Галичица: Разлика между версии
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (7) редактирано с AWB |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| изглед = Galichitsa.jpg |
| изглед = Galichitsa.jpg |
||
| изглед-описание = Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“ |
| изглед-описание = Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“ |
||
| карта = |
| карта = Северна Македония |
||
| местоположение = {{ |
| местоположение = {{Северна Македония}}<br/>{{Албания}} |
||
| част-от = |
| част-от = |
||
| връх = [[Магаро]] |
| връх = [[Магаро]] |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Файл:Galicica-viewfromKorita.JPG|мини|250п|Галичица, гледана от „Корита“]] |
[[Файл:Galicica-viewfromKorita.JPG|мини|250п|Галичица, гледана от „Корита“]] |
||
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[ |
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Северна Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Северна Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref> |
||
На брега на Охридското езеро се намира манастирът [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]], основан около 900 г. от [[Наум Преславски]]. |
На брега на Охридското езеро се намира манастирът [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]], основан около 900 г. от [[Наум Преславски]]. |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Биологично разнообразие == |
== Биологично разнообразие == |
||
Галичица се отличава с много богат [[Растения|растителен]] и [[Животни|животински]] свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на |
Галичица се отличава с много богат [[Растения|растителен]] и [[Животни|животински]] свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Северна Македония, а други са местни [[ендемичен вид|ендемични видове]]. |
||
Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|видове]] растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити. |
Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|видове]] растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити. |
||
Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на |
Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Северна Македония. |
||
== Други == |
== Други == |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на |
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на Северна Македония'', Пътеводител, София, 1998. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 12:24, 18 февруари 2019
Галичица | |
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“ | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Северна Македония Албания |
Най-висок връх | Магаро |
Надм. височина | 2254 m |
Подробна карта | |
Галичица в Общомедия |
Галичица е планина в югозападната част на Северна Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.[1]
На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.
География
Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува (Суха) гора. Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].
Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).
Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.
Биологично разнообразие
Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Северна Македония, а други са местни ендемични видове.
Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.
Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Северна Македония.
Други
По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.
Литература
- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Северна Македония, Пътеводител, София, 1998.
Бележки
- ↑ а б Природно наследство на Северна Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА
- ↑ Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк "Галичица"
- ↑ Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
- ↑ Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики
Външни препратки
- Официален сайт на село Елшани – на английски