Стефан Данаилов

Стефан Данаилов
	Стефан Данаилов
български актьор и политик
Роден	Стефан Ламбов Данаилов 9 декември 1942 София, България
Починал	27 ноември 2019 г. (76 г.) София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Партия	Българска социалистическа партия; Българска комунистическа партия
Псевдоним	Ламбо; Lambo; Mastăr
Награди	Почетно звание „Заслужил“; Почетно звание „Народен“; Димитровска награда; Аскеер (награда); Орден „Стара планина“; Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски"
Семейство
Баща	Ламби Данаилов
Братя/сестри	Росица Данаилова
Други роднини	Васил Данаилов (дядо)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Стефан Данаилов в Общомедия

Стефан Ламбов Данаилов е известен български актьор и по-късно политик от БСП.

Биография

С президента Георги Първанов, Роженски фолклорен фестивал, 2006

Роден е на 9 декември 1942 в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му е от Ловеч, а баща му от Родопите, с. Райково.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“(1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма "На всеки километър" (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, където играе редом с Микеле Плачидо, го прави популярен и в чужбина.

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура — орден "Стара планина", а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура — „Паисий Хилендарски“.

Политическа кариера

Стефан Данаилов е член на БКП. Партиен секретар е на Народния театър през периода … ^[2]

Делегат е на 44-тия 2000^[3], 45-тия април 2005^[4] и 46-тия декември 2005^[5] конгреси на БСП

От 17 август 2005 г. е министър на културата на Република България.

Семейство

Стефан Данаилов е женен за Мария Димитрова Данаилова.

Филмография

„Следите остават“ — 1956;
„Инспекторът и нощта“ — 1963;
„Мълчаливите пътеки“ — 1967;
„Морето“ — 1967;
„С дъх на бадеми“ — 1967;
„Първият куриер“ — 1968;
„На всеки километър“ — майор Деянов в ТВ-сериал (Мосфилм, България) — 1969;
„Князът“ — 1970;
„Черните ангели“ — 1970;
„Няма нищо по-хубаво от лошото време“ — 1971;
„На всеки километър — II“ — майор Деянов в ТВ-сериал (Мосфилм, България) — 1971;
„Обич“ — 1972;
„Нона“ — 1973;
„Иван Кондарев“ — 1974;
„Къщи без огради“ — 1974;
„Зарево над Драва“ — 1974;
„На живот и смърт“ — 1974;
„Сватбите на Йоан Асен“ — 1975;
„Братушка“ — Живко Георгиев (Мосфилм, България) — 1975;
„Вината“ — 1976;
„Петимата от РМС“ — 1977;
„Юлия Вревская“ — Карабелов във филма за графиня Юлия Вревска (Мосфилм, България) — 1977;
„Умирай само в краен случай“ — 1978;
„Насрещно движение“ — 1978;
„От нищо нещо“ — 1979;
„Дами канят“ — 1980;
„Кръвта остава“ — 1980;
„Търновската царица“ — 1981;
„Есенно слънце“ — 1982;
„Кристали“ — 1982;
„Борис I“ — 1985;
„Маневри на петия етаж“ — 1985;
„Ешелоните“ — 1986;
„Три Марии и Иван“ — 1986;
„Мечтатели“ — 1987;
„Большая игра“ -(Мосфилм, България) — 1988;
„Понеделник сутрин“ — 1988;
„Карнавалът“ — 1990;
„Живей опасно“ — 1990;
„Червената мишена“ — (САЩ, България) — 1991;
„Берлинската конспирация“ — (САЩ) — 1991;
„Искам Америка“ — 1991;
„Криза в Кремъл“ — (САЩ) — 1992;
„Октопод 7“ — Дон Нуцо Мариано в ТВ-сериал (Италия, България) — 1994;
„Дон Кихот возвращается“ — (Мосфилм, България) — 1996;
„Рекет“ („Racket“) — Винченцо Грумо в ТВ-сериал (Италия, България) — 1997;
„Смъртта на едно порядъчно момиче“ — (Италия, България) — 1998;
„Испанска муха“ — 1998;
„След края на света“ — 1998;
„Дело по съвест“ — (Италия, България) — 2001;
„Версенжеторикс“ — (Франция, България) — 2002;
„Прости нам“ — 2003.