Бог: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
У:ВнП
Ред 1: Ред 1:
{{Друго значение|концепцията за единствен върховен Бог в монотеизма|общата концепция за същество, по-висше от хората и почитано от тях|Божество}}
{{Друго значение|концепцията за единствен върховен Бог в монотеизма|общата концепция за същество, по-висше от хората и почитано от тях,|Божество}}
{{multiple image
{{multiple image
| footer = Много религии използват изображения, представляващи Бог за нуждите на изкуството или поклонението. Това са няколко примера за представянето на Бог в [[християнство]]то, [[атонизъм|атонизма]], [[Балийски индуизъм|балийския индуизъм]] и [[зороастризъм|зороастризма]].
| footer = Много религии използват изображения, представляващи Бог за нуждите на изкуството или поклонението. Това са няколко примера за представянето на Бог в [[християнство]]то, [[атонизъм|атонизма]], [[Балийски индуизъм|балийския индуизъм]] и [[зороастризъм|зороастризма]].
Ред 78: Ред 78:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
{{Уикицитат|Бог}}
* [[Пантеон]]
* [[Пантеон]]
* [[Религия]]
* [[Религия]]
Ред 84: Ред 85:
* [[Богоборство]]
* [[Богоборство]]
* [[Ишвара]]
* [[Ишвара]]

== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Бог}}
* [http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Vasilij_Veliki/beseda_bog_zloto.htm Св. Василий Велики. ''„Беседа за това, че Бог не е виновник за злото“'' (Бог съществува)]
* {{икона|ru}} [http://www.pravoslavieto.com/docs/ru/kto_takoj_bog.htm Кто такой Бог?]
* {{икона|en}} [http://god.com God.com]
* {{икона|en}} [http://www.allaboutgod.com God] – християнско гледище за Бог
* {{икона|en}} [http://wikireason.net/wiki/What_is_God Какво е Бог?] и [http://wikireason.net/wiki/The_Creation_Of_God Сътворението на Бог] в [http://wikireason.net/ wikireason.net]
* {{икона|en}} Islam-info.ch (2006) [http://www.islam-info.ch/en/Who_is_Allah.htm Концепция за Бог в исляма].
* {{икона|en}} Draye, Hani (2004). [http://sultan.org/articles/god.html Концепция за Бог исляма]. Посетен на 2005-06-26.
* {{икона|en}} Nicholls, David (2004). [http://web.archive.org/web/20041013082021/http://www.atheistfoundation.org.au/doesgodexist.htm Съществува ли Бог?]. Посетен 2005-06-26.
* {{икона|en}} Shaivam.org (2004). [http://www.shaivam.org/hipgodco.htm Хиндуистка концепция за божественото]. Посетен 2005-06-26.
* {{икона|en}} [http://www.atmajyoti.org/who_is_god.asp Кой е Бог?] Йогисткото гледище.
* {{икона|en}} Станфордска енциклопедия по философия (2004). [http://plato.stanford.edu/entries/moral-arguments-god/ Морални аргументи за съществуването на Бога]. Посетен 2005-06-26.
* {{икона|en}} Станфордска енциклопедия по философия (2005). [http://plato.stanford.edu/entries/god-necessary-being/ Бог и другите необходими създания]. Посетен 2005-06-26.
* {{икона|en}} Студентите по Шариат (2005). [http://www.studentsofshariah.com/proof_of_creator.php Доказателства за Твореца]. Посетен 2005-06-26.
* {{икона|en}} Старият път. [http://www.angdatingdaan.org/segments/seg_focus_3.htm Всемогъщият Бог: Доказателства за съществуването му в Библията]
* {{икона|en}} [http://www.answersdepot.com/whocreatedgod.html Кой е създал Бог?] Християнското гледище.


{{Теизъм}}
{{Теизъм}}

Версия от 09:26, 16 февруари 2020

Тази статия е за концепцията за единствен върховен Бог в монотеизма. За общата концепция за същество, по-висше от хората и почитано от тях, вижте Божество.

