Терминалът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Терминалът
The Terminal
Режисьори Стивън Спилбърг
Продуценти Стивън Спилбърг
Уолтър Паркс
Лори Макдоналд
Сценаристи Саша Джърваси
Джеф Нейтънсън
В ролите Том Ханкс
Катрин Зита-Джоунс
Стенли Тучи
Чи Макбрайд
Диего Луна
Музика Джон Уилямс
Оператор Януш Камински
Монтаж Майкъл Кан
Филмово студио Amblin Entertainment
Parkes/MacDonald Productions
Разпространител DreamWorks Pictures
Жанр Трагикомедия
Премиера 18 юни 2004 г.
Времетраене 128 минути
Страна  САЩ
Език Английски
Български
Бюджет $60 милиона[1]
Приходи $219,4 милиона[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Терминалът“ (на английски: The Terminal) е американски трагикомичен филм от 2004 г., продуциран и режисиран от Стивън Спилбърг, и с участието на Том Ханкс, Катрин Зита-Джоунс и Стенли Тучи.

Филмът е вдъхновен отчасти от 18-годишния престой на Мехран Карими Насери на летище Шарл дьо Гол в Париж1988 до 2006 г.[2]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Героят Виктор Наворски (Том Ханкс изпълнява ролята му) пътува от Кракозия (в действителност държава чиито име е фиктивно, измислено= няма територия с такова име никъде по планетата Земя) до Ню Йорк с единствена цел да запълни колекцията от автографи на джаз музиканти на своя баща, като изпълни своето обещание към него да вземе този „последен“ автограф от единствения, който не му го е дал – джаз музиканта Бени Голсън и който автограф бащата на Наворски е очаквал в продължение на 40 години, но за съжаление е починал без наживо да го види .

При кацането си на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк обаче паспортът на Виктор Наворски е отхвърлен от системата и впоследствие е задържан от управата на летището.

Причината: докато пътува, в родината му е извършен държавен преврат: действащото правителство е незаконно свалено от власт, държавата му реално осъмва без статут и визите и паспортите на нейните поданици пътуващи извън нейната територия стават невалидни. Няма правителство, няма легитимна държава Кракозия, просто Виктор Наворски се оказва гражданин на държава реално несъществуваща в ни един официален документ, поради което до изясняване на неговия статут на имигрант (т.е. на човек озовал се по въздух или суша или вода на територията на държава, която не му е родна) началникът на летището му разрешава временно да пребивава със статут „отказан официален достъп за пребиваване на територия на САЩ“ в пасажерска остъклена чакалня с пейки на изход номер 67 (временно неизползваем изход с прозорци -> площ за много бавно маневриране на самолетите) на летището.

За да запълва времето си, Наворски прави какво ли не: той е с практичен ум {примерно връща една по една количка за пасажерски багаж към мястото където всяка една от тях чрез синджирче е бива заключена за друга такава и след това слага пластината, свързана към синджирчето, в гнездо на съседна количка при което чрез вградена пружинка от гнездото ѝ частично се подава депозираната монета} и много умения, благодарение на които успява да оцелее и същевременно се сприятелява с всички работници и служители на летището.

Виктор Наворски остава да живее на летището почти 10 месеца, първоначално заради неизяснения си статут, а после – заради неблагоразположението на началника на летището да го пусне в Ню Йорк, макар и след края на войната в Кракозия.

Но благодарение на доброто си сърце и помощта на всички останали Наворски успява да изпълни обещанието си, като един от летищните полицаи му предоставя от съжаление връхна служебна полицейска дреха , полицаите умишлено не изпълняват устната заповед на началника им казана чрез служебен телефон и Виктор Наворски с адрес къде да иде (информативно написан на хартия) излиза от летищната чакалня и се озовава на мразовитата леко заснежена нюйоркска улица .

Край на разкриващата сюжета част.

== Любопитни факти == иранския бежанец Мехран Карими Насъри в действителност (Mehran Karimi Nasseri) от 1988 до 2006 наистина живее като бездомен в 1-ви терминал на френското столично цивилно летище Шарл Де Гол (Charl de gol airport) . Държавата Кракозия е измислена за целите на филма. Името ѝ е вдъхновено от названието на най-стария съществуващ полски футболен отбор „Краковия“ (Cracovia), основан през 1906 г. в един от любимите градове на Спилбърг – Краков в Полша.

Точното местоположение на Кракозия нарочно е държано неопределено, за да може Виктор Наворски да остане просто източноевропеец или от бивша съветска република. Въпреки това в една сцена за кратко по време на репортаж за конфликта на телевизор в летището се вижда картата на Кракозия. Границите и мястото на държавата са тези на Северна Македония. От филма става ясно, че Кракозия граничи с Русия и кракозийския език е близък до руския, а кракозийският плурализъм – до този на Албания.

Изобразеният герб на корицата на задграничния паспорт на Виктор Наворски олицетворява извити във форма на венец житни класове и петолъчка, точно подобие на паспортите, издавани в бившата СССР и Народна Република България.

Шоьорската му книжка е възможно да е от Беларус.

За да не бъде конкретизиран езика на който говори Виктор Наворски няма нито една преведена реплика от "кракозийски", но въпреки това те са обозначени: (говори на български); (псува на български).

Руският език, задължително изучаван и разпространяван в републики от състава на бившата СССР предполага, че българин може да говори с руснак свободно на руски език, но в ситуация с рускоговорещ пътник героят Наворски (Том Ханкс) отговаря на български език.

Поради оскъдния брой реплики на кракозийски, самият Том Ханкс признава, че е усвоил тези реплики с помощта на съпругата си – Рита Уилсън (с рождено име Маргарита Хасан Ибрахимова) и нейния баща Алън Уилсън (с рождено име Хасан Халил Ибрахимов – помак по произход) и те са на съвременен български език, макар че с артикулацията с която Ханкс ги изговаря, те са неразбираеми за българските зрители.

Димитър Асенов Наворски е пълното име на бащата на героя на Том Ханкс във филма. Името е структурирано по точна подредба на българските и руските имена, изписващи се във възходящ ред от собствено към фамилно. „Димитър“ и по баща „Асенов“ са традиционни имена в България от развитото средновековие по времето на „Свети Димитър Солунски“ и неговите покровители – династия [[Асеневци].

Фамилията „Наворски“ е заимствана от Полша.

Джон Уилямс, композиторът на музиката за филма, написва национален химн за Кракозия.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България филмът е пуснат по кината на 15 октомври 2004 г. от Съни Филмс.[3]

На 23 март 2005 г. е издаден на VHS и DVD от Прооптики България.

През 2011 г. е излъчен по Нова телевизия.

На 1 януари 2017 г. е излъчен по БНТ 1 със субтитри на български.

През 2019 г. се излъчва и по каналите на bTV Media Group.

Войсоувър дублажи
Диема Вижън (2011)
Озвучаващи артисти Даниела Йорданова
Яница Митева
Силви Стоицов
Димитър Иванчев
Здравко Методиев
Христо Узунов
Преводач Бисер Пачев
Тонрежисьор Димитър Кукушев
Режисьор на дублажа Димитър Кръстев
Адаптация VMS (2019)
Озвучаващи артисти Петя Абаджиева
Радослав Рачев
Стефан Димитриев
Стефан Сърчаджиев-Съра
Момчил Степанов
Преводач Константин Николов
Тонрежисьор Венелин Николов
Режисьор на дублажа Веселина Стоилова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Terminal (2004). // Box Office Mojo. Посетен на 27 август 2015.
  2. Ethan Gilsdorf Behind 'The Terminal,' a true story The Christian Science Monitor
  3. kino.dir.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]