate''). |
*общество: ''fqinj'' „съсед“ < ''vicinus''; ''fshat'' „село, провинция“ < ''fossatum'' (румън. ''sat''); ''gjyk'' „съдилище“ < ''iudex (iudicem)''; ''këshill'' „съвет“ < ''consilium''; ''kuvënd'' „среща“ < ''conventum'' (рум. ''cuvînt'' ‘дума’); ''ligj'' „закон“ < ''lex (legem)''; ''luftë'' „война“ < ''lucta'' (рум. ''luptă''); ''mbret'' „цар“ < ''imperator''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''popull'' „народ“ < ''populus'' (рум. ''popor''); ''qytet'' „град“ < ''civitas'' (рум. ''cetate''). |
||
*религия: ''agjërim'' „пост“ < ''ieiunare''; ''fat'' „съдба“ < ''fatum''; ''lter'' „олтар“ < ''altare''; ''engjëll'' „ангел“ < ''angelus'' (рум. ''înger''); ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''krishtenë/krishterë'' „християнски“ < ''christianus''; ''festë'' „празник“ < ''festum''; ''perëndi'' „бог“ < ''parens (parentem)''; ''kryq'' „кръст“ < ''crux (crucis)''; ''klishë/kishë'' „църква“ < ''ecclesia''; ''kunguem'' „комкам се“ < ''communicare''; ''ipeshkv'' „епископ“ < ''episcopus''; ''mrekule'' „чудо“ < ''miraculum''; ''përrallë'' „притча“ < ''parabola''; ''rrëfej'' „изповядвам се“ < ''profiteor''; ''ungjill'' „евангелие“ < ''evangelium''; ''mallkoj'' „проклинам“ < ''maledicere''; ''meshë'' „служба“ < ''missa''; ''munëg/murg'' „монах“ < ''monacus''; ''mëkat'' „грях“ < ''peccatum''; ''pëganë/pëgërë'' „езически“ < ''paganus''; ''ves'' „грях“ < ''vitius''; ''rshaj'' „Петдесетница“ < ''Rosaliae''; ''Kërshëndella'' „Коледа“ < ''Christi natalia''. |
*религия: ''agjërim'' „пост“ < ''ieiunare''; ''fat'' „съдба“ < ''fatum''; ''lter'' „олтар“ < ''altare''; ''engjëll'' „ангел“ < ''angelus'' (рум. ''înger''); ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''krishtenë/krishterë'' „християнски“ < ''christianus''; ''festë'' „празник“ < ''festum''; ''perëndi'' „бог“ < ''parens (parentem)''; ''kryq'' „кръст“ < ''crux (crucis)''; ''klishë/kishë'' „църква“ < ''ecclesia''; ''kunguem'' „комкам се“ < ''communicare''; ''ipeshkv'' „епископ“ < ''episcopus''; ''mrekule'' „чудо“ < ''miraculum''; ''përrallë'' „притча“ < ''parabola''; ''rrëfej'' „изповядвам се“ < ''profiteor''; ''ungjill'' „евангелие“ < ''evangelium''; ''mallkoj'' „проклинам“ < ''maledicere''; ''meshë'' „служба“ < ''missa''; ''munëg/murg'' „монах“ < ''monacus''; ''mëkat'' „грях“ < ''peccatum''; ''pëganë/pëgërë'' „езически“ < ''paganus''; ''ves'' „грях“ < ''vitius''; ''rshaj'' „Петдесетница“ < ''Rosaliae''; ''Kërshëndella'' „Коледа“ < ''Christi natalia''. |
||
*семейство: ''mik'' „приятел“ < ''amicus''; ''anmik/armik'' „неприятел“ < ''inimicus''; ''krushk'' „сват“ < ''consocer''; ''kumptër'' „кум“ < ''compater''; ''kunat'' „шурей, девер“ < ''cognatus''; ''martoj'' „женя се“ < ''maritare''; ''prind'' „родител“ < ''parens (parentem)''; ''shoq'' „съпруг“ (румън. ''soţ'') < ''socius''. |
*семейство: ''mik'' „приятел“ < ''amicus''; ''anmik/armik'' „неприятел“ < ''inimicus''; ''krushk'' „сват“ < ''consocer''; ''kumptër'' „кум“ < ''compater''; ''kunat'' „шурей, девер“ < ''cognatus''; ''martoj'' „женя се“ < ''maritare''; ''prind'' „родител“ < ''parens (parentem)''; ''shoq'' „съпруг“ (румън. ''soţ'') < ''socius''. |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