Много религии използват изображения, представляващи Бог за нуждите на изкуството или поклонението. Това са няколко примера за представянето на Бог в християнството, атонизма, балийския индуизъм и зороастризма.

Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.[1] Бог обикновено е разглеждан като всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и имащ вечно и необходимо съществуване. Тези характеристики се прилагат или по аналогия, или се приемат буквално. Най-често Бог се приема за безтелесен (нематериален).[1][2][3] Безтелесността и телесността на Бог са свързани с представите за неговата трансцендентност (битие извън природата) или иманентност (битие в природата), както и със синтетични възгледи, като „иманентната трансцендентност“.

Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е смятан и за източник на всяко морално задължение.[1] Много известни философи са развивали аргументи за и против съществуването на Бог.[4]

Със своите основни атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително св. Августин,[5] Ал-Газали,[4] и Маймонид.[5] Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния баща,[4] докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бога,[4] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободната воля. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[6] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [7]

Според това, колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат монотеистични, политеистични и примотеистични. При монотеистичните религии (като християнството и исляма) се признава съществуването само на един Бог, който често е наричан Господ (т.е. господар) или Аллах (на арабски: الله – „бог“). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове, всеки със своя важна функция. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се смята за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.

Имена на Бог

Концепциите за Бога варират значително, но думата „Бог“ в българския език и нейните съответни преводи в другите езици (на [на латински: Deus; на гръцки: Θεός; на санскрит: Ishvara; на арабски: Allah) се използват за обозначаването на всички тези концепции.

Същото се отнася и за ивритското El, но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като Яхве или Йехова. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.

На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името Кришна-Васудева, а по-късните – Вишну и Хари. Аборигените гуанчи (от Тенерифе, Испания) наричат Бога с името Ашаман.

В Стария и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е Йехова, което означава: "Той причинява да става." Друго име е Ел Шадаи, означаващо Бог Всемогъщи. Третото доста известно име е Ел Елион, означаващо Всевишен.

Концепции за Бог

Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.

Представите за Бога силно се различават. Богослови и философи изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.

Авраамическите религии (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики – например догматът за триединството съществува единствено в християнството.

Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.

Будизмът е на практика атеистичен.

В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като процесовата теология и отвореният теизъм. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.

Съществуване на Бога

През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора – вяра (теизъм) и знание (гностицизъм):

  • Знам, че има Бог (гностичен теизъм).
  • Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм).
  • Не вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен атеизъм).
  • Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм).

От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.

Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Те твърдят, че науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.

Разпространение на вярата в Бога

Картата показва процента от хората в отделните европейски страни, отговорили, че „вярват в Бог“. Допитването е направено през 2005 г. В държави с римокатолическо (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) мнозинство са с най-висок процент. В България е около 40%.

През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% – към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.[8]

Бележки

  1. а б в Swinburne 1995.
  2. Bordwell 2002, с. 84.
  3. Libreria Editrice Vaticana 2016.
  4. а б в г Platinga 2000.
  5. а б Paul Edwards. „God and the philosophers“ in Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 1995.
  6. Edward R. Wierenga. „Divine foreknowledge“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  7. Вж. Philip L. Quinn. „Divine command ethics“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  8. National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49
Цитирани източници
  • Bordwell, David. Catechism of the Catholic Church. Continuum International Publishing, 2002. ISBN 978-0-86012-324-8. (на английски)
  • Catechism of the Catholic Church – IntraText // vatican.va. Libreria Editrice Vaticana, 2016. Архивиран от оригинала на 2013-03-03. Посетен на 2016-12-30. (на английски)
  • Plantinga, Alvin. God, Arguments for the Existence of // Routledge Encyclopedia of Philosophy. Routledge, 2000. ISBN 978-0415223645. (на английски)
  • Swinburne, Richard. God // Honderich, Ted (ed.). The Oxford Companion to Philosophy. Oxford & New York, Oxford University Press, 1995. ISBN 978-0198661320. (на английски)

Вижте също

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за