Турцизация по българските земи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Турцизация)

Турцизацията е процес, проявен основно в периода от падането на България под османска власт до освобождението ѝ, при който част от българите са подложени на етническа и езикова асимилация от страна на османските турци. Турцизацията по нашите земи обикновено е резултат на предшестваща я културна асимилация – т. нар. ислямизация.

Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя съществуват два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец). Самото название турчин дори през 19 век не е престижно и се отнася за тюркски говорещите номади и селяните в анадолските села. До признаването на български миллет през 19 век, българите имали съзнанието, че принадлежат към отделна езикова общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност както рум миллета, тоест те били изгубили националното си самосъзнание.[1] Самата миллетска система дава редица законови и практически привилегии на мюсюлманите, което стимулира християните да приемат исляма.

Голям принос има въведения от султан Мурад I през 1360 година „Кръвен данък“, при който деца биват насилствено взимани в „Еничарския корпус“, забравяйки за своя род. Робството било официално регламентирано със закони, а страната била покрита с робски пазари[2]. Влияние оказва също и помохамеданчването на населението. Този процес ясно бива описван в старите български песни на българския фолклор. След освобождението на България, и падането на комунизма, през 1990 година е създадена етническата партия ДПС, която прави опити да изгради сред българите мюсюлмани турско самосъзнание.[3]

Кръвен данък[редактиране | редактиране на кода]

Цитати на турски и френски учени относно Кръвния данък (Девширмето)[4]:

„В Румелия законът Девширме е много важен в две отношения: от една страна… да се подготвят войници в центровете за еничари, и, от друга – да се увеличава ислямското население и по този начин Румелия постепенно да бъде турцизирана“
„За малко повече от два века през училището за еничари в Алжир са минали около 500 000 български деца. Градът, в който се е намирало училището, и до днес се нарича Bogari.“

Потурчвания[редактиране | редактиране на кода]

През 16 и 17 век са били потурчени българи в Ловчанско, Тетевенско, Свищовско, Никополско и Търновско. Лудогорието (Делиорманът), което в 16 век е бил все още с преобладаващ български етнически характер, след 17 век придобива турски облик чрез колонизация. Такава съдба сполетява много българи през 17 век в Разлог, Крупник и района на река Брегалница[5].

Герлово[редактиране | редактиране на кода]

Установено е, че турското население в Герлово представлява потурчени и ислямизирани българи. В северната част на тая последна област потурчването е било завършено навярно в 18 век, както за това свидетелствува не само нейната топонимия и много чисто български остатъци в говора на тамошните турци, но и запазени сред тях български фамилии имена[6].

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

За ислямизираното от османците местно българско население наричано от турците и Дьонме (на османотурски означава „обърнати“, т.е. „ренегати“) великият везир на Османската империя и бивш управител на Дунавския ѝ вилает, Мидхат паша в своята статия „Турция: Минало, настояще, бъдеще“, публикувана във френското списание „Научен преглед за Франция и чужбина“, No 49, 1878 г., с. 1152, сридетелства:

„... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български.“

Сред българомохамеданите[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 година се регистрира етническата партия ДПС, лидерът на партията Ахмед Доган заявява, че като негова втора мисия ще е, да направи всичко, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание[7].

През 2006 година телевизия СКАТ излъчва документалния филм „Новото робство“, в който български мюсюлмани от родопските села заявяват че са турци, с думите: „..щом си мюсюлманин, значи си турчин“[8]. През 2008 година, якорудчанинът Живко Сахатчиев представя в залата на Историческия музей в Благоевград книгата си „Якоруда - българската драма“, обвинява ДПС за процесите на потурчване в Якоруда, и цитира думи на Ахмед Доган от 1993 година: „Ние няма да позволим нито на Президент, нито на Народно събрание, Правителство и Изпълнителна власт да се бъркат в нашите работи в Западните Родопи“[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schurman, Jacob Gould. The Balkan Wars: 1912 – 1913. 2. Cosimo, 2005, [1916]. ISBN 978-1-59605-176-8. с. 140. Посетен на 20 декември 2011. There is historic justice in the circumstance that the Turkish Empire in Europe met its doom at the hands of the Balkan nations themselves. For these nationalities had been completely submerged and even their national consciousness annihilated under centuries of Moslem intolerance, misgovernment, oppression, and cruelty. ... none suffered worse than Bulgaria, which lay nearest to the capital of the Mohammedan conqueror.
  2. www.sitebulgarizaedno.com
  3. www.vestnikataka.com
  4. tangrabg.wordpress.com
  5. www.pravoslavieto.com
  6. www.kroraina.com
  7. razuznavane.com, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304095253/http://razuznavane.com/?p=268, посетен на 30 юни 2011 
  8. www.sporedzakona.com, архив на оригинала от 13 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100213182747/http://www.sporedzakona.com/silvia/filmi/novoto_robstvo.html, посетен на 30 юни 2011 
  9. www.bgelections.net[неработеща препратка]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]