*бит: ''arkë'' ‘ковчег’ < ''arca''; ''dëm'' ‘щета’ < ''damnum''; ''femëror'' ‘женски’ < ''femininum''; ''fill'' ‘конец’ < ''filum''; ''furrë'' ‘печка’ < ''furnus''; ''këngë'' ‘песен’ < ''canticum''; ''kështjellë'' ‘замък’ < ''castellum''; ''peshë'' ‘тегло’ < ''pensum''; ''qelq'' ‘чаша’ < ''calix (calicis)''; ''rrjetë'' ‘мрежа’ < ''rete''; ''rrotë'' ‘колело’ < ''rota''; ''shalë'' ‘седло’ < ''sella''; ''shëgjetë'' ‘стрела’ < ''sagitta''; ''shtëpi'' ‘къща’ < ''hospitum''; ''shtrat'' ‘легло’ < ''stratum''. |
*бит: ''arkë'' ‘ковчег’ < ''arca''; ''dëm'' ‘щета’ < ''damnum''; ''femëror'' ‘женски’ < ''femininum''; ''fill'' ‘конец’ < ''filum''; ''furrë'' ‘печка’ < ''furnus''; ''këngë'' ‘песен’ < ''canticum''; ''kështjellë'' ‘замък’ < ''castellum''; ''peshë'' ‘тегло’ < ''pensum''; ''qelq'' ‘чаша’ < ''calix (calicis)''; ''rrjetë'' ‘мрежа’ < ''rete''; ''rrotë'' ‘колело’ < ''rota''; ''shalë'' ‘седло’ < ''sella''; ''shëgjetë'' ‘стрела’ < ''sagitta''; ''shtëpi'' ‘къща’ < ''hospitum''; ''shtrat'' ‘легло’ < ''stratum''. |
||
*качества: ''gjelbër'' ‘зелен’ < ''galbinus'' ‘жълт’; ''ngusht'' ‘тесен’ < ''angustus''; ''pak'' ‘малък’ < ''paucus''; ''rrallë'' ‘рядък’ < ''rarus''; ''shkretë'' ‘пуст’ < ''secretus''; ''shurdh'' ‘глух’ < ''sordus''; ''shpesh'' ‘чест’ < ''spissus''; ''verbë'' ‘сляп’ < ''orbus''; ''verdhë'' ‘жълт’ < ''viridis'' ‘зелен’; ''vjetër'' ‘стар’ < ''veteris''. |
*качества: ''gjelbër'' ‘зелен’ < ''galbinus'' ‘жълт’; ''ngusht'' ‘тесен’ < ''angustus''; ''pak'' ‘малък’ < ''paucus''; ''rrallë'' ‘рядък’ < ''rarus''; ''shkretë'' ‘пуст’ < ''secretus''; ''shurdh'' ‘глух’ < ''sordus''; ''shpesh'' ‘чест’ < ''spissus''; ''verbë'' ‘сляп’ < ''orbus''; ''verdhë'' ‘жълт’ < ''viridis'' ‘зелен’; ''vjetër'' ‘стар’ < ''veteris''. |
||
*действия: ''dëshiroj'' ‘желая’ < ''desiderare''; ''dëshmoj'' ‘свидетелствам’ < ''testimoniare''; |
*действия: ''dëshiroj'' ‘желая’ < ''desiderare''; ''dëshmoj'' ‘свидетелствам’ < ''testimoniare''; ''dhuroj'' ‘дарявам’ < ''donare''; ''kundërshtoj'' ‘противореча’ < ''contrastare''; ''mbuloj'' ‘покривам’ < ''velare''; ''ngarkoj'' ‘товаря’ < ''caricare''; ''ngjyroj'' ‘оцветявам’ < ''ungere''; ''ngushëlloj'' ‘съчувствам” < ''consolare''; ''notoj'' ‘плувам’ < ''natare''; ''shruaj'' ‘пиша’ < ''scribere''; ''shkundaj'' ‘разтърсвам’ < ''excutere''; ''shërbej'' ‘слугувам’ < ''servire''; ''shpërej'' ‘надявам се’ < ''sperare''; ''shpëtoj'' ‘спасявам’ < ''expeditare''. |
||
*отвлечени понятия: ''arësye'' ‘разум’ < ''ratio''; ''gaz'' ‘радост’ < ''gaudium''; lavd'' ‘похвала’< ''laudus''; ''pushtet'' ‘власт’ < ''podestas''; ''shëndet'' ‘здраве’ < ''sanitas''; ''short'' ‘жребий’ < ''sortem''; ''tmerr'' ‘ужас’ < ''timor''; ''turp'' ‘срам’ < ''turpis''; ''vepër'' ‘работа’ < ''opera''; ''vërteta'' ‘истина’ < ''veritas''; ''vullnet'' ‘воля’ < ''voluntas''; ''vrer'' ‘жлъч’ < ''venenum''. |
*отвлечени понятия: ''arësye'' ‘разум’ < ''ratio''; ''gaz'' ‘радост’ < ''gaudium''; lavd'' ‘похвала’< ''laudus''; ''pushtet'' ‘власт’ < ''podestas''; ''shëndet'' ‘здраве’ < ''sanitas''; ''short'' ‘жребий’ < ''sortem''; ''tmerr'' ‘ужас’ < ''timor''; ''turp'' ‘срам’ < ''turpis''; ''vepër'' ‘работа’ < ''opera''; ''vërteta'' ‘истина’ < ''veritas''; ''vullnet'' ‘воля’ < ''voluntas''; ''vrer'' ‘жлъч’ < ''venenum''. |
||
*служебни думи: ''akoma'' ‘още’ < ''eccu modo'' (рум. ''acumă''); ''kundër'' ‘срещу’ < ''contra''; ''ndër'' ‘между’ < ''inter''; ''për'' ‘за’ < ''per''. |
*служебни думи: ''akoma'' ‘още’ < ''eccu modo'' (рум. ''acumă''); ''kundër'' ‘срещу’ < ''contra''; ''ndër'' ‘между’ < ''inter''; ''për'' ‘за’ < ''per''. |
||
===Влияние на славянските езици=== |
=== Влияние на славянските езици === |
||
