Списък на българските писмени произведения по години

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Списъкът на българските писмени произведения по години има за цел да обедини времево всички български писмени произведения, ръкописни и печатни, от възникването на българската писменост до Освобождението от османска власт през 1878 г.

Същинско/Развито Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

XI в.[редактиране | редактиране на кода]

Късно Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

1335-1345[редактиране | редактиране на кода]

1337[редактиране | редактиране на кода]

1345[редактиране | редактиране на кода]

  • Ловчански сборник (Попфилипов сборник), по поръчение на царя на българи и гърци Йоан Александър

1348[редактиране | редактиране на кода]

1353[редактиране | редактиране на кода]

1355[редактиране | редактиране на кода]

1493-1495[редактиране | редактиране на кода]

  • Молитвеник, отпечатан в Цетине, от иеромонах Макарий

1494[редактиране | редактиране на кода]

1495[редактиране | редактиране на кода]

  • Псалтир на йеромонах Макарий, отпечатан в Цетине

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

XVI-XVII в.[редактиране | редактиране на кода]

  • Тулчански препис на Манасиевата летопис, която е превод на Световната летопис на Константин Манасий
  • Дамаскин от края на XVII в., който се съхранява във фонда на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.[1]

1508[редактиране | редактиране на кода]

  • Литургия, отпечатана в Търговище, Влашко, на среднобългарски език

1510[редактиране | редактиране на кода]

  • Октоих, отпечатана във Влашко, среднобългарски език

1512[редактиране | редактиране на кода]

1566[редактиране | редактиране на кода]

1569[редактиране | редактиране на кода]

1570[редактиране | редактиране на кода]

  • „Молитвеник“, печатна книга, издадена от Яков Крайков заедно с Йероним Загурович от Котор, 281 листа.

1572[редактиране | редактиране на кода]

1579[редактиране | редактиране на кода]

  • Кокалянско баговестие на българския книговезник и писар Йоан Кратовски от 1579 г.

1651[редактиране | редактиране на кода]

1674[редактиране | редактиране на кода]

1745[редактиране | редактиране на кода]

  • Троянски дамаскин[2]

1839[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изследван е от Диана Иванова от Пловдивския университет. Вж. Иванова, Диана. За един малко познат дамаскин от края на XVII в. в ръкописната колекция на Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. София, Списание „Ѕѣло“ на Секция по история на БЕ/ИБЕ към БАН, год. VI, 2016, бр. VII.
  2. Дълго смятан за изгубен, намерен през 2014 г. в западното крило на Троянския манастир, даден за разчитане и обработка на проф. Аксиния Джурова.