Тръпкова галерия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
това може и е след 1944? |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на [[изкуство]]то, често водени от поета [[Гео Милев]], и на лекции по [[история на изкуството]], четени от живописеца и изкуствовед [[Антон Митов]]. Първата школа по българско [[танц]]ово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия.<ref name="ЕИИБ"/> |
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на [[изкуство]]то, често водени от поета [[Гео Милев]], и на лекции по [[история на изкуството]], четени от живописеца и изкуствовед [[Антон Митов]]. Първата школа по българско [[танц]]ово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия.<ref name="ЕИИБ"/> |
||
На етажите над Тръпковата галерия видният хирург в София доктор [[Наум Пасхов]] отваря частна хирургическа клиника |
На етажите над Тръпковата галерия видният хирург в София доктор [[Наум Пасхов]] отваря частна хирургическа клиника.<ref name="Изчезваща София">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://fadingsofia.rcss.eu/house/94/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F | заглавие= Старата Тръпкова галерия |достъп_дата = 2018-12-28 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Изчезваща София |език= |цитат= }}</ref> |
||
След 1944 г. залата е превърната в [[скулптура|скулптурно]] ателие на [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]], до реституцията на сградата през 1992 г.<ref name="ЕИИБ">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref> |
След 1944 г. залата е превърната в [[скулптура|скулптурно]] ателие на [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]], до реституцията на сградата през 1992 г.<ref name="ЕИИБ">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref> |
Версия от 12:16, 28 декември 2018
Тръпковата галерия е името, под което остава в историята първата художествена галерия, открита в София, на адрес „Аксаков“ №18. Създадена е през 1910 г. от художника и декоратор Тръпко Василев и просъществувала до 1944 г. с прекъсване между 1928 и 1931 г.[1] Сградата е проектирана от известните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов.[2]
Василев създава галерията, воден от мечтата си да даде поле на изява на всички художници, които желаят да изложат творбите си, и въпреки недоброто си материално положение издържа галерията в продължение на много години. Много художници, добили междувременно и впоследствие национална известност и значимост, са излагали творбите си в Тръпковата галерия. Измежду тях са Никола Танев, Иван Милев, Константин Щъркелов, Борис Михайлов, Александър Мутафов, Никола Маринов, Жорж Папазов. Самият Василев прави свои изложби там до 1922 г.[1]
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на изкуството, често водени от поета Гео Милев, и на лекции по история на изкуството, четени от живописеца и изкуствовед Антон Митов. Първата школа по българско танцово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия.[1]
На етажите над Тръпковата галерия видният хирург в София доктор Наум Пасхов отваря частна хирургическа клиника.[2]
След 1944 г. залата е превърната в скулптурно ателие на Националната художествена академия, до реституцията на сградата през 1992 г.[1]
В 2013 година с финансиране от собствениците и личен труд на внучката на доктор Пасхов фасадата на зданието е обновена, като са запазени изцяло автентичните ѝ елементи.[2]