В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: ''gati'' ‘готово’, ''patkua'' ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: ''gjobë'' ‘глоба’; ''grusht'' ‘юмрук’; ''gozhdë'' ‘гвоздей’; ''kyç'' ‘ключ’; ''Korça'' ‘[[Корча]]’ < ''Горица'', ''koritë'' ‘корито’, ''kosh'' ‘кош’, ''lakmi'' ‘скъперничество, лакомия’, ''lopatë'' ‘лопата’, ''nevojë'' ‘нужда’ < ''неволя'', ''padis'' ‘обвинявам’ < ''на-падам'', ''pijanec'' ‘пияница’, ''robi'' ‘затворник’ < ''роб'', ''trup'' ‘труп’, ''zakon'' ‘обичай’, jug <юг и др.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870</ref> |
В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: ''gati'' ‘готово’, ''patkua'' ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: ''gjobë'' ‘глоба’; ''grusht'' ‘юмрук’; ''gozhdë'' ‘гвоздей’; ''kyç'' ‘ключ’; ''Korça'' ‘[[Корча]]’ < ''Горица'', ''koritë'' ‘корито’, ''kosh'' ‘кош’, ''lakmi'' ‘скъперничество, лакомия’, ''lopatë'' ‘лопата’, ''nevojë'' ‘нужда’ < ''неволя'', ''padis'' ‘обвинявам’ < ''на-падам'', ''pijanec'' ‘пияница’, ''robi'' ‘затворник’ < ''роб'', ''trup'' ‘труп’, ''zakon'' ‘обичай’, jug <юг и др.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870</ref> |
||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
В албански и [[румънски език|румънски]] се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. [[палеобалкански езици|балкански субстрат]]. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII в. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: ''abur-avull'' ‘пара’; ''brad-breth'' ‘елха’; ''bucuros-bukurë'' ‘хубав’; ''cursă-kurthë'' ‘капан’; ''fărimă-thërimë'' ‘троха’; ''ghimpe-gjëmp'' ‘трън’; ''ghiuj-gjysh'' ‘старец’; ''măgură-magulë'' ‘могила’<ref>{{Бг етим4}} Връзката със слав. *''mogyla'' не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mal'' ‘бряг’-''mal'' ‘планина’, ''majë'' ‘височина’; ''mazăre-modhullë (modhë)'' ‘грах’; ''mânz-mës'' ‘жребче’; ''mătură-mettulë'' ‘метла’<ref>Не е изяснена връзката със слав. *''metьla'' ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mugur-mugull'' ‘пъпка’; ''negură-negulj'' ‘мъгла’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''nebula''.</ref>; ''năpârcă-nepërke'' ‘пепелянка’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''vipera''.</ref>; ''pîrîu-përrua'' ‘ручей’; ''rânză-rrëndës'' ‘търбух’; ''scrum-shkrum'' ‘пепел’; ''searbăd-tharpëd'' ‘безвкусен’; ''sâmbure-thëmbull'' ‘костилка’; ''spânz-spëndër'' ‘кукуряк’; ''străgheaţă-shtrëngatë'' ‘киша’; ''ţarc-thark'' ‘кошара’; ''traistă-trastë'' ‘чанта’; ''viezure-vjedhullë'' ‘борсук’; ''zară-dhallë'' ‘мътеница’ и др. |
В албански и [[румънски език|румънски]] се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. [[палеобалкански езици|балкански субстрат]]. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII в. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: ''abur-avull'' ‘пара’; ''brad-breth'' ‘елха’; ''bucuros-bukurë'' ‘хубав’; ''cursă-kurthë'' ‘капан’; ''fărimă-thërimë'' ‘троха’; ''ghimpe-gjëmp'' ‘трън’; ''ghiuj-gjysh'' ‘старец’; ''măgură-magulë'' ‘могила’<ref>{{Бг етим4}} Връзката със слав. *''mogyla'' не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mal'' ‘бряг’-''mal'' ‘планина’, ''majë'' ‘височина’; ''mazăre-modhullë (modhë)'' ‘грах’; ''mânz-mës'' ‘жребче’; ''mătură-mettulë'' ‘метла’<ref>Не е изяснена връзката със слав. *''metьla'' ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mugur-mugull'' ‘пъпка’; ''negură-negulj'' ‘мъгла’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''nebula''.</ref>; ''năpârcă-nepërke'' ‘пепелянка’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''vipera''.</ref>; ''pîrîu-përrua'' ‘ручей’; ''rânză-rrëndës'' ‘търбух’; ''scrum-shkrum'' ‘пепел’; ''searbăd-tharpëd'' ‘безвкусен’; ''sâmbure-thëmbull'' ‘костилка’; ''spânz-spëndër'' ‘кукуряк’; ''străgheaţă-shtrëngatë'' ‘киша’; ''ţarc-thark'' ‘кошара’; ''traistă-trastë'' ‘чанта’; ''viezure-vjedhullë'' ‘борсук’; ''zară-dhallë'' ‘мътеница’ и др. |
