Трифон Греков

Трифон Греков
югославски лекар
Роден	1 август 1893 г. Енидже Вардар, Османска империя
Починал	9 юни 1973 г. Гевгели, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил в	Женевски университет

Трифон Костадинов Греков (на македонска литературна норма: Трифун Грековски) е лекар, публицист и участник в комунистическа съпротива във Вардарска Македония.

Биография

Роден е на 1 август 1893 година в град Енидже Вардар. През 1920 година завършва медицина в Женева. От 1924 година практикува в Швейцария. Докато е там става член на Македонското студентско дружество под ръководството на Анастас Коцарев. Включва се в дейността на Македонската федеративна организация, като изработва знаме и проекто-конституция на бъдеща федеративна Македония. В брой № 71 на „Автономна Македония“ от 4 юни 1922 година Греков пише:

„

Знамето на Македония отдавна съществува. Неговите цветове са черно и червено, поставени паралелно надлъж. Остава по-трудното - да се избере герб. И дума не трябва да става за орли и лъвове - символи на хищничеството. Гербът трябва да изразява нашия идеал за братски задружен живот на всички национални елементи в родината ни. Мисля, че образът на подадените ръце в печата на федеративния комитет напълно отговаря на тази цел.

“

В брой № 57 на „Автономна Македония“ от 23 януари 1922 година Греков се изказва против необходимостта от борба за защитата на малцинствата в Македония, тъй като това би означавало „приемане сегашната участ на Македония - т. е. дележа ѝ между балканските държави“ и отказване от девиза „Македония на македонците“, защото като се иска защита на малцинствата „ние признаваме, че сме малцинство в Македония“. Освен това искането на национални права на македонските българи води според него до свеждане на Македонския въпрос до Българския въпрос - схващане, което довело България до двете национални катастрофи. Сърбия и Гърция, които не признават съществувнето на българска националност в Македония, ще сметнат подобо искане „за български маневри, и ще държат България отговорна за националните конфликти в Македония. По този начин ние излагаме България на сръбско-гръцката злоба и македонският въпрос ще загуби македонския си характер.“

В края на 1922 година Греков връчва Мемоара на Македонската федеративна емигрантска организация на Секретариата на конференцията на Лигата на нациите в Лозана. Среща се първо с шефа на италианската делегация Камило Гарони, който е бил жандармерийски офицер в Битоля. Гарони отговаря „Нищо не можем да направим за македонската кауза македонският въпрос не фигурира в дневния ред на конференцията“. Американският делегат казва, че не може да помогне, защото Америка е само наблюдателка на конференцията и няма право да повдига и да поставя въпроси за разглеждане. Английският делегат Бентинк е учуден от Мемоара: „Вие искате независима Македония?! И то от името на албанци, българи, власи и турци? Туй извънредно ме учудва, понеже до вчера тези националности не само имаха съвсем други искания, но враждуваха помежду си, биеха се с оръжие в ръка и взаимно се изтребваха.“ Обясненията на Греков, че се иска Швейцария на Балканите, не се приемат като убедителни и остават съмнения за завоалиран анексионизъм от страна на България. Леон Дьолакроа открито заявява на Греков, че подобен федеративен комитет не съществува, че това е маневра, мистификация и заблуда на европейските правителства и на общественото мнение. Дьолакроа смята, че автономизмът на организацията е привиден, че тя е за присъединяване към България, и че македонският въпрос не е предвиден в дневния ред на Конференцията.

Във Виена Греков сътрудничи на вестниците „Автономна Македония“ и „Македонско съзнание“. Издава „Кратка история на Македония“ в която застъпва македонистки и антиквизаторски тези. През същата 1924 година се завръща в Гевгели, Кралство Югославия. По време на българското управление през Втората световна война става военен лекар в Битоля, а по-късно е преместен в Куманово. През лятото на 1944 година дезертира и създава партизанска болница в манастира „Свети Прохор Пчински“. На следващата година вече в Комунистическа Югославия, се мести в Битоля, където създава здравна служба. През 1951 година става лекар във Велес. В периода 1954-1962 година работи в Гевгели, където се пенсионира.