География на Киргизстан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Територията на Киргизстан е разположена в пределите на Тяншанската нагъната област, геосинклиналното развитие на която е завършило окончателно в края на палеозоя. Настъпилия след това етап на относително спокойно платформено развитие в края на палеогена и началото на неогена бил прекаснат от интензивни тектонски движения, продължаващи и понастоящем и обуславящи високопланинския релеф на страната. Различават се раннокаледонска (ордовик – долен силур) нагъната система в Северен Тяншан и херцинска система в Среден и Южен Тяншан, разделени със зони от дълбочинни разломи. Каледонидите в Северен Тяншан се разкриват в хребетите: [[Заилийски Алатау]], [[Кунгей Алатау]], [[Терскей Алатау]], [[Киргизки хребет|Киргизки]], [[Таласки Алатау]], [[Джумгалтау]], [[Сусамиртау]], херцинидите в Среден Тяншан изграждат хребетите: [[Сариджаз]], [[Куйлютау]], [[Джетим]], [[Молдотау]], [[Акшийрак]] (Западен), [[Чаткалски хребет|Чаткалски]] и др., а херцинидите в Южен Тяншан – [[Инилчектау]], [[Борколдой]], [[Атбаши]], [[Какшаал Тоо]], [[Фергански хребет|Фергански]], [[Алайски хребет|Алайски]] и [[Туркестански хребет|Туркестански]]. Междупланинските падини са запълнени с мощни мезозойски и кайнозойски, предимно континентални наслаги. В строежа на каледонидите в Северен Тяншан участват долнопалеозойски епи- и миогеосинклинални нагънати комплекси, разположени върху байкалска основа, а също големи блокове от по-древни протерозойски структури. Херцинският структурен етаж е изграден предимно от континентални седименти и вулканогенни епигеосинклинални орогенни комплекси. Характерни са следите от мощния каледонски гранитоиден магматизъм. Фундаментът от палеозойски теригенни и карбонатни пластове, типични за Среден Тяншан, образуват основно дорифейските гнайси, рифейските гпанитоиди и порфирити. Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широко развитие на нагънати, а на места покривни структури. Отделни геосинклинални пропадания в тези системи са били заложени вранния силур, завършил развитието си по различно време и съществено се различават помежду си по състава изпълващ техния вулканогенно-седиментен слой.<ref name="bse"></ref>
Територията на Киргизстан е разположена в пределите на Тяншанската нагъната област, геосинклиналното развитие на която е завършило окончателно в края на палеозоя. Настъпилия след това етап на относително спокойно платформено развитие в края на палеогена и началото на неогена бил прекаснат от интензивни тектонски движения, продължаващи и понастоящем и обуславящи високопланинския релеф на страната. Различават се раннокаледонска (ордовик – долен силур) нагъната система в Северен Тяншан и херцинска система в Среден и Южен Тяншан, разделени със зони от дълбочинни разломи. Каледонидите в Северен Тяншан се разкриват в хребетите: [[Заилийски Алатау]], [[Кунгей Алатау]], [[Терскей Алатау]], [[Киргизки хребет|Киргизки]], [[Таласки Алатау]], [[Джумгалтау]], [[Сусамиртау]], херцинидите в Среден Тяншан изграждат хребетите: [[Сариджаз (хребет)|Сариджаз]], [[Куйлютау]], [[Джетим]], [[Молдотау]], [[Акшийрак]] (Западен), [[Чаткалски хребет|Чаткалски]] и др., а херцинидите в Южен Тяншан – [[Инилчектау]], [[Борколдой]], [[Атбаши]], [[Какшаал Тоо]], [[Фергански хребет|Фергански]], [[Алайски хребет|Алайски]] и [[Туркестански хребет|Туркестански]]. Междупланинските падини са запълнени с мощни мезозойски и кайнозойски, предимно континентални наслаги. В строежа на каледонидите в Северен Тяншан участват долнопалеозойски епи- и миогеосинклинални нагънати комплекси, разположени върху байкалска основа, а също големи блокове от по-древни протерозойски структури. Херцинският структурен етаж е изграден предимно от континентални седименти и вулканогенни епигеосинклинални орогенни комплекси. Характерни са следите от мощния каледонски гранитоиден магматизъм. Фундаментът от палеозойски теригенни и карбонатни пластове, типични за Среден Тяншан, образуват основно дорифейските гнайси, рифейските гпанитоиди и порфирити. Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широко развитие на нагънати, а на места покривни структури. Отделни геосинклинални пропадания в тези системи са били заложени вранния силур, завършил развитието си по различно време и съществено се различават помежду си по състава изпълващ техния вулканогенно-седиментен слой.<ref name="bse"></ref>


== Топография ==
== Топография ==

Версия от 14:39, 11 декември 2019

Карта на Киргизстан

Киргизстан е държава в Централна Азия или в североизточната част на Средна Азия. Площ 199 988 km². Население на 1 януари 2019 г. 6 360 400 души. Столица град Бишкек.