||
===Писмени паметници=== |
=== Писмени паметници === |
||
Най-старият албански текст е от 1462 г (''Formula e pagëzimit'' „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, ''„[[Мешари]]“'' [http://www.albanianliterature.com/html/authors/prose/buzuku.html], е написана от [[католицизъм|католическия]] свещеник [[Гьон Бузуку]] през [[1555]] г. Смята се, че първото [[Албания|албанско]] училище е основано от [[Францисканство|францисканци]] през [[1638]] г. в [[Пдана]]. |
Най-старият албански текст е от 1462 г (''Formula e pagëzimit'' „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, ''„[[Мешари]]“'' [http://www.albanianliterature.com/html/authors/prose/buzuku.html], е написана от [[католицизъм|католическия]] свещеник [[Гьон Бузуку]] през [[1555]] г. Смята се, че първото [[Албания|албанско]] училище е основано от [[Францисканство|францисканци]] през [[1638]] г. в [[Пдана]]. |
||
== Класификация == |
== Класификация == |
||
Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през [[1850-те|50-те]] години на [[19 век]]. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език ([[илирийски език|илирийски]], [[тракийски език|тракийски]] или [[дако-мизийски език|дако-мизийски]]) произлиза съвременният албански език. |
Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през [[1850-те|50-те]] години на [[19 век]]. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език ([[илирийски език|илирийски]], [[тракийски език|тракийски]] или [[дако-мизийски език|дако-мизийски]]) произлиза съвременният албански език. |
||
''Сравнение на албански с други индоевропейски езици'' |
''Сравнение на албански с други индоевропейски езици'' |
||
{| class="prettytable" |
{| class="prettytable" |
||
|- bgcolor="#ff6600" |
|- bgcolor="#ff6600" |
||
!албанска дума |
!албанска дума |
||
| Ред 71: | Ред 71: | ||
|bardhë ||бял ||*barða- ||*bherHg^-o- ||гот. bairhts ‘светъл’ |
|bardhë ||бял ||*barða- ||*bherHg^-o- ||гот. bairhts ‘светъл’ |
||
|- |
|- |
||
|kashtë||сламка ||*kalś-tā ||*kol-s-||старобълг. класъ |
|kashtë||сламка ||*kalś-tā ||*kol-s-||старобълг. класъ |
||
|- |
|- |
||
|motër||сестра||*mātri- ||*meh<sub>2</sub>-tr-||старогр. μήτηρ, староинд. mātar- ‘майка' |
|motër||сестра||*mātri- ||*meh<sub>2</sub>-tr-||старогр. μήτηρ, староинд. mātar- ‘майка' |
||
|- |
|- |
||
|fjalë||дума||*feln-||*spel(H)-en-eh<sub>2</sub> || ст.в.нем. spel ‘реч’ |
|fjalë||дума||*feln-||*spel(H)-en-eh<sub>2</sub> || ст.в.нем. spel ‘реч’ |
||
|- |
|- |
||
|vjet||година||*uet- ||*uet-os|| старогр. ἔτος ‘година’ |
|vjet||година||*uet- ||*uet-os|| старогр. ἔτος ‘година’ |
||
| Ред 94: | Ред 94: | ||
{|class="wikitable" |
{|class="wikitable" |
||
|-align="center" |
|-align="center" |
||
|align="right"|Буква: || '''A''' || '''B''' || '''C''' || '''Ç''' || '''D''' || '''Dh''' || '''E''' || '''Ë''' || '''F''' || '''G''' || '''Gj''' || '''H''' || '''I''' || '''J''' || '''K''' || '''L''' || '''Ll''' || '''M''' || '''N''' || '''Nj''' |
