Теке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ханака)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Теке.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дервишкия комплекс. За отделните гробници вижте тюрбе. За други знчения на вижте Теке (пояснение).

Теке или текия (от турски: tekke) или завиет (от арабски: زاوية, зауия) е мюсюлманска сектантска монашеска общност, както и неин ритуален комплекс от сгради, в който централното място се заема от 7-ъгълна сграда, наречена тюрбе, която е гробница (обикновено символична) на алиански светец. В Иран, Средна и Южна Азия текетата са известни и под името ханака (на персийски: خانگاه).

Джамията в Текето на дервишите в Евпатория, Крим

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е специално място, предназначено за събиране на дервиши (вид ислямски монаси) – суфии, бекташи и др. Понякога текетата са определяни като мюсюлмански манастири, но тази аналогия е неточна.

Първоначално текето представлява жилище на духовен водач и неговите ученици. С времето текетата се превръщат в религиозни центрове, които често включват медресе, имарет и други сгради, понякога дори джамия. Те стават места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици.

България[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Текетата в страната са свързани преди всичко с мюсюлманските секти на алианите. През XVI век по време на войните с иранския шах Исмаил I османските султани Селим I и Селим II прехвърлят бунтовното население в Добруджа и Лудогорието. Къзълбашите, преселени по този начин са от Хорасан. Те са тюркско номадско племе, прегърнало шиитската доктрина. Най-общо къзълбашите се отличават с привързаността си към семейството на пророка Мохамед и неговия зет имам Али, когото те смятат за първи халиф (наместник) на пророка и родоначалник на 12-те праведни имами. Класическият шиитски възглед гласи, че с Мохамед приключва явният цикъл на пророците, докато с Али започва скритият цикъл на имамите (евлийа или Божии приятели).

12-ят имам Мохамед Махди, изчезнал през 941 г., е мюсюлманският Месия. Според сектантските схващания той е жив и в момента, но ще се разкрие едва в деня на Страшния съд. Като наследство от столетия репресии от страна на сунитските власти все още събиранията (джем) и ритуалните танци (сема) на къзълбашите се извършват тайно. Изследователите често се озадачават от примесите на езически, християнски и зороастрийски елементи в алианските обреди. Те палят свещи в текетата, празнуват Гергьовден (Хидрелез) и древноперсийската Нова година (Навруз или Кърклар) на 21 март. Непривична за останалите мюсюлмани е практиката им да употребяват алкохол по време на религиозните си церемонии.

Най-старите, най-големи и най-известни текета са 4 – на Демир баба (край с. Свещари, Исперихско), Акязълъ баба (в с. Оброчище, Добричко), Отман баба (край с. Текето, Хасковско) и Кадемли баба (край с. Сокол, Новозагорско). Текета има на още много места, особено в Южна и Североизточна България (например Пловдив, край пътя Харманли-Тополовград и др.). От всички само първите 2 споменати тук са добре съхранени и отворени за посещения и култови обреди.

Напоследък учени, сред които Ирен Меликоф, Катерина Венедикова, Невена Граматикова и Любомир Миков, привеждат убедителни доказателства, че всички те принадлежат на хуруфитското братство, възникнало от исмаилизма – учението за Седмия имам. Сунитите не приемат и алианската привързаност към светците и молитвите в техните гробници. Обвиняват ги в идолопоклонничество, понеже обожествяват Али и неговите потомци – имамите. В съзнанието на вярващите алиани обаче евлиите ги закрилят с вълшебната си сила в реално време. Може да чуете чудновати разкази как еди-кой си в случай на неволя е срещнал Демир баба и е получил помощ, съвет или поне благословия. Бабѝте (на арабски: врата; баща) освен че разпространяват божията любов, носят знание, дадено им свише за тайните на невидимия свят. Те се явяват и своего рода ипостази на 12-ия имам в съответствие с казаното в по-горния параграф.

Демир баба теке[редактиране | редактиране на кода]

Демир баба теке край село Свещари близо до Исперих е вероятно най-известното теке в България. От него запазеното е само тюрбето и една битова сграда, (макар много повече да е просъществувало през вековете допреди 4 десетилетия). Няколко пъти напоследък около него по време на традиционните за текетата майски празници се организират събори от партия ДПС. (За повече подробности за това теке вж. препратките и излезлите напоследък монографични публикации и книга с легендите за патрона на текето Демир баба[1]).

Акязълъ баба[редактиране | редактиране на кода]

Второто известно теке от приблизително същото време (1527 г.) е ритуалният комплекс Акязълъ баба в центъра на с. Оброчище (старо име с. Текке) на 3 км западно от входа на курорта „Албена“. В него е едно от няколкото запазени алевийски тюрбета в България, особено интересно не само от архитектурна гледна точка, но и като традиционно действащо ритуално място съвместно на мюсюлмани и християни. Това тюрбе представлява 7-ъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от прецизна зидария от идеално формирани варовикови строителни блокове и разноцветни мраморни сглобки на сводовете, взети при строежа от разкопки от съседния хълм, където над с. Рогачево се е намирал комплекс от антични римски вили. Твърди се, че зидарията е споена с олово (вж. западната фасада на равнището на изправен човек). Оловен е покривът на кубето, извисяващ се на 18 м. Помещението е украсено отвътре със стенописи във виенски сткил, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на 20 век, обявени в днешно време за паметник на културата.

В двора на текето има останки от огромно 7-ъгълно помещение с диаметър на вписаната окръжност 23 m. [2] с огнище и седмоъгълен кумин, чийто грандиозен дървен покрив е разрушен от руската артилерия векове след построяването му – през Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Мюсюлманите от дервишката секта, които са основали този религиозен комплекс, вярват, че в ритуалния гроб в текето са погребани останките на бекташкия водач Акязълъ баба, докато християните на свой ред твърдят, че там е погребан Свети Атанасий Велики.

От незапомнени времена в средата на май всяка година християни и мюсюлмани заедно почитат своите кумири. Характерно е, че оставяли своя вещ и преспивали в района на гробницата на светеца. В днешно време от съвместния ритуал е останало вързването на текстилни ленти на околните дървета по време на майското поклонение, както и варенето на курбан. Вярват, че този оброк ще запази здравето и ще изцери болните. На тази основа е създадено българоезичното название на селото Оброчище.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. , 2
  2. , 1
  • Венедикова, К., Д. Гергова. Демир баба теке – Българският Ерусалим. София, Агато ISBN 9789548761772, 2006.
  • Миков, Л.. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ ISBN = 978-954-322-197-4, 2007.
  • Теодоров,, Е., Д. Гергова. Прабългарски и тракийски следи. София, ИК „Изток-Запад“, ISBN 9543212996, 2006.
  • Георгиева,, И. (съст.). Българските алиани. Сборник етнографски материали. София, 1997.
  • Гергов,, Д.. Сборяново – свещената земя на гетите. София, ИК Български бестселър, 2004.