Харманкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харманкьой
Εύοσμος
Централният площад в Харманкьой
Централният площад в Харманкьой
Солун
40.6689° с. ш. 22.9083° и. д.
Харманкьой
Солунско
40.6689° с. ш. 22.9083° и. д.
Харманкьой
Гърция
40.6689° с. ш. 22.9083° и. д.
Харманкьой
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластСолунско
ДемКорделио-Харманкьой
Географска областСолунско поле
Надм. височина35 m
Население52 624 души (2001)
Пощенски код56224
Телефонен код231
Официален сайтwww.evosmos.gr
Харманкьой в Общомедия

Харманкьой (на гръцки: Εύοσμος, до 1955 Νέος Κουκλουτζάς, Неос Куклудзас,[1] до 1927 година Χαρμάνκιοϊ, Харманкьой[2]) е северно предградие на град Солун, Гърция, част от дем Корделио-Харманкьой.

География[редактиране | редактиране на кода]

Харманкьой е разположено в североизточната част на Солун, на 35 km от центъра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Харманкьой е село, а след това турски чифлик в Солунска каза на Османската империя, Вардарска нахия,[3] числящ се към муката на въглищарските села. Жителите на Харманкьой се занимават и със зърнопроизводство. През XIX век Харманкьой е приятно озеленено селище с ханове, магазини и хубави селски къщи.[3] В 1817 година е построена църквата „Свети Атанасий“, обявена за паметник на културата в 1983 година. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииОрманкиой като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се позовава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Харманкьой (Harman-keuy) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Харманкьой (Harmankeui) е показано като село с 32 домакинства и 142 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 260 жители, всички българи християни.[7]

Цялото село е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Харманкьой (Harman-Keuy) има 336 жители българи патриаршисти гъркомани и петима гърци, като в селото работи гръцко училище.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Харманкьой (Χαρμάνκιοϊ) е славяногласно село в Солунската митрополия с 217 жители с гръцко съзнание. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина с 53 ученици (43 мъже и 11 жени) и 2 учители.[9]

От Основната данъчна книга от 1907 година става ясно, че Харманкьой включва много широка територия от Додулари до днешната улица „Лангада“ и от Даутбал до Солунската железопътна гара. На територията има предимно зърнени масиви и няколко хамбара и конюшни, по-голямата част от които принадлежат на турски земевладелци. През 1905 година са регистрирани 222 жители православни гърци.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Харманкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

В 1924 година южно от него са заселени гърци бежанци от Турция, които основават селището Нео или Като Харманкьой (тоест Ново или Долно Харманкьой) и съответно Харманкьой започва да се нарича Палео Харманкьой (тоест Старо Харманкьой).[11] В 1927 година е прекръстено на Статмос, тоест Гара, заради Солунската военна гара, която е в Харманкьой. По-късно името е сменено на Неос Куклудзас, а в 1955 година - на Евосмос.

Градът има професионален футболен отбор Агротикос Астерас. Отборът е създаден от бежанци от Мала Азия през 1932 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Харманкьой
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 39. (на гръцки)
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137. (на гръцки)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725 и 827.
  11. Χατζηκυριακίδης, Κυριάκος Στ.. (Παλαιό) Χαρμάνκιοϊ. Ιστορία, δημογραφία (τέλη 18ου αι. – αρχές δεκαετίας 1930). // Μακεδονικά 37. 2008. с. σελ. 173. Посетен на 2018-06-08.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.