Антон Митов: Разлика между версии
м да де, лекаря |
категория |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
[[Категория:Български художници|Митов, Антон]] |
[[Категория:Български художници|Митов, Антон]] |
||
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН|Митов, Антон]] |
|||
Версия от 11:49, 10 май 2007
- За лекаря вижте Андон Митов.
| Антон Митов | |
| български художник | |
 | |
| Роден |
Ески Заара, днес България |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил във | Флорентинска академия за изящни изкуства |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Митов |
| Антон Митов в Общомедия | |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, преспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."Балканска зора" и още десетина години във в. "Вечерна поща", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).
Известни картини
- "Връщане от гроздобер" (1893) (Национална художествена галерия)
- "Пазар на грозде в Евксиногад край Варна" (1893) (Национална художествена галерия)
- "Златар на Софийския пазар" (1898)
- "Из Софийския пазар" (1899)
- "Група селяни на пазар в София" (1903) (Национална художествена галерия)
- "Група селянки на пазар в Силистра" (1913) (Национална художествена галерия)
- "Пазар на зеленчуци и грънци" в София (1917)
- "Майка и син на пазар за дърва в София" (1920) (Национална художествена галерия)
- "Портрет на Радул Канели" (1898) (Национална художествена галерия)
- "Портрет на Иван Мърквичка" (1908) (Национална художествена галерия)
- "Автопортрет" (1921) (Национална художествена галерия)
Първи морски пейзажи в българската живопис
- "Варненско пристанище" (1892)
- "Варненски бряг" (1894)
- "Варненско море" (1895)Национална художествена галерия]])