Антон Митов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година; козметични промени
годината е изрично указана върху платното от самия автор...
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|художника|лекаря|Андон Митов}}
{{друго значение|художника|лекаря|Андон Митов}}
{{Художник|име=Антон Митов|характеристика=български художник и критик|картинка=Антон-Митов-автопортрет.jpg|описание=Автопортрет, 1921|подпис=|подпис_ширина=|подпис_текст=|рождено_име=|роден-място=[[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]|починал-място=[[София]], [[България]]|националност={{BUL}}|стил=|академия=Академия за изящни изкуства във [[Флоренция]]|учител=проф. [[Джузепе Чаранфи]]|направление=|работил=|творби=|патрон=|повлиян=|повлиял=|награди=|уебсайт=|общомедия=Anton Mitov}}
{{Художник
| име = Антон Митов
| рождено_име =
| характеристика = български художник и критик
| картинка = Антон-Митов-автопортрет.jpg
| описание = Автопортрет
| роден-място = [[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = проф. [[Джузепе Чаранфи]]
| академия = Академия за изящни изкуства във [[Флоренция]]
| направление =
| патрон =
| работил =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| награди =
| подпис =
| подпис_ширина =
| подпис_текст =
| уебсайт =
| общомедия = Anton Mitov
}}


'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918).
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918).

Версия от 13:06, 16 януари 2019

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
български художник и критик
Автопортрет, 1921
Автопортрет, 1921
Роден
Починал
20 август 1930 г. (68 г.)
Националност България
АкадемияАкадемия за изящни изкуства във Флоренция
проф. Джузепе Чаранфи
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография

„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1][2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма у нас, автор на учебници и директор на прогимназия[3]

В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.

Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Анатон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картини

Портрет на княз Фердинанд, 1891
  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Източници

  1. Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“
  2. Антон Митов (1862 – 1930 г.) // Художествена галерия Стара Загора. Посетен на 5 март 2018.
  3. Панов, Бойко. Представят рода Митови в НХГ // Сега. 5 юли 2001. Посетен на 5 март 2018.

Външни препратки