Черна (река): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Извор, течение, устие === |
=== Извор, течение, устие === |
||
Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село [[Цер (ощина Другово)|Цер]], община Другово. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето [[Кичево]] – [[Битоля]] тече на югозапад, след това до град [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] – на югоизток, а след него до село [[ |
Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село [[Цер (ощина Другово)|Цер]], община Другово. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето [[Кичево]] – [[Битоля]] тече на югозапад, след това до град [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] – на югоизток, а след него до село [[Бучин]] община Кривогащани – на изток. В целия този участък Църна е типична планинска река с тясна и дълбока долина (с малко дилинно разширение в района на [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]), с бързеи и прагове. След село Бучин рязко завива на юг и пресича по дължина най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]], като минава на 8 km източно от град [[Битоля]]. В този участък на протежение над 40 km коритото на реката е коригирано с предпазни водозащитни диги и е почти праволинейно, а течението ѝ е бавно и спокойно. При село [[Брод (община Новаци)|Брод]] Църна прави голям завой и потича на изток, а след това на североизток. След село [[Скочивир]] реката влиза в най-дългия пролом в Северна Македония – [[Скочивирски пролом|Скочивирския]], разделящ планините [[Селечка планина|Селечка]] и [[Дрен (планина)|Дрен]] на запад и северозапад и [[Нидже]] и [[Козяк (планина)|Козяк]] на югоизток. Цялата тази историко-географска област носи името [[Мариово]]. Тук река Църна има типичен планински характер – бързо течение, с тясна, на места каньоновидна долина и високи, на места отвесни и скалисти брегове. В района на село [[Галище (община Кавадарци)|Галище]] Църна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]], най-големия язовир в Северна Македония. В района на село [[Добротино (община Кавадарци)|Добротино]], в най-тясната част на Скочивирския пролом, е изградена преградната стена на язовира и там реката изтича от него. Тук течението на реката става северно, долината ѝ значително се разширява, до 2 – 3 km, но като цяло остава планинска. Влива се отдясно в река [[Вардар]], на 131 m н.в., в непосредствена близост до античния град [[Стоби]], на 2 km северно от село [[Паликура]], община [[Росоман (община)|Росоман]]. |
||
=== Водосборен басейн === |
=== Водосборен басейн === |
Версия от 07:44, 30 януари 2020
- Тази статия е за реката в Северна Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.
Черна | |
Изворите на Църна над село Цер | |
Реса Църна на картата на Северна Македония – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Северна Македония |
Дължина | 207 km |
Водосб. басейн | 5890 km² |
Начало | |
Място | Любен |
Координати | |
Надм. височина | 1103 m |
Устие | |
Място | Вардар → Егейско море |
Координати | |
Надм. височина | 131 m |
Черна в Общомедия |
Църна, по-известна с книжовната форма Черна (на македонска литературна норма: Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 km, а площтта на водосборния ѝ басейн - 5890 km².
Етимология
Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, албанското errët „тъмен“, арменското erek „вечер“, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“[1].
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село Цер, община Другово. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето Кичево – Битоля тече на югозапад, след това до град Демир Хисар – на югоизток, а след него до село Бучин община Кривогащани – на изток. В целия този участък Църна е типична планинска река с тясна и дълбока долина (с малко дилинно разширение в района на Демир Хисар), с бързеи и прагове. След село Бучин рязко завива на юг и пресича по дължина най-голямата котловина в Македония Пелагония, като минава на 8 km източно от град Битоля. В този участък на протежение над 40 km коритото на реката е коригирано с предпазни водозащитни диги и е почти праволинейно, а течението ѝ е бавно и спокойно. При село Брод Църна прави голям завой и потича на изток, а след това на североизток. След село Скочивир реката влиза в най-дългия пролом в Северна Македония – Скочивирския, разделящ планините Селечка и Дрен на запад и северозапад и Нидже и Козяк на югоизток. Цялата тази историко-географска област носи името Мариово. Тук река Църна има типичен планински характер – бързо течение, с тясна, на места каньоновидна долина и високи, на места отвесни и скалисти брегове. В района на село Галище Църна навлиза в Тиквешкото езеро, най-големия язовир в Северна Македония. В района на село Добротино, в най-тясната част на Скочивирския пролом, е изградена преградната стена на язовира и там реката изтича от него. Тук течението на реката става северно, долината ѝ значително се разширява, до 2 – 3 km, но като цяло остава планинска. Влива се отдясно в река Вардар, на 131 m н.в., в непосредствена близост до античния град Стоби, на 2 km северно от село Паликура, община Росоман.
Водосборен басейн
Водосборният басейн на Църна е с площ от 5890 km² (23,19% от водосборния басейн на Вардар) и обхваща голяма част от южните части на Северна Македония и малък участък от северозападната част на Гърция в района на град Лерин. На югоизток водосборният басейн на Църна граничи с водосборния басейн на река Бошава (десен приток на Вардар), на юг – с водосборните басейни на река Бистрица (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи в безотточните езера в Северозападна Гърция, на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Семани и Дрин (от басейна на Адриатическо море), а на север – с водосборните басейни на реките Треска и Бабуна (десни притоци на Вардар).
Основни притоци: леви – Блато, Подмолска река; десни – Шемница (46 km, най-голям приток), Драгор (32 km), Йелашка река, Конарска река (15 km), Градешка река (26 km), Блатище.
Икономическо значение, селища
Водите на Църна се използват за напояване (главно в котловината Пелагония) и производство на електроенергия. Долината по горното и средно течение на реката е гъсто заселена, като най-голямото селище е град Демир Хисар, а долното течение е почти безлюдно поради проломния му характер.
Други
Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.
Бележки
- ↑ Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147