|align="right"|Буква: || '''A''' || '''B''' || '''C''' || '''Ç''' || '''D''' || '''Dh''' || '''E''' || '''Ë''' || '''F''' || '''G''' || '''Gj''' || '''H''' || '''I''' || '''J''' || '''K''' || '''L''' || '''Ll''' || '''M''' || '''N''' || '''Nj''' |
||
|-align="center" |
|-align="center" |
||
|align="right"|[[МФА|МФА (звук)]]: || {{IPA|a}} || {{IPA|b}} || {{IPA|t͡s}} || {{IPA|t͡ʃ}} || {{IPA|d}} || {{IPA|ð}} || {{IPA|ɛ}} || {{IPA|ə}} || {{IPA|f}} || {{IPA|ɡ}} || {{IPA|ɟ}} || {{IPA|h}} || {{IPA|i}} || {{IPA|j}} || {{IPA|k}} || {{IPA|l}} || {{IPA|ɫ}} || {{IPA|m}} || {{IPA|n}} || {{IPA|ɲ}} |
|align="right"|[[МФА|МФА (звук)]]: || {{IPA|a}} || {{IPA|b}} || {{IPA|t͡s}} || {{IPA|t͡ʃ}} || {{IPA|d}} || {{IPA|ð}} || {{IPA|ɛ}} || {{IPA|ə}} || {{IPA|f}} || {{IPA|ɡ}} || {{IPA|ɟ}} || {{IPA|h}} || {{IPA|i}} || {{IPA|j}} || {{IPA|k}} || {{IPA|l}} || {{IPA|ɫ}} || {{IPA|m}} || {{IPA|n}} || {{IPA|ɲ}} |
||
|-align="center" |
|-align="center" |
||
|align="right"|Описание на произношението: || '''а'''гне || '''б''' || '''ц''' || '''ч''' || '''д''' || [[английски език|англ.]] '''''th'''e'' || '''е''' || ≈к'''ъ'''ща || '''ф''' || '''г''' ||[[Място на учленение на съгласните#Съучленение|палатализирано (онебнено)]] '''г''' ('''г<sup>ь</sup>''') || англ. '''h''' || '''и''' || '''й''' || '''к''' || '''л''' || [[Полски език|полско]] '''Ł''' (≈'''''уъ''''') || '''м''' || '''н''' || палат. '''н''' ('''н<sup>ь</sup>''') |
|align="right"|Описание на произношението: || '''а'''гне || '''б''' || '''ц''' || '''ч''' || '''д''' || [[английски език|англ.]] '''''th'''e'' || '''е''' || ≈к'''ъ'''ща || '''ф''' || '''г''' ||[[Място на учленение на съгласните#Съучленение|палатализирано (онебнено)]] '''г''' ('''г<sup>ь</sup>''') || англ. '''h''' || '''и''' || '''й''' || '''к''' || '''л''' || [[Полски език|полско]] '''Ł''' (≈'''''уъ''''') || '''м''' || '''н''' || палат. '''н''' ('''н<sup>ь</sup>''') |
||
|} |
|} |
||
</center> |
</center> |
||
| Ред 113: | Ред 113: | ||
== Граматика == |
== Граматика == |
||
В албанския език има два рода – мъжки и женски. При прилагателните родът се отбелязва чрез '''i''' или '''e''' пред думата, като в някои случаи се добавя '''-е''' като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. [[Балкански езиков съюз]], определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, bur'''i''' – „мъжът“; grua – „жена“; grua'''ja''' – „жената“. |
В албанския език има два рода – мъжки и женски. При прилагателните родът се отбелязва чрез '''i''' или '''e''' пред думата, като в някои случаи се добавя '''-е''' като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. [[Балкански езиков съюз]], определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, bur'''i''' – „мъжът“; grua – „жена“; grua'''ja''' – „жената“. |
||
Версия от 10:43, 6 януари 2018
| Албански език Gjuha shqipe | |
| Страна | Албания, Сърбия, Република Македония и други |
|---|---|
| Говорещи | 6 000 000[1] |
| Писменост | латиница, Албанска азбука |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски Албански езициТоскски албански Албански | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Албания Косово
регулатор= --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | sq |
| ISO 639-2 | sqi |
| ISO 639-3 | ALN, AAE, AAT ALS, ALN, AAE, AAT |
| Албански език в Общомедия | |
Алба̀нският езѝк (на албански: shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия. Двата основни албански говора са Геги и Тоски.
Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.
История
Влияние на латинския език
Латинският език влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед Ерней Копитар. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в. пр. Хр. до VI-VII в. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.[2] Условно те могат да се отнесат към две основни категории – стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:
- Промяна /au/ > /a/: aurum > ar „злато“; gaudium > gaz „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като causa > kafshë „животно“; laudis > lavd „похвала“.
- Промяна /o/ > /e/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *nos > алб. ne „ние“; ИЕ *ok^tot > алб. tetë „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: pomum > pemë „дърво“; hora > herë „време“.
- Изпадане на съгласна d/b/t между гласни (както в наследените от индоевропейския праезик лексеми): cubitus > kut „лакът“; medicus > mjek „лекар“; paludem (palus) > pyll „гора“, румън. pădure. Това изпадане не се наблюдава в латинските заемки от по-късен период: paganus > i pëganë/i pëgërë ‘езически’; plaga > plagë ‘рана’ и др.
- Палатализация на латинските съчетания /ti-/, /di-/, /ki-/ > /s/, /z/, /q/: vitius > ves „грях“; ratio > arësye „разум“; radius > rreze „лъч“; facies > faqe „лице“; socius > shoq „съпруг“ (румън. soţ).
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен романски език, като: bujk ‘земеделец’ < bubulcus; skift ‘ястреб’ < accipiter; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shullë ‘кучешко грозде’ < solanum и други.[3] Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: bekoj „благославям“ < benedicere; gjel „петел“ < gallus; gjymtyrë „става“ < iunctūra; mjek „лекар“ < medicus; shërbej „слугувам“ < servire; shpërej „надявам се“ < sperare.[4] Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в. пр. Хр. като cingula > qingëlë „колан, пояс“; vetus (veteris) > vjetër „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *cingla > рум. chinga „колан, пояс“; veteranus > румън. batrân „стар“.
Латинските заемки в албански по области
- общество: fqinj „съсед“ < vicinus; fshat „село, провинция“ < fossatum (румън. sat); gjyk „съдилище“ < iudex (iudicem); këshill „съвет“ < consilium; kuvënd „среща“ < conventum (рум. cuvînt ‘дума’); ligj „закон“ < lex (legem); luftë „война“ < lucta (рум. luptă); mbret „цар“ < imperator; mjek „лекар“ < medicus; popull „народ“ < populus (рум. popor); qytet „град“ < civitas (рум. cetate).
- религия: agjërim „пост“ < ieiunare; fat „съдба“ < fatum; lter „олтар“ < altare; engjëll „ангел“ < angelus (рум. înger); bekoj „благославям“ < benedicere; krishtenë/krishterë „християнски“ < christianus; festë „празник“ < festum; perëndi „бог“ < parens (parentem); kryq „кръст“ < crux (crucis); klishë/kishë „църква“ < ecclesia; kunguem „комкам се“ < communicare; ipeshkv „епископ“ < episcopus; mrekule „чудо“ < miraculum; përrallë „притча“ < parabola; rrëfej „изповядвам се“ < profiteor; ungjill „евангелие“ < evangelium; mallkoj „проклинам“ < maledicere; meshë „служба“ < missa; munëg/murg „монах“ < monacus; mëkat „грях“ < peccatum; pëganë/pëgërë „езически“ < paganus; ves „грях“ < vitius; rshaj „Петдесетница“ < Rosaliae; Kërshëndella „Коледа“ < Christi natalia.
- семейство: mik „приятел“ < amicus; anmik/armik „неприятел“ < inimicus; krushk „сват“ < consocer; kumptër „кум“ < compater; kunat „шурей, девер“ < cognatus; martoj „женя се“ < maritare; prind „родител“ < parens (parentem); shoq „съпруг“ (румън. soţ) < socius.
