Венецианска република: Разлика между версии
м Serenìsima Repùblica Vèneta |
|||
Ред 40: | Ред 40: | ||
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучо Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „[[ипат]]“, чиито латински еквивалент е „[[дук]]“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните [[Венеция]] и [[Генуа]] титла „[[дож]]“. |
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучо Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „[[ипат]]“, чиито латински еквивалент е „[[дук]]“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните [[Венеция]] и [[Генуа]] титла „[[дож]]“. |
||
Първоначално правителството е със седалище в [[Ераклеа|Хераклея]]. През [[742]] година е преместено в [[Маламоко]], а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град [[Венеция]]. |
|||
През [[806]] година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на [[Карл Велики]], но съгласно мирния договор от [[812]] година е върната заедно с [[Далмация]] на [[Византийска империя|Византийската империя]]. |
През [[806]] година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на [[Карл Велики]], но съгласно мирния договор от [[812]] година е върната заедно с [[Далмация]] на [[Византийска империя|Византийската империя]]. |
Версия от 17:01, 1 януари 2020
- Тази статия е за града-държава. За града вижте Венеция.
Венецианска република | |
697 – 1797 | |
Разположение на Венецианската република със своите владения в Средиземно и Черно море | |
Континент | |
---|---|
Столица | Венеция |
Официален език | Латински |
Неофициален език | Венециански |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | Аристократична република |
Държавен глава | |
Дож на Венеция | |
История | Средновековие |
Население | |
1 500 000 души | |
| |
Днес част от | Италия Хърватия Черна гора Албания Гърция Кипър |
Венецианска република в Общомедия |
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.[1] Известна е като „Светлейшата република“ (Serenìsima Repùblica Vèneta) и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.
История
Раждане на Републиката
Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища – Градо, Хераклея, Маламоко и др.
След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучо Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла „ипат“, чиито латински еквивалент е „дук“. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла „дож“.
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.
През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.
Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските хрисовули за привилегии за Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.[2]
Разцвет на Републиката
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.
Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, вследствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в чийто състав влизат само записаните в Златната книга фамилии.
Залез
Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрийската империя.
Източници
- ↑ www.britannica.com
- ↑ Страшимир Н. Лишев, Географията на Идриси като исторически извор за българските градове през XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, вып. 10. 1973