Франк Томпсън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 32: Ред 32:
[[Файл:Grave of Frank Thompson in Litakovo, Bulgaria.jpg|мини|ляво|200п|Гробът на майор Томсън]]
[[Файл:Grave of Frank Thompson in Litakovo, Bulgaria.jpg|мини|ляво|200п|Гробът на майор Томсън]]


'''Уилям Франк Томпсън''' ({{lang-en|William Frank Thompson}}) е [[Великобритания|британски]] [[офицер]], [[майор]]. Офицер за свръзка между Британската армия и [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]] в [[България]] по време на [[Втората световна война]].
'''Уилям Франк Томпсън''' ({{lang|en|William Frank Thompson}}) е [[Великобритания|британски]] [[офицер]], [[майор]]. Офицер за свръзка между Британската армия и [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]] в [[България]] по време на [[Втората световна война]].


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 21:50, 26 февруари 2019

Франк Томпсън
William Frank Thompson
британски офицер
Роден
Починал
10 юни 1944 г. (23 г.)

Националност Великобритания
Учил вНю Колидж
Военна служба
Званиемайор
ПрякорЛорънс Български
Години1939 – 1944
Служил на Великобритания
НОВА
Род войскиПартизанско движение в България
ВойниВтора световна война
БиткиБитка при Батулия
Братската могила в Литаково с гроба на майор У. Ф. Томсън
Гробът на майор Томсън

Уилям Франк Томпсън (на английски: William Frank Thompson) е британски офицер, майор. Офицер за свръзка между Британската армия и НОВА в България по време на Втората световна война.

Биография

Роден е на 17 август 1920 г. в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от семейство с леви политически възгледи. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.

На 25 януари 1944 г. майор Франк Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). След гибелта на майор Дейвис, обособява отделна британска мисия Claridges в състав: майор Франк Томпсън, сержант Кенет Скот, сержант Джон Уокър и сержант Ник Мървин (Монро). През май 1944 г. мисията е включена в състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Получава сведения за структурата и състава на НОВА и ОФ. Въоръжава няколко български партизански подразделения. [1]

Участва в боен поход на Втора софийска народоосвободителна бригада от Югозападна към Северозападна България. На 23 май 1944 г. бригадата води битка с българска армейска част и жандармерия при с. Батулия. При боя в местността „Марина мъртвина“ част от партизаните загиват. Майор Франк Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбов.[2]

Памет

На майор Франк Томпсън е наименувано образуваното след войната село Томпсън. На мястото на залавянето му е изграден негов бюст-паметник. Улица в с. Литаково носи неговото име. През 1970-те години е препогребан в Братската могила в местността Калето край с. Литаково, наред със загинали по време на Съпротивителното движение в България 72 партизани и ятаци от Партизанска бригада „Чавдар“ и Втора софийска народоосвободителна бригада.

Паметник за битката при с. Батулия

Сред погребаните са партизаните: канадецът сержант Ник Марвин (Монро), червеноармеецът Иван Валчук (Ванюша), сърбинът Стефан Радович и арменката Армина Разгладнян (Саша). [3].

Литература

Източници

  1. Котева А., Котев К., Британското разузнаване в България, С., 2003, с. 138 – 141
  2. Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с.148
  3. http://www.novazora.net/2010/issue23/story_07.html