- селско стопанство: bujk „земеделец“ < bubulcus; ftua „дюля“ < cydonium; grurë/grunë „пшеница“ < granum; pemë „дърво“ < pomum; qiqer „леблебия“ < cicer; shullë „кучешко грозде“ < solanum.
- части на тялото: faqe „лице“ < facies; gjymtyrë „става“ < iunctūra; kofshë „бедро“ < coxa (рум. coapsă); kut ‘лакът’ < cubitus; plagë ‘рана’ < plaga; shprinë ‘гръбнак’ < spina; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shtat ‘тяло’ < status
- животни: kafshë ‘животно’ < causa; buall ‘бивол’ < bubalus (рум. bour); gjel ‘петел’ < gallus; kale/kuaj/këbaj ‘кон’ < caballus (рум. cal); lepur ‘заек’ < lepus (leporem); peshk ‘риба’ < piscis; qen ‘куче’< canis; viç ‘теле’ < vitulus; iriq "таралеж" < ericius.
- време: bisteku ‘високосен’ < bissextus; herë ‘време’ < hora; shekull ‘век’ < saeculum; verë ‘лято’ < ver.
- природа: ajër ‘въздух’ < aria; qiell ‘небе’ < caelum (рум. cer); rreze ‘лъч’ < radius.
- числа: katër ‘четири’ < quattuor; qind ‘сто’ < centum.
- бит: arkë ‘ковчег’ < arca; dëm ‘щета’ < damnum; femëror ‘женски’ < femininum; fill ‘конец’ < filum; furrë ‘печка’ < furnus; këngë ‘песен’ < canticum; kështjellë ‘замък’ < castellum; peshë ‘тегло’ < pensum; qelq ‘чаша’ < calix (calicis); rrjetë ‘мрежа’ < rete; rrotë ‘колело’ < rota; shalë ‘седло’ < sella; shëgjetë ‘стрела’ < sagitta; shtëpi ‘къща’ < hospitum; shtrat ‘легло’ < stratum.
- качества: gjelbër ‘зелен’ < galbinus ‘жълт’; ngusht ‘тесен’ < angustus; pak ‘малък’ < paucus; rrallë ‘рядък’ < rarus; shkretë ‘пуст’ < secretus; shurdh ‘глух’ < sordus; shpesh ‘чест’ < spissus; verbë ‘сляп’ < orbus; verdhë ‘жълт’ < viridis ‘зелен’; vjetër ‘стар’ < veteris.
- действия: dëshiroj ‘желая’ < desiderare; dëshmoj ‘свидетелствам’ < testimoniare; dhuroj ‘дарявам’ < donare; kundërshtoj ‘противореча’ < contrastare; mbuloj ‘покривам’ < velare; ngarkoj ‘товаря’ < caricare; ngjyroj ‘оцветявам’ < ungere; ngushëlloj ‘съчувствам” < consolare; notoj ‘плувам’ < natare; shruaj ‘пиша’ < scribere; shkundaj ‘разтърсвам’ < excutere; shërbej ‘слугувам’ < servire; shpërej ‘надявам се’ < sperare; shpëtoj ‘спасявам’ < expeditare.
- отвлечени понятия: arësye ‘разум’ < ratio; gaz ‘радост’ < gaudium; lavd ‘похвала’< laudus; pushtet ‘власт’ < podestas; shëndet ‘здраве’ < sanitas; short ‘жребий’ < sortem; tmerr ‘ужас’ < timor; turp ‘срам’ < turpis; vepër ‘работа’ < opera; vërteta ‘истина’ < veritas; vullnet ‘воля’ < voluntas; vrer ‘жлъч’ < venenum.
- служебни думи: akoma ‘още’ < eccu modo (рум. acumă); kundër ‘срещу’ < contra; ndër ‘между’ < inter; për ‘за’ < per.
