Тура (река)

Тура
	Тура
	Река Тура в района на село Каменка, Тюменска област
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Свердловска област; Тюменска област
Дължина	1 030 km
Водосб. басейн	80 400 km²
Отток	202,7 (на 184 km от устието) m³/s
Начало
Място	Среден Урал; Свердловска област
Координати	58°23′37.68″ с. ш. 59°22′58.08″ и. д. / 58.3938° с. ш. 59.3828° и. д.
Надм. височина	423 m
Устие
Място	Тобол → Иртиш → Об → Карско море
Координати	57°12′37.44″ с. ш. 66°57′10.44″ и. д. / 57.2104° с. ш. 66.9529° и. д. Координати: 57°12′37.44″ с. ш. 66°57′10.44″ и. д. / 57.2104° с. ш. 66.9529° и. д.
Надм. височина	44 m
	Тура в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тура.

Тура́ (на руски: Тура) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, ляв приток на Тобол, протичаща на територията на Свердловска и Тюменска област, с дължина 1030 km, която ѝ отрежда 45-о място по дължина сред реките на Русия.

Река Тура води началото си от източния склон на Среден Урал, на 423 m н.в., на 9 km северозападно от село Азиатская, Свердловска област. Първите стотина километра тече на изток, след това на север, а след град Нижная Тура, отново на изток и навлиза в западната част на Западносибирската равнина – северната част на обширната Туринска равнина. В този горен участък долината ѝ е сравнително тясна, с ясно изразени полегати склонове, по която Тура меандрира. След излизането си на Туринската равнина реката завива на югоизток и запазва тази си посока до устието. Тук долината ѝ става много широка, в която Тура силно меандрира, с множество старици, протоци и малки непостоянни пясъчни острови. Влива се отляво в река Тобол, при неговия 260 km, на 44 m н.в., при село Карбани, Тюменска област

Водосборният басейн на река Тура обхваща площ от 80,4 хил. km², което представлява 18,87% от водосборния басейн на река Тобол и включва части от Курганска област, Пермски край, Свердловска и Тюменска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на север и североизток – водосборния басейн на река Тавда, ляв приток на Тобол;
на юг – водосборния басейн на река Исет, ляв приток на Тобол;
на запад – водосборния басейн на река Волга.

Река Тура получава множество притоци, като 6 от тях са с дължина над 100 km:

777 ← Салда 182 / 3670, при село Уст Салда, Свердловска област
663 → Циганка 102 / 1280, Свердловска област
643 ← Тагил 414 / 10 100, при село Болотовское, Свердловска област
616 → Санкина 109 / 1700, при село Санкино, Свердловска област
295 ← Ница 262 / 22 300, при село Уст Ницинское, Свердловска област
97 ← Пишма 603 / 19 700, при село Созоново, Тюменска област

Подхранването на река Тура е предимно снежно с ясно изразено пролетно пълноводие от април до юли, лятно-есенно маловодие от август до октомври. Среден годишен отток на 184 km от устието 202,7 m³/s (по данни от БСЭ 177 m³/s, максимум 3330 m³/s, минимум 8,6 m³/s). Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява през април или началото на май.

По течението на Тура са разположени стотици населени места, в т.ч. 6 града и 1 село – районен център:

Свердловска област – градове: Верхняя Тура, Нижняя Тура, Лесной, Верхотуре и Туринск и село Туринская Слобода (районен център)
Тюменска област – град Тюмен

Река Тура е основен източник за водоснабдяването на множеството населени места по течението ѝ, в т.ч. и на големия град Тюмен. При високи води е плавателна на 325 km от устието си до село Туринская Слобода.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тура (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.