Ханс Делбрюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Делбрюк
германски историк
Ханс Делбрюк 
Роден: 11 ноември 1848
Берген на Рюген, Германия
Починал: 14 юли 1929
Берлин, Германия

Ханс Делбрюк е (11 ноември 1848 - 14 юли 1929) е немски историк. Той е баща на Макс Делбрюк.

Биография[редактиране | edit source]

Панорама от родното място на Делбрюк

Ханс Делбрюк е роден в Берген на Рюген, на остров Рюген. Учи в Хайделбергския университет в Бон. Почива в Берлин.

Като войник той е участвал в Френско-пруската война, след което за няколко години е частен учител на един от принцовете в немското кралско семейство. През 1885 г. той става професор по Съвременна история в Университета в Берлин и бил член на Немския Райхстаг от 1884 до 1890. Той също бил участник в немската делегация по време на Версайската конференция, която сложила край на Първата световна война.

Творбите на Делбрюк са тясно свързани с историята на изкуството на войната, а най-амбициозната му и сполучлива книга е Geschichte der Kriegskunst im Rahmen der politischen Geschichte (История на изкуството на войната в рамките на политическата история). Други негови произведения са Die Perserkriege und die Burgunderkriege (Персийската война и Бургундийската война, 1887) и Die Strategie des Perikles erläutert durch die Strategie Friedrichs des Grossen (Стратегията на Перикъл, описана чрез стратегията на Фредерик Велики, 1890).

Делбрюк е един от първите съвременни военни историци. Той базира своите методи на проучване върху критическо разглеждане на древните източници и използването на помощни дисциплини, като демография и икономика, за завършване на анализи и сравняване между различните епохи, за да се проследи еволюцията на военните институции.

Заключенията му, които се отнасяли за древното военно дело, били революционни. Делбрюк показал, че фигурите на армии през античността били преувеличени като източник и това, обратно на всички дотогавашни твърдения, показало, че победителят в битката не винаги имал по-голяма армия от победения. Той дава съвсем нови интерпретации на важни исторически битки като битките при Маратон, Гавгамел и Зама. Делбрюк заключил, че предимството на римските легиони над варварите не се дължало до толкова на тяхната дисциплина и тактика колкото на възможността им за управление и контрол. Докато Рим можел да събира огромни армии и най-важното - да ги управлява, то варварите не можели да сторят това.

Що се отнася до средновековното военно дело, откритията на Ханс Делбрюк били по-спорни. Той направил разграничение между рицарите (конни войни) и кавалерията (организирана маса от конници) и смятал, че средновековните бойци били самостоятелни и не можели да организират други хора, за да съставят военна единица с тактическа важност. Това заключение било оспорено от други студенти, предимно от Варбурген.

Когато навлязъл в съвременното военно дело, Делбрюк показал корените на своите теории в тези на Карл фон Клаузевиц. Той установява разлика между двете възможни стратегии по време на война: война на изтощение и унищожение(абсолютната и ограничената война, според Клаузевиц) като изборът за войната зависи от политическите и икономическите ограничения както и от съотношението на силите. Той използва своя аналитичен метод при войните на Фредерик Велики, заключвайки, че поради малобройността на пруската армия те следвали стратегията на войната на изтощение. Общата му работа в това отношение, обаче е разочароваща, защото Делбрюк пропуска Испанските войни.

Делбрюк също бил много критичен относно стратегията на страната си през Първата Световна война. Той смятал, че войната щяла да завърши много по-добре за Германия ако тя бе потърсила победа на източния фронт, да завоюва малки обекти на западния фронт и след това да поиска мир. Това било един пример за основните принципи, който Делбрюк запазва, че военните и политически маневри обединени в едно.

Въпреки всичко работата на Делбрюк се опитва да постави военната история в рамките на основната история. Той смятал военното дело за културна отличителна черта на обществата, обект на еволюции и влияние от страна на икономиката и политическата система.

Неговите работи не биват преведени на английски за известно време и затова неговата репутация пред професионалните военни теоретици и англо-говорещите държави не достига висините на тази на Клаузевиц, например.

Във филми[редактиране | edit source]

В комедията на Мел Брукс "Младият Франкенщайн" Доктор Франкенщайн изпраща своя асистент Игор да открадне мозъка на Ханс Делбрюк, за да го трансплантира в чудовището Франкенщайн, но една злополука води до огромни последствия. На контейнера, където се намира мозъка на Делбрюк има надпис "учен и светец".

В друг филм на Мел Брукс "Продуцентите: Филмовият мюзикъл" Ханс Делбрюк е името на мъжа, на когото Франц Лийбкинд изпраща писмо, използвайки пощенски гълъб.

Източници[редактиране | edit source]

  • История на изкуството на войната на Ханс Делбрюк
  • Bucholz, Arden (1985): Hans Delbrück and the German Military Establishment: War Images in Conflict
  • Bucholz, Arden (1993): Hans Delbruck and Modern Military History - German Military Historian

Външни препратки[редактиране | edit source]