Терминалът
| Терминалът | |
|---|---|
| The Terminal | |
| Режисьори | Стивън Спилбърг |
| Продуценти |
Стивън Спилбърг Уолтър Паркс Лори Макдоналд |
| Сценаристи |
Саша Джърваси Джеф Нейтънсън |
| В ролите |
Том Ханкс Катрин Зита-Джоунс Стенли Тучи Чи Макбрайд Диего Луна |
| Музика | Джон Уилямс |
| Оператор | Януш Камински |
| Монтаж | Майкъл Кан |
| Филмово студио |
Amblin Entertainment Parkes/MacDonald Productions |
| Разпространител | DreamWorks Pictures |
| Жанр | Трагикомедия |
| Премиера | 18 юни 2004 г. |
| Времетраене | 128 минути |
| Страна |
 САЩ |
| Език |
Английски Български |
| Бюджет | $60 милиона[1] |
| Приходи | $219,4 милиона[1] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Терминалът“ (на английски: The Terminal) е американски трагикомичен филм от 2004 г., продуциран и режисиран от Стивън Спилбърг, и с участието на Том Ханкс, Катрин Зита-Джоунс и Стенли Тучи.
Филмът е вдъхновен отчасти от 18-годишния престой на Мехран Карими Насери на летище Шарл дьо Гол в Париж1988 до 2006 г.[2]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Героят Виктор Наворски (Том Ханкс изпълнява ролята му) пътува от Кракозия (в действителност държава чиито име е фиктивно, измислено= няма територия с такова име никъде по планетата Земя) до Ню Йорк с единствена цел да запълни колекцията от автографи на джаз музиканти на своя баща, като изпълни своето обещание към него да вземе този „последен“ автограф от единствения, който не му го е дал – джаз музиканта Бени Голсън и който автограф бащата на Наворски е очаквал в продължение на 40 години, но за съжаление е починал без наживо да го види .
При кацането си на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк обаче паспортът на Виктор Наворски е отхвърлен от системата и впоследствие е задържан от управата на летището.
Причината: докато пътува, в родината му е извършен държавен преврат: действащото правителство е незаконно свалено от власт, държавата му реално осъмва без статут и визите и паспортите на нейните поданици пътуващи извън нейната територия стават невалидни. Няма правителство, няма легитимна държава Кракозия, просто Виктор Наворски се оказва гражданин на държава реално несъществуваща в ни един официален документ, поради което до изясняване на неговия статут на имигрант (т.е. на човек озовал се по въздух или суша или вода на територията на държава, която не му е родна) началникът на летището му разрешава временно да пребивава със статут „отказан официален достъп за пребиваване на територия на САЩ“ в пасажерска остъклена чакалня с пейки на изход номер 67 (временно неизползваем изход с прозорци -> площ за много бавно маневриране на самолетите) на летището.
За да запълва времето си, Наворски прави какво ли не: той е с практичен ум {примерно връща една по една количка за пасажерски багаж към мястото където всяка една от тях чрез синджирче е бива заключена за друга такава и след това слага пластината, свързана към синджирчето, в гнездо на съседна количка при което чрез вградена пружинка от гнездото ѝ частично се подава депозираната монета} и много умения, благодарение на които успява да оцелее и същевременно се сприятелява с всички работници и служители на летището.
Виктор Наворски остава да живее на летището почти 10 месеца, първоначално заради неизяснения си статут, а после – заради неблагоразположението на началника на летището да го пусне в Ню Йорк, макар и след края на войната в Кракозия.
Но благодарение на доброто си сърце и помощта на всички останали Наворски успява да изпълни обещанието си, като един от летищните полицаи му предоставя от съжаление връхна служебна полицейска дреха , полицаите умишлено не изпълняват устната заповед на началника им казана чрез служебен телефон и Виктор Наворски с адрес къде да иде (информативно написан на хартия) излиза от летищната чакалня и се озовава на мразовитата леко заснежена нюйоркска улица .
