Хърватска куна: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
'''Хърватската куна''' ({{lang-hr|Hrvatska kuna}}) е [[парична единица|паричната единица]] на [[Хърватия]] в периода 1941-1945 година и от 30 май 1994 година. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.<ref name="Monetiibanknoti.com">[http://croatia.monetiibanknoti.com/ Хърватска куна] // Monetiibanknoti.com {{икона|bg}}</ref> |
'''Хърватската куна''' ({{lang-hr|Hrvatska kuna}}) е [[парична единица|паричната единица]] на [[Хърватия]] в периода 1941-1945 година и от 30 май 1994 година. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.<ref name="Monetiibanknoti.com">[http://croatia.monetiibanknoti.com/ Хърватска куна] // Monetiibanknoti.com {{икона|bg}}</ref> |
||
==История== |
== История == |
||
По времето на [[Римска империя|Римската империя]] в провинциите на [[Горна Панония|Горна]] и [[Долна Панония]] (днес [[Унгария]] и областта [[Славония]]), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от [[Белка|белки]] (''Martes''). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко [[Славянски народи|славянски]] държави, най-вече в [[Киевска Рус]] и неговите наследници до началото на [[15 век|15-ти век]]. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През [[Средновековие]]то, много чужди валути са били използвани на територията на [[Хърватия]], но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до [[1018]] година. Между [[1260]] г. и [[1380]] г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена [[белка]]. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.<ref name="Valutnikursove.com">[http://valutnikursove.com/harvatska-kuna/ Хърватска куна] // Valutnikursove.com {{икона|bg}}</ref> |
По времето на [[Римска империя|Римската империя]] в провинциите на [[Горна Панония|Горна]] и [[Долна Панония]] (днес [[Унгария]] и областта [[Славония]]), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от [[Белка|белки]] (''Martes''). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко [[Славянски народи|славянски]] държави, най-вече в [[Киевска Рус]] и неговите наследници до началото на [[15 век|15-ти век]]. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През [[Средновековие]]то, много чужди валути са били използвани на територията на [[Хърватия]], но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до [[1018]] година. Между [[1260]] г. и [[1380]] г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена [[белка]]. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.<ref name="Valutnikursove.com">[http://valutnikursove.com/harvatska-kuna/ Хърватска куна] // Valutnikursove.com {{икона|bg}}</ref> |
||
Идеята за куната се възражда отново през [[1939]] година, когато [[Хърватска бановина]], тогава в пределите на [[Кралство Югославия|Югославската монархия]], планира да издаде своя валута.<ref name="Valutnikursove.com" |
Идеята за куната се възражда отново през [[1939]] година, когато [[Хърватска бановина]], тогава в пределите на [[Кралство Югославия|Югославската монархия]], планира да издаде своя валута.<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
През [[1941]] година, когато Хърватското революционно движение „[[Усташа - Хърватско революционно движение|Усташа]]“ формира [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до [[1945]] година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на [[Социалистическа федеративна република Югославия]].<ref name="Valutnikursove.com" |
През [[1941]] година, когато Хърватското революционно движение „[[Усташа - Хърватско революционно движение|Усташа]]“ формира [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до [[1945]] година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на [[Социалистическа федеративна република Югославия]].<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
Настоящата куна е въведена на [[30 май]] [[1994]] година, слагайки началото на преходния период от [[хърватски динар]] към куна, който приключва на [[31 декември]] [[1994]] година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.<ref name="Valutnikursove.com" |
Настоящата куна е въведена на [[30 май]] [[1994]] година, слагайки началото на преходния период от [[хърватски динар]] към куна, който приключва на [[31 декември]] [[1994]] година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на [[Австро-Унгария]] и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.<ref name="Valutnikursove.com" |
Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на [[Австро-Унгария]] и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
В самопровъзгласилата се [[Република Сръбска Крайна]] не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до [[1995]] година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.<ref name="Valutnikursove.com" |
В самопровъзгласилата се [[Република Сръбска Крайна]] не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до [[1995]] година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
