Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Проблемът с двамата императори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Проблемът с двата императора (на немски: Zweikaiserproblem) означава и характеризира средновековното противоречие за наследството на Римската империя, в контекста на правоприемството на основата на универсалната претенция към империума. [1]

Проблемът възниква от факта, че със създаването на Римската империя тя имала само един император-август, и това е Октавиан Август, като гарант на Pax Romana. Византия е късноренесансова лексема за означение на имперския универсум, след превземането на Константинопол от османците на 29 май 1453 г.

Проблемът възниква по повод коронясването на Карл Велики от папата през 800 г. Правото на папата са основало на т.нар. „Константинов дар“. По този повод възникнал публичноправен спор между Свещената Римска империя и „Източната Римска империя“ за „римското наследство“, който се катализирал от кръстоносните походи, и най-вече от резултатите от тях.

В Източна Европа се възстановил титулът на кесаря, който се преобразил и въздигнал в „цар“. В Западна Европа възникнал аналогично титулът „крал[2]. В резултат от просперитета на „испанската корона“ в изграждането на колониалната и световна Испанска империя, а и най-вече на Кралство Франция след френско-османския алианс, кралският титул засенчил в Западна Европа – „почетният римски император“ (с Вестфалския мирен договор). [3] Същевременно руският цар в Източна Европа през XVII век усилвал влиянието и мощта си, засенчвайки и застрашавайки почетното първенство на османските султани и халифи, които се кичели и със стария римски титул в Ориента.

На 22 октомври 1721 г. Петър Велики се обявил и формално за император, с което допълнително усложнил средновековния казус с близо хилядолетна давност. Тилзитският мир бил само временен компромис за тази казуистика. Като Casus belli за Кримската война между френският и руският императори послужил спора за Светите места, и в частност чия да бъде Църквата на Божи гроб – католическа или православна.

Царският титул на Фердинанд Български бил признат от руския цар, респективно от Руската империя, само защото Николай II бил император.

Бележки[редактиране на кода]

  1. Българският език съдържа този казус в семантиката на израза: Кой да води бащина дружина?
  2. Етим. в български и краде, кражба.
  3. Заб. По този повод се родил известният афоризъм, че Свещената Римска империя не е нито „свещена“, нито „римска“, нито „империя“.

Вижте също[редактиране на кода]

Изкуство[редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Problem of two emperors“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Римска империя“         Портал „Римска империя          Портал „Средновековие“         Портал „Средновековие          Портал „Право“         Портал „Право