== Любопитни факти == иранския бежанец Мехран Карими Насъри в действителност (Mehran Karimi Nasseri) от 1988 до 2006 наистина живее като бездомен в 1-ви терминал на френското столично цивилно летище Шарл Де Гол (Charl de gol airport) . Държавата Кракозия е измислена за целите на филма. Името ѝ е вдъхновено от названието на най-стария съществуващ полски футболен отбор „Краковия“ (Cracovia), основан през 1906 г. в един от любимите градове на Спилбърг – Краков в Полша.
Точното местоположение на Кракозия нарочно е държано неопределено, за да може Виктор Наворски да остане просто източноевропеец или от бивша съветска република. Въпреки това в една сцена за кратко по време на репортаж за конфликта на телевизор в летището се вижда картата на Кракозия. Границите и мястото на държавата са тези на Северна Македония. От филма става ясно, че Кракозия граничи с Русия и кракозийския език е близък до руския, а кракозийският плурализъм – до този на Албания.
Изобразеният герб на корицата на задграничния паспорт на Виктор Наворски олицетворява извити във форма на венец житни класове и петолъчка, точно подобие на паспортите, издавани в бившата СССР и Народна Република България.
Шоьорската му книжка е възможно да е от Беларус.
За да не бъде конкретизиран езика на който говори Виктор Наворски няма нито една преведена реплика от "кракозийски", но въпреки това те са обозначени: (говори на български); (псува на български).
Руският език, задължително изучаван и разпространяван в републики от състава на бившата СССР предполага, че българин може да говори с руснак свободно на руски език, но в ситуация с рускоговорещ пътник героят Наворски (Том Ханкс) отговаря на български език.
Поради оскъдния брой реплики на кракозийски, самият Том Ханкс признава, че е усвоил тези реплики с помощта на съпругата си – Рита Уилсън (с рождено име Маргарита Хасан Ибрахимова) и нейния баща Алън Уилсън (с рождено име Хасан Халил Ибрахимов – помак по произход) и те са на съвременен български език, макар че с артикулацията с която Ханкс ги изговаря, те са неразбираеми за българските зрители.
Димитър Асенов Наворски е пълното име на бащата на героя на Том Ханкс във филма. Името е структурирано по точна подредба на българските и руските имена, изписващи се във възходящ ред от собствено към фамилно. „Димитър“ и по баща „Асенов“ са традиционни имена в България от развитото средновековие по времето на „Свети Димитър Солунски“ и неговите покровители – династия [[Асеневци].
Фамилията „Наворски“ е заимствана от Полша.
Джон Уилямс, композиторът на музиката за филма, написва национален химн за Кракозия.
В България[редактиране | редактиране на кода]
В България филмът е пуснат по кината на 15 октомври 2004 г. от Съни Филмс.[3]
На 23 март 2005 г. е издаден на VHS и DVD от Прооптики България.
През 2011 г. е излъчен по Нова телевизия.
На 1 януари 2017 г. е излъчен по БНТ 1 със субтитри на български.
През 2019 г. се излъчва и по каналите на bTV Media Group.
- Войсоувър дублажи
| Озвучаващи артисти | Даниела Йорданова Яница Митева Силви Стоицов Димитър Иванчев Здравко Методиев Христо Узунов |
| Преводач | Бисер Пачев |
| Тонрежисьор | Димитър Кукушев |
| Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |
| Озвучаващи артисти | Петя Абаджиева Радослав Рачев Стефан Димитриев Стефан Сърчаджиев-Съра Момчил Степанов |
| Преводач | Константин Николов |
| Тонрежисьор | Венелин Николов |
| Режисьор на дублажа | Веселина Стоилова |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б The Terminal (2004). // Box Office Mojo. Посетен на 27 август 2015.
- ↑ Ethan Gilsdorf Behind 'The Terminal,' a true story The Christian Science Monitor
- ↑ kino.dir.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||