Първоначално хърватската куна е била обвързана с [[Германска марка|германската марка]], а по-късно с [[евро]]то. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.<ref name="Valutnikursove.com" |
Първоначално хърватската куна е била обвързана с [[Германска марка|германската марка]], а по-късно с [[евро]]то. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
==Банкноти и монети== |
== Банкноти и монети == |
||
===Банкноти=== |
=== Банкноти === |
||
Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.<ref name="Monetiibanknoti.com" |
Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.<ref name="Monetiibanknoti.com"/> |
||
{|class="wikitable" style="font-size: 90%" |
{|class="wikitable" style="font-size: 90%" |
||
Ред 146: | Ред 146: | ||
|} |
|} |
||
===Монети=== |
=== Монети === |
||
Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.<ref name="Monetiibanknoti.com" |
Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.<ref name="Monetiibanknoti.com"/> Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на [[латински език]] (през четните години).<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През [[2001]] година [[Хърватска народна банка|Хърватската народна банка]] заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.<ref name="Valutnikursove.com" |
Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През [[2001]] година [[Хърватска народна банка|Хърватската народна банка]] заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.<ref name="Valutnikursove.com"/> |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
==Външни препратки== |
== Външни препратки == |
||
*[http://www.hnz.hr/ Сайт на Хърватската народна банка] {{икона|hr}} {{икона|en}} |
* [http://www.hnz.hr/ Сайт на Хърватската народна банка] {{икона|hr}} {{икона|en}} |
||
{{Европейски валути}} |
{{Европейски валути}} |
Версия от 10:32, 1 август 2018
Хърватска куна Hrvatska kuna ((hr)) | |
Файл:Hrvatska kuna.png Монета от 1 хърватска куна | |
ISO 4217 | |
---|---|
Код | HRK |
Деноминации | |
Разделение | Хърватска липа |
Банкноти | 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000 куни |
Монети | 1, 2, 5, 10, 20, 50 липа, 1, 2, 5, 25 куни |
Демография | |
Въвеждане | 30 май 1994 г. |
Извеждане | 31 декември 2022 г. |
Приемник | евро[1] |
Страна | Хърватия |
Издател | |
Централна банка | Хърватска народна банка |
Допълнителна информация | |
Курс | BGN EUR USD |
Този шаблон показва последните данни, преди тази валута да бъде изведена от употреба. | |
Хърватска куна Hrvatska kuna ((hr)) в Общомедия |
Хърватската куна (Шаблон:Lang-hr) е паричната единица на Хърватия в периода 1941-1945 година и от 30 май 1994 година. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.[2]
История
По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15-ти век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.[3]
Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.[3]
През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.[3]
Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.[3]
Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.[3]
В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.[3]
Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.[3]
Банкноти и монети
Банкноти
Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.[2]
Банкноти в обращение от 28 декември 2009 година | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Изображение | Стойност | Размери | Основен цвят | Описание | Дата на | |||||||
Лице | Гръб | Лице | Гръб | отпечатване | пускане в обращение | |||||||
5 куни | 122 × 61 мм | зелен | Фран Кръсто Франкопан и Петър Зрински |
Крепост в старият град Вараждин | 7 март 2001 | 9 юли 2001 | ||||||
10 куни | 126 × 63 мм | зелен | Юрай Добрила | Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун | 7 март 2001 | 18 юни 2001 | ||||||
20 куни | 130 × 65 мм | червен | Граф Йосип Елачич | Твърдината Елтц във Вуковар и Вучедолския гълъб |
7 март 2001 | 16 август 2001 | ||||||
50 куни | 134 × 67 мм | син | Иван Гундулич | Старият град Дубровник | 7 март 2002 | 25 ноември 2002 | ||||||
100 куни | 138 × 69 мм | червеникаво-кафяв | Иван Мажуранич и Башчанската плоча | Катедралата „Св. Вит“ в Риека | 7 март 2002 | 3 юни 2002 | ||||||
200 куни | 142 × 71 мм | кафяв | Степан Радич | Стара сграда на военното командване Твърджа, край Осиек | 7 март 2002 | 12 август 2002 | ||||||
500 куни | 146 × 73 мм | маслинено зелено | Марко Марулич | Диоклецияновата палата в град Сплит | 31 октомври 1993 | 31 май 1994 | ||||||
1000 куни | 150 × 75 мм | синкаво-сив | Анте Старчевич | Статуята на крал Томислав и Загребската катедрала | 31 октомври 1993 | 31 май 1994 | ||||||
10 куни | 126 × 63 мм | зелен | Юрай Добрила | Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун | 30 май 2004 | 24 май 2004 |
Монети
Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.[2] Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).[3]
Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.[3]
Източници
Външни препратки
- Сайт на Хърватската народна банка ((hr)) ((en))
|