Географско положение, граници, големина

Киргизстан е държава в Централна Азия, разположена предимно в западната и централната част на планинска система на Тяншан. На север граничи с Казахстан (дължина на границата 1242 km), на югоизток – с Китай (1084 km), на юг и югозапас – с Таджикистан (971 km) и на запад – с Узбекистан (1378 km). Обща дължина на границите[1] (само сухоземни) 4675 km. Дължина от запад-югозапад на изток-североизток 1000 km, ширина от север на юг 410 km. В тези си граници заема площ от 199 988 km².[2]

Крайни точки:

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Територията на Киргизстан е разположена в пределите на Тяншанската нагъната област, геосинклиналното развитие на която е завършило окончателно в края на палеозоя. Настъпилия след това етап на относително спокойно платформено развитие в края на палеогена и началото на неогена бил прекаснат от интензивни тектонски движения, продължаващи и понастоящем и обуславящи високопланинския релеф на страната. Различават се раннокаледонска (ордовик – долен силур) нагъната система в Северен Тяншан и херцинска система в Среден и Южен Тяншан, разделени със зони от дълбочинни разломи. Каледонидите в Северен Тяншан се разкриват в хребетите: Заилийски Алатау, Кунгей Алатау, Терскей Алатау, Киргизки, Таласки Алатау, Джумгалтау, Сусамиртау, херцинидите в Среден Тяншан изграждат хребетите: Сариджаз, Куйлютау, Джетим, Молдотау, Акшийрак (Западен), Чаткалски и др., а херцинидите в Южен Тяншан – Инилчектау, Борколдой, Атбаши, Какшаал Тоо, Фергански, Алайски и Туркестански. Междупланинските падини са запълнени с мощни мезозойски и кайнозойски, предимно континентални наслаги. В строежа на каледонидите в Северен Тяншан участват долнопалеозойски епи- и миогеосинклинални нагънати комплекси, разположени върху байкалска основа, а също големи блокове от по-древни протерозойски структури. Херцинският структурен етаж е изграден предимно от континентални седименти и вулканогенни епигеосинклинални орогенни комплекси. Характерни са следите от мощния каледонски гранитоиден магматизъм. Фундаментът от палеозойски теригенни и карбонатни пластове, типични за Среден Тяншан, образуват основно дорифейските гнайси, рифейските гпанитоиди и порфирити. Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широко развитие на нагънати, а на места покривни структури. Отделни геосинклинални пропадания в тези системи са били заложени вранния силур, завършил развитието си по различно време и съществено се различават помежду си по състава изпълващ техния вулканогенно-седиментен слой.[2]

Топография

Връх Дженгиш Чокусу (Пабеда), 7438 метра

Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ надморска височина е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по Ферганската долина, до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.[3] Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига Тяншан доминира пейзажа в страна.[4] От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини.

На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 квадратни километра от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са Исък Кул, Сонгкул и Чатър Кул. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 метра.[5] Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения.[6] Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.[7]

Климат

Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на Евразия.[8] Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.[9] Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°.

Брегът на Исък Кул

Валежните количества също отбелязват големи разлики по места. По високите склонове те достигат до 2000 милиметра годишно, а на западния бряг на Исък Кул те са по-малко от 100 милиметра на година. Страната е предимно слънчева и получава средно 2900 часа слънцегреене на година, макар и в някои долини облачната покривка да е почти постоянна и да няма повече от четири часа ясно време на ден.[8]

Ресурси

Киргизстан е богат на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни – ахат, оникс и др. Златото е основният изкопаем ресурс. Киргизстан има и големи запаси от антимон и въглища, но икономическата обстановка не позволява извличането им в големи мащаби. Има наличие и на други ценни ресурси като живак, калай, волфрам и уран.[10]

Околна среда

Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики.[11] Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите свлачища, лавини и наводнения през 2004 година са приписани на топенето на глетчерите, породено от промените в световния климат.[12] Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано.

Жив свят

Благодарение на високата надморска височина, на която се намира Киргизия, флората в страната е много богата и интересна. Тук са открити над 4000 вида растения. Горите при надморска височина 2000 – 2500 метра са известни с могъщите тяншански ели, подвид на елата Picea schrenkiana. Планинските масиви на височина над 2500 метра са богати на различни видове треви и цветя. Тук се срещат и редките еделвайси, а в горите, степите и ливадите се срещат различни видове гъби.

Речна долина, обрасла с тяншански ели

Животинският свят е представен от около 500 вида гръбначни животни (от тях 335 вида птици и 49 вида риби) и 3000 вида насекоми. В елховите гори на Тян Шан се срещат стада архари, кафяви мечки, марали. Планинските долини са обитавани от лисици, вълци, лалугери, а планинските потоци са богати на пъстърва.

За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизтан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974 г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005 г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници[13].

Барс

Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. Снежният барс е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена[14]. В южната част на страната се среща рядката Ведрица на Едуард (на латински: Fritillaria eduardii), която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул[15].

В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на ЮНЕСКО[16], като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.[17]

Източници

  1. ↑ Kyrgyzstan borders field listing // CIA World Factbook. Посетен на 21 април 2013.
  2. ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Киргизская ССР, т. 12, стр. 156 – 159
  3. ↑ Kyrgyzstan elevation extremes field listing // CIA World Factbook. Посетен на 21 април 2013.
  4. ↑ Природна среда .
  5. ↑ Топография и хидрография .
  6. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  7. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  8. ↑ а б Климат .
  9. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2 – 3
  10. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  11. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  12. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
  13. ↑ Красная книга Кыргызстана // Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики. Посетен на 17 май 2013.
  14. ↑ [www.fergananews.com/articles/7510  Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года] // „Новый Регион – Азия“. Посетен на 17 май 2013.
  15. ↑ Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность. // Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис – Кыргызстан. Посетен на 17 май 2013.
  16. ↑ Национальные парки Кыргызстана // Посетен на 17 май 2013.
  17. ↑ Diana Ter-Ghazaryan. Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan // Environmental Practice Volume 8 (01). с. 11 – 14. Посетен на 22 април 2013.

Библиография

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=География_на_Киргизстан&oldid=9696461“.