Влияние на славянските езици
В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: gati ‘готово’, patkua ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: gjobë ‘глоба’; grusht ‘юмрук’; gozhdë ‘гвоздей’; kyç ‘ключ’; Korça ‘Корча’ < Горица, koritë ‘корито’, kosh ‘кош’, lakmi ‘скъперничество, лакомия’, lopatë ‘лопата’, nevojë ‘нужда’ < неволя, padis ‘обвинявам’ < на-падам, pijanec ‘пияница’, robi ‘затворник’ < роб, trup ‘труп’, zakon ‘обичай’, jug <юг и др.[5]
Влияние на балканския субстрат
В албански и румънски се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. балкански субстрат. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII в. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: abur-avull ‘пара’; brad-breth ‘елха’; bucuros-bukurë ‘хубав’; cursă-kurthë ‘капан’; fărimă-thërimë ‘троха’; ghimpe-gjëmp ‘трън’; ghiuj-gjysh ‘старец’; măgură-magulë ‘могила’[6]; mal ‘бряг’-mal ‘планина’, majë ‘височина’; mazăre-modhullë (modhë) ‘грах’; mânz-mës ‘жребче’; mătură-mettulë ‘метла’[7]; mugur-mugull ‘пъпка’; negură-negulj ‘мъгла’[8]; năpârcă-nepërke ‘пепелянка’[9]; pîrîu-përrua ‘ручей’; rânză-rrëndës ‘търбух’; scrum-shkrum ‘пепел’; searbăd-tharpëd ‘безвкусен’; sâmbure-thëmbull ‘костилка’; spânz-spëndër ‘кукуряк’; străgheaţă-shtrëngatë ‘киша’; ţarc-thark ‘кошара’; traistă-trastë ‘чанта’; viezure-vjedhullë ‘борсук’; zară-dhallë ‘мътеница’ и др.
Писмени паметници
Най-старият албански текст е от 1462 г (Formula e pagëzimit „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, „Мешари“ [1], е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана.
Класификация
Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през 50-те години на 19 век. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език (илирийски, тракийски или дако-мизийски) произлиза съвременният албански език.
Сравнение на албански с други индоевропейски езици
| албанска дума | превод | праалбанска форма | индоевропейска форма | сродни индоевропейски форми |
|---|---|---|---|---|
| bardhë | бял | *barða- | *bherHg^-o- | гот. bairhts ‘светъл’ |
| kashtë | сламка | *kalś-tā | *kol-s- | старобълг. класъ |
| motër | сестра | *mātri- | *meh2-tr- | старогр. μήτηρ, староинд. mātar- ‘майка' |
| fjalë | дума | *feln- | *spel(H)-en-eh2 | ст.в.нем. spel ‘реч’ |
| vjet | година | *uet- | *uet-os | старогр. ἔτος ‘година’ |
| ndaj | разделям | *n-dai- | *dh2-eie- | староинд. dayate ‘разделя’ |
| ndrydh | навяхвам | *n-truð- | *tru-d- | старобълг. троудити ‘натоварвам’ |
| njesh | натискам | *n-gneś- | *gnes- | старобълг. гнести ‘натискам’, ст.в.нем. knetan ‘меся’ |
| nëm/nam | проклятие | *nam- | *nom-os | старогр. νóμος ‘закон’ |
Съвременна писменост
Албанската азбука се основава на латиницата, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет буквосъчетания, използващи се за предаване на някои присъщи звуци. До 1908 г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват кирилицата, гръцката или арабската азбука.
| Буква: | A | B | C | Ç | D | Dh | E | Ë | F | G | Gj | H | I | J | K | L | Ll | M | N | Nj |
| МФА (звук): | a | b | t͡s | t͡ʃ | d | ð | ɛ | ə | f | ɡ | ɟ | h | i | j | k | l | ɫ | m | n | ɲ |
| Описание на произношението: | агне | б | ц | ч | д | англ. the | е | ≈къща | ф | г | палатализирано (онебнено) г (гь) | англ. h | и | й | к | л | полско Ł (≈уъ) | м | н | палат. н (нь) |
| Буква: | O | P | Q | R | Rr | S | Sh | T | Th | U | V | X | Xh | Y | Z | Zh |
| МФА (звук): | ɔ | p | c | ɾ | r | s | ʃ | t | θ | u | v | d͡z | d͡ʒ | y | z | ʒ |
| Описание на произношението: | котка | п | палат. к (кь) | едноударно р | трептящо р | с | ш | т | англ. thin | у | в | дз | дж | немско über | з | ж |
Граматика
В албанския език има два рода – мъжки и женски. При прилагателните родът се отбелязва чрез i или e пред думата, като в някои случаи се добавя -е като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. Балкански езиков съюз, определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, buri – „мъжът“; grua – „жена“; gruaja – „жената“.
Източници
- ↑ Гег 2 779 246 + тоск 2 980 000 + арберше 80 000 + арванитски 150 000 = 5 989 246. (Ethnologue, 2005)
Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International. Online version: http://www.ethnologue.com/. - ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
- ↑ Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.
- ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
- ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870
- ↑ Шаблон:Бг етим4 Връзката със слав. *mogyla не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
- ↑ Не е изяснена връзката със слав. *metьla ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
- ↑ Не е изяснена връзката с лат. nebula.
- ↑ Не е изяснена връзката